Утешителят е дошъл
Исус нарича Святия Дух "Утешителят". Добре е да познаваме Святия Дух като утешител, но е добре и да знаем как ни утешава Той, за да можем да разграничим коя утеха е от плътта и коя от Духа.
Помислете за брат, който е съсипан от самота. Той се моли за утеха от Святия Дух и очаква тази утеха да дойде като чувство. Всъщност, той си я представя като внезапно дихание от небето, като духовна упойка за душата.
Чувството за мир може и всъщност да дойде върху него, но си отива на следващата сутрин. В резултат на това, той започва да вярва, че Святия Дух е отхвърлил молбата му. Не, никога! Святият Дух не ни утешава като манипулира чувствата ни. Начинът, по който ни утешава е много по-различен и е описан ясно в Библията. Няма значение какъв е проблема, изпитанието или нуждата, служението Му на утешител се изпълнява когато носи истина: "А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина" (Йоан 16:3)
Факт е, че щастието ни произлиза от онова, което знаем, а не от онова, което чувстваме. Само истината може да вземе връх над чувствата! Утешителното служение на Святия Дух започва с тази фундаментална истина: Бог не ти е ядосан Той те обича.
"А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." (Римляни 5:5). Гръцкият превод тук е дори по-силен, отколкото превода и казва, че Божията любов "блика" в сърцата ни чрез Святия Дух.
Непоносимо бреме може да бъде причинено от страх, срам, скръб, болка, изкушение или обезкуражение. Без значение каква е причината, имаме нужда от утеха.
Изведнъж чуваме глас, ехтящ из всички душевни коридори, гласът на Святия Дух, който казва на душата: "Нищо не може да те отдели от Божията любов."
Тази истина, веднъж повярвате ли я, бързо се превръща в извор на жива вода, помитаща всяка пречка по пътя си. "А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал." (Йоан 14:26)
Помислете за брат, който е съсипан от самота. Той се моли за утеха от Святия Дух и очаква тази утеха да дойде като чувство. Всъщност, той си я представя като внезапно дихание от небето, като духовна упойка за душата.
Чувството за мир може и всъщност да дойде върху него, но си отива на следващата сутрин. В резултат на това, той започва да вярва, че Святия Дух е отхвърлил молбата му. Не, никога! Святият Дух не ни утешава като манипулира чувствата ни. Начинът, по който ни утешава е много по-различен и е описан ясно в Библията. Няма значение какъв е проблема, изпитанието или нуждата, служението Му на утешител се изпълнява когато носи истина: "А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина" (Йоан 16:3)
Факт е, че щастието ни произлиза от онова, което знаем, а не от онова, което чувстваме. Само истината може да вземе връх над чувствата! Утешителното служение на Святия Дух започва с тази фундаментална истина: Бог не ти е ядосан Той те обича.
"А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." (Римляни 5:5). Гръцкият превод тук е дори по-силен, отколкото превода и казва, че Божията любов "блика" в сърцата ни чрез Святия Дух.
Непоносимо бреме може да бъде причинено от страх, срам, скръб, болка, изкушение или обезкуражение. Без значение каква е причината, имаме нужда от утеха.
Изведнъж чуваме глас, ехтящ из всички душевни коридори, гласът на Святия Дух, който казва на душата: "Нищо не може да те отдели от Божията любов."
Тази истина, веднъж повярвате ли я, бързо се превръща в извор на жива вода, помитаща всяка пречка по пътя си. "А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал." (Йоан 14:26)