Да доведеш Христос в кризата ти
В Данаил 3, Цар Навуходоносор издигна огромна златна статуя, висока 27 метра и повика всеки лидер от голямата си империя на церемония по посвещаването. Когато те пристигнаха, Навуходоносор заповяда те да се поклонят пред статуята и да я хвалят, а ако отхвърлеха заповедта, трябваше да умрат.
Трима от приятелите на Данаил – Шадрах, Мешах и Аведнего, отказаха да се поклонят. Тези мъже, заедно с Данаил, бяха доведени като роби от Ерусалим. По онова време беше съвсем нормално да накажеш нарушителите на царските заповеди като ги хвърлиш в пещта (вж. Еремия 29:22)
Когато пазачите докараха тримата евреи пред царя, той им изкрещя: „Е?! Вие отказвате да се поклоните пред статуята? Ще ви дам още един шанс. Ако не се поклоните този път, ще бъдете хвърлени в горящата пещ.” (Данаил 3:14-15)
Тримата евреи накрая бяха хвърлени в пещта. Но царя беше озадачен. Не се появи внезапна искра от печащи се тела, нито пък миризма на горящи тела. Той се вгледа в огъня и беше удивен от онова, което видя!
Тримата евреи ходеха върху въглените. Огънят беше изгорил само въжетата, с които бяха вързани и сега ръцете им бяха издигнати, славещи Бог. Навуходоносор се обърна към един от приближените си и каза: „Колко души хвърлихме в пещта?”
„Трима, о, царю” дойде в отговор.
„Но аз виждам 4! И никой от тях не гори. Никой не е дори наранен. А един от тях изглежда като Божия Син!” (вж. Данаил 3:24-25)
Исус дойде в кризата на тези мъже поради една причина – заради тях! Той дойде да ги утеши и спаси, защото ги обичаше. Господа на славата им се покори в часа на тяхната криза, защото те бяха напълно покорни на Него!
Трима от приятелите на Данаил – Шадрах, Мешах и Аведнего, отказаха да се поклонят. Тези мъже, заедно с Данаил, бяха доведени като роби от Ерусалим. По онова време беше съвсем нормално да накажеш нарушителите на царските заповеди като ги хвърлиш в пещта (вж. Еремия 29:22)
Когато пазачите докараха тримата евреи пред царя, той им изкрещя: „Е?! Вие отказвате да се поклоните пред статуята? Ще ви дам още един шанс. Ако не се поклоните този път, ще бъдете хвърлени в горящата пещ.” (Данаил 3:14-15)
Тримата евреи накрая бяха хвърлени в пещта. Но царя беше озадачен. Не се появи внезапна искра от печащи се тела, нито пък миризма на горящи тела. Той се вгледа в огъня и беше удивен от онова, което видя!
Тримата евреи ходеха върху въглените. Огънят беше изгорил само въжетата, с които бяха вързани и сега ръцете им бяха издигнати, славещи Бог. Навуходоносор се обърна към един от приближените си и каза: „Колко души хвърлихме в пещта?”
„Трима, о, царю” дойде в отговор.
„Но аз виждам 4! И никой от тях не гори. Никой не е дори наранен. А един от тях изглежда като Божия Син!” (вж. Данаил 3:24-25)
Исус дойде в кризата на тези мъже поради една причина – заради тях! Той дойде да ги утеши и спаси, защото ги обичаше. Господа на славата им се покори в часа на тяхната криза, защото те бяха напълно покорни на Него!