Дейвид Уилкерсън

Неемия беше пастир на Израел – цар, пастор, водач и възстановител, който заведе Израел обратно в Ерусалим когато те започнаха да издигат отново съборените стени. Неемия напусна Ерусалим за да посети царя на Персия и когато се върна каза: „В онези дни видях...“ (Неемия 13:15).

Обичам латинската фраза „ missio Dei“, която означава „Божия мисия“. В първата глава на Битие ние виждаме, че missio Dei – Божията мисия – беше да открие себе си на човека, да му се изяви в цялата Си чудесна слава и доброта.

Спомням си когато бях млад евангелизатор, проповядвах на 5000 души в Лос Анджелис. Поне 2000 от тях бяха християнски хипита. Те току що бяха новородени и бяха излезли от хипи културата. Много от тези млади хора се бяха проснали на пода, без обувки, имаха дълга коса и дрипави дрехи.

„Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени“ (Лика 6:35-37).

Имам слово от Господ за много хора, които четат това послание: има мощно обещание в Божието Слово, за което трябва да се хванете в този момент. Аз вярвам, че ако действате според него, ще преживеете нова, велика победа в живота си.

Нека ви покажа какво имам предвид под конфликта на Кръста. Помислете за човека, на когото му е писнало от грешния му навик, но той продължава да пада все по-дълбоко в хватката му. Той си е обещавал стотици пъти, че повече няма да прави така и за известен период от време устоява на изкушението и се радва на малко свобода. Но след това то се връща с по-голяма сила.

Когато Исус казва в Откровение 3:15: „О, да беше или студен, или горещ“, Той казва, че не иска да сме хладки. Някои преводи казват: „По-добре да бяхте студени или горещи, а не хладки“. Тази фразичка: „по-добре“ е разликата между някой, който е против теб и някой, който е на твоя страна.

Когато Самуил помаза Давид за цар на Израил, на младия мъж му се даде ново сърце: „Самуил взе рога с масло и го помаза сред братята му; и ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Давид от този ден и нататък.” (1 Царе 16:13). Давид стана благочестив, мъдър, обичан, пълен със страх от Бог: „А Давид имаше успех във всичките си пътища и ГОСПОД беше с него” (18:14).

Израел отказа да повярва на Божието послание за това, колко скъпоценни бяха те в Неговите очи. Вместо това, те предпочетоха да се фокусират върху своето положение - своите проблеми, слабости и несъвършенства. И те се отдадоха на своите страхове.

Исус Навин и Халев бяха сред двандесетте изпратени шпиони в Обещаната земя. Те не лееха сълзи, оплаквайки положението си. По-скоро те бяха радостни от това, което видяха в земята. Те бяха изпълнени с вяра и устрем! Познавате ли Християни, които са като тях. Те винаги се радват. Вие знаете, че те претърпяват ужасни трудности. При все това, те показват, че знаят как да се държат за Бога всред тяхната ситуация.

В Числа 13-14. Израел беше изпратил дванадесет съгледвача за да проучат обещаната земя. Когато тези съгледвачи се завърнаха след четиридесет дни, те посадиха три лъжи в сърцата на Божиите хора

„Зная твоите дела, че не си нито студен, нито горещ. О, да беше или студен, или горещ! А така, понеже си хладък – нито студен, нито горещ – ще те изплюя от устата Си.“ (Откровение 3:15-16) Исус говори за лаодикийската църква – църква,която се беше прочула в цял свят. „Лаодикийски“ дори е дума в речника, която означава хладък или безразличен. Хладко е точно по средата между горещо и студено. Исус не казва, че би искал ние да сме горещи, хладки или студени. Не, Той казва, че би било по-добре да сме студени или горещи, отколкото хладки.

Мислиш ли, че Господ ще стои пасивно и ще позволи на дявола да прави с теб каквото си иска? Ако Бог не ти помага, когато се нуждаеш от Него, Той не би бил нещо повече от фалшивия бог Ваал!

Много скъпи християни ми разказват истории за невероятни трудности – проблеми, които се трупат, обезкуражения, които продължават да ги сполитат. По човешки казано, ситуациите им изглеждат невъзможни и аз съчувствам на всеки вярващ, който преживява такива изпитания.

Бог е по-подготвен да спази обещанията си към теб, отколкото дявола да те унищожи. Всъщност, колкото е по-близо до теб врага, толкова Господ е още по-близо! „Приближиха се онези, които следват коварството, те са далеч от Твоя закон. Ти си близо, ГОСПОДИ, и всички Твои заповеди...” (Псалм 119:150-151). С други думи, Давид каза: „Господи, ако враговете ми се приближат толкова близо, че да ме унищожат, Ти трябва да си още по-близо, когато се нуждая от Теб!”

Както и Павел, аз не вярвам на плътта. Някои от най-благочестивите хора, които познавам, са предавали Бог по ужасни начини. А си мисля и за ужасните изкушения и провали на Давид – човек според Божието сърце.

На какво прилича хладкото сърце? Сърце, което вече не гори за Бог или, вероятно, никога не е горяло за Бог, притежава отличителни белези. Първо, хладкото сърце не се моли, няма желание да се моли, няма желание да отиде в Божието присъствие.

Тази сутрин в 10:30 почина нашата любима майка, Гуен Уилкерсън. Тя беше на 81 години и отиде при Христос с голям мир и дори с нетърпение. Тя притежаваше удивителна решителност и непоклатима вяра, които бяха демонстрирано в живота й по време на многобройните и битки с рака. Чудотворната й история беше разказана в книгата й „Да живееш в Неговата сила“. Нейният съпруг в продължение на 58 години – и наш баща – почина през Април, 2011. От тогава мама копнееше да отиде при Христос в небето. Ние се утешаваме с това, че тя прие наградата Му. Благодарим на партньорите ни от World Challenge за всичките им молитви. Тя се молеше за вас всеки ден и винаги считаше за голяма привилегия това да бъде част от служението. С вас в Христос: Деби, Бони, Грег и Гари Уилкерсън

Давид писа: „В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му... Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води. Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен. Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа. И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен” (Псалм 18:6, 16-19).

Имаме склонността да забравяме всяко добро нещо, което Бог е направил за нас! Когато се изправим пред нови предизвикателства, ние често забравяме освобождението си от преди това. Когато Давид се изправи пред Голиат, той си припомни старите си победи, за да изгради вярата си. Той си припомни: „А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото, аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах. Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Бог.“ (1 Царе 17:34-36)

Книгата Числа съдържа тъжен пример за пропилени страдания. Петте дъщери на един човек на име Салпаад отидоха при Моисей да го помолят за място в Обещаната земя с думите: „Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове” (Числа 27:3). Тези жени казваха: „Когато всички въстанаха срещу теб с Корей, баща ни не беше един от тях. Той не се разбунтува, но умря в греховете си.”

„А желая да знаете, братя, че това, което се случи с мен, спомогна още повече за успеха на благовестието” (Филипяни 1:12). Когато Павел написа това, той беше възрастен човек и имаше години опит зад гърба си. По време на едно от най-тежките изпитания в живота си, той се обърна от сърце към приятелите си.

Святият Дух призовава църквата към действие и ние трябва да знаем какъв вид вяра да използваме или какво да предприемем. Ако започнеш да размахваш меча си, да предизвикваш нещата със собствените си сили и да казваш: „Аз ще се погрижа за тази бъркотия“, ще нараниш другите и себе си.

"А прелюбодейката лови скъпоценната душа" (Притчи 6:26). Прелюбодейката, за която се говори в този стих е Сатана. Той улавя тези, които са скъпоценни за Бог. Дяволът се опитва да съблазни всеки, който има глад за Господа. Защо мислиш, че толкова често си изпитван? Защо мислиш, че си изтърпял толкова много атаки? Ако си преминавал през трудности в живота си, това не е било защото си лош. Не - така е защото Сатана знае колко си скъпоценен в Божиите очи. Той преследва скъпоценния ти живот!

Няма значение какво правиш в опитите си да очистиш себе си. Ако не се довериш на Исус да те спаси чрез Своята благодат, цялата ти праведност е като мръсна дрипа в Божиите очи. Твоята плът не е приета пред Бога; тя дори не може да бъде променена. Всяка плът бе унищожена на кръста. Сега в нас се роди нов човек - по образа на Христа. И истинската вяра е увереност в това, което Той направи за теб.

В Песен на песните, Господ казва на Своята невяста: " Колко си хубава и колко приятна, о, възлюбена, в очарованията си!" (Песен на песните 7:6). Три от еврейските думи в този стих са синоними: хубава, което означава, "скъпоценна"; приятна се използва за "удоволствие", и очарование.

“Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води. Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен. Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа. И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен.” (Псалм 18:16-19)

Има време! Говоря за това, че има време да се изправиш и да действаш. Време, когато е добре да кажеш: „Вярвам, че Бог ме призовава да помогна на хора, които изпитват болка.“ Има време когато чуваш за църква, отиваща на мисионерското поле – време да кажеш „Бог да ги благослови.“ Има време, в което да започнеш молитва на вяра, а има и време, в което да се изправиш и да тръгнеш. Време е да се изправиш, да се задействаш!

Аз съм баща на четири деца, всяко едно от тях е женено и има деца. Когато те се изправят пред каквато и да е трудност, аз не им се ядосвам. Напротив, радвам се, когато ми се обадят. Дали ще мога да им помогна с молитва, съвет или да ги благословя финансово, за мен е голямо удоволствие да се обърна към тях и да ги благословя.

Много християни мислят, че Бог се наслаждава само в това да ни наказва и коригира. Не е така!Библията ни казва, че Той не се наслаждава в това да ни дисциплинира. Напротив, Исус казва: „Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството” (Лука 12:32). Той ни уверява: „Ще ви дам всичко, от което се нуждаете, понеже сърцето Ми иска да ви благослови!”

Царят на Сирия закара цялата си армия до Самария за да я обсади (виж 4 Царе 6:24). Сирийската армия стратегически прекъсна доставките на храна към Самария и съвсем скоро ситуацията в града стана отчайваща. Хората продаваха всичко каквото могат за малко храна. Царят на Самария беше ужасен от онова, което видя. Той обвини за всичко Елисей и изпрати хора да го убият. Когато пратениците пристигнаха, приятелите на Елисей го изведоха от дома му Тогава пратениците извикаха: „Елисей, царя каза: Ето, това зло е от ГОСПОДА. За какво още да се надявам на ГОСПОДА?“ (6:33). Той беше убеден, че Бог е изоставил Самария и че те трябваше да се спасяват сами.

Най-силната черта на истинската, спасителна вяра е желанието да се приближаваш по-близо до Него: "Защото и Христос един път пострада за греховете, праведния за неправедните, за да ни приведе при Бога..." (1 Петрово 3:18). Защо Исус пострада и умря? Защо ни оправда? Защо Неговата съвършена праведност е вменена на нас? За да може Той да ни приведе при Бога. Всичко това беше заради интимното общение с Отец.

Павел не каза, че има вяра докато не изостави всякакво упование на плътта. Той взе всичко, което знаеше — цялото си образование, самоувереност, способности, доктрини и ревност — и ги изхвърли като измет! Той говореше за вяра само след като беше казал, "Аз нямам упование в плътта"! Същото важи и за нас!

Нека ви дам същността на истинското послание за благодат: То не е едно разюздано евангелие — но онова, което учи на святост! "Защото Божията благодат, спасителна на всичките човеци се яви, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти, и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блаженната ни надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос" (Тит 2:11-13).

Аз вярвам, че оправданието чрез вяра е основната истина на християнството. Не можеш да познаеш истинската почивка и мир, докато не си убеден, че никога не можеш да бъдеш праведен в Божиите очи чрез собствените си праведни дела. Ако не разбираш съвършената праведност на Христос, която е твоя чрез вяра, ще водиш живот на труд и пот. Ще прекарваш дните си опитвайки се да угодиш на Бог чрез легалистични, безнадеждни опити да установиш собствената си праведност. Но истината е, че никога няма да можеш да занесеш никаква праведност пред Господ!

„Йосиф, като взе тялото... и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде.” (Матей 27:59-60) Исус току що беше разпънат на кръст и вече лежеше в гробницата. Когато огромният камък беше търколен, за да запечата входа й, всеки изпита тъгата на раздялата. Библията казва, че група жени, включително и Мария Магдалена, седяха от другата страна на гроба. Тези жени трябва да са били съкрушени. Почти мога да чуя гласовете им: „Какво ще стане сега, след като Исус си отиде? Как ще живеем?”

Важно е да разберем мотивите, от които извира покорството ни, понеже ако извора му не е чист, всичко което излиза ще бъде омърсено. Тъжната истина е, че много християни в тези последни дни се покоряват на Бог само защото се страхуват да не отидат в ада. Страхуват се от гнева на Баща си! Покорството им към Него е само „според закона”. Нямат истинско желание да Му угодят!

„И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя не падна, защото беше основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането й беше голямо.” (Матей 7:24-27)

Когато спящо дете трябва да се събуди, любящия родителят го хваща детето през рамената и нежно го разтърсва. Ако детето не се събуди веднага, разтърсването става малко по-твърдо и сериозно, понеже родителя знае, че детето му ще пострада ако не се събуди. Точно това прави Бог в момента – с Америка и със света! Отначало Той ни разтърси много нежно. Но трусовете вече станаха жестоки, понеже все още не е успял да ни събуди.

Книгата на Данаил споменава няколко облаги за онези, които са с покаяно сърце. Всъщност, за всеки, който признае греха си, Бог извършва чудеса! Една от облагите е ново и по-ясно видение за Исус Христос Прочетете какво се случи след като Данаил се покая в Данаил 9:

Моят приятел Ерик имаше много тежко детство. Баща му непрестанно му казваш: „Не ставаш за нищо и никога няма да постигнеш нищо.” Когато Ерик порасна, той започна да взима наркотици. „Бях ужасно пристрастен – казва той. – Смесвах всевъзможни неща, които можеха да ме убият. Бях ужасен дори и като наркоман. Иглата ми се чупеше или пък оставах без пари за да подхранвам навика си. Чувствах се като абсолютно пропаднал човек.”

Христос е живото Божие Слово. И когато се усамотиш с Него в молитва, Святия Дух винаги ще те води до откритото Божие Слово. Той ще изгради вярата ти като те храни от Библията още докато си в тайната стаичка! На нас ни е заповядано: „Облечете се в пълното Божие въоръжение, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола... Затова вземете пълното Божие въоръжение, за да можете да противостоите в злия ден... Вземете също... меча на Духа, който е Божието слово.” (Ефесяни 6:11, 13, 17)

Повечето християни не слушат Бог. Те ходят при Него само за да говорят! Но Библията казва, че всеки човек, който някога е бил използван от Бог, се беше научил да стои в присъствието Му, докато чие от Него. Библията ясно казва, че Господ иска да говори с всеки от нас: „И ушите ти ще слушат слово зад теб, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, ходете по него!” (Исая 30:21)

„Да пробиеш в молитва” е термин, въведен от ранната петдесятна църква. За някои хора това означаваше да стоиш на колене, докато си сигурен, че си получил отговор от Бог. За други означаваше непрестанно да ходиш при Господ, докато нямаш отговора в ръката си. (Това беше наричано също „настойчивост в молитвата”)

Святият Дух ме накара да отворя книгата на Неемия. Докато четях 2-а глава, видях нещо, което не бях виждал дотогава. Тази глава съдържа окуражителна история за онези, които ходят при Господ с тъжно сърце. Неемия беше виночерпец на цар Артаксеркс. Той пробваше вината преди да бъдат сервирани на масата на царя, като се уверяваше, че не са отровни. С течение на времето Неемия стана доверен слуга на царя.

Елисей наследи ролята на пророк в страната от Илия. В 4 Царе 4 Елисей се сблъска с едно от първите си големи изпитания когато при него дойде една сунамка, чиито син току що беше умрял. Тя му каза отчаяно: „Молих се и постих, плаках, но не получих нищо от Господ. След като сина ми умря, вече нямам сили да продължа. Просто не разбирам какво прави Бог. Това е повече от колкото мога да понеса.”

Вероятно молитвата е бреме за теб. Скучна ли е за теб молитвата? По-скоро задължение ли е отколкото удоволствие? Толкова малко християни влизат в Божието присъствие с радост, просто заради удоволствието от компанията Му. Някои считат молитвата само за „работа” – напрежение, усилие. Но когато общуваме със скъп човек тук на земята, считаме ли това за работа? Не, това е удоволствие за нас! Ако си щастливо женен, ти не мислиш за интимните моменти с жена ти като за „работа”.

Аз вярвам, че видът молитва, който е най-привлекателен за Бог е много прост и лесен за разбиране. Толкова е прост, че всъщност и малко дете може да се моли така, че да Му угоди. Учениците казаха на Исус: „Господи, научи ни да се молим.” (Лука 11:1). Не биха попитали освен ако не искаха да знаят. А аз вярвам, че повечето от хората, които четат това послание биха се радвали да са верни в молитвата, но не знаят как. И докато не схванат този жизненоважен въпрос, никога няма успеят да подържат пълноценен и смислен молитвен живот.

Данаил, праведен човек, беше толкова посветен, че не бихме очаквали да го видим да се покайва. Но сърцето на Данаил беше чувствително към греха и той също се идентифицира с ужасните грехове на хората:

Колкото по-дълго ходя с Исус, толкова повече се убеждавам, че покаянието не е само за грешниците, но и за вярващите. То не е еднократен акт, а е нещо, което Божиите хора са призвани да правят докато се завърне Исус. Всеки християнин, който поддържа сърцето си в покаяние, привлича специалното внимание на Бог 2 живота си. Всъщност, покаянието отваря за нещо, което никой друг не може. Ако ходим пред Господ с покаяно сърце, ще бъдем потопени в невероятни благословения!

Всички ние имаме призив от Господ. В един период от живота ни Той поставя пред нас предопределен план, който трябва да изпълним. Бог обещава, че ако действаме във вяра, Той ще изпълни този план. Но това не винаги е лесно. Както знае всеки, който някога е ходил с Исус за какъвто и да е период от време, да следваш плана Му означава да се сблъскаш с пречки. Една от най-често срещаните пречки е гласа на скептика. Когато искаме да пресечем река Йордан и да преминем в Обещаната земя, ще чуем всевъзможни гласове, които ни казват да не пресичаме.

„И ето, ръка се допря до мен... И ми каза: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и се изправи на мястото си... И ми каза: Не бой се, Данииле; защото от първия ден, откогато ти насочи сърцето си да търсиш разбиране и да се смириш пред своя Бог, думите ти бяха чути и аз дойдох заради думите ти.” (Данаил 10:10-12)

„И (Той) каза... мир на теб! Укрепи се! Да, укрепи се! И като ми говореше, аз се укрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото ме укрепи.” (Данаил 10:19) Душата на Данаил агонизираше. Той беше плакал заради греха, беше се молил, постил, което го хвърли по очи на пода, напълно пресушен. Той изстена: „О, Господи...от видението ме обзеха болките ми и не ми остана сила” (Данаил 10:16)

Как да се измъкнеш от капана на стария грях? Към кого да извикаш от мрежата: „Искам си свободата!” Първо, представи си се като птичка в капана на ловеца. Не мърдай. Не пляскай с криле, не се бори. Има тайна за твоето освобождение и тя не е сложна:

„Душата ни избяга като птица от примката на ловеца; примката се скъса и ние избягахме.” (Псалм 124:7) Представи си малка птичка, уловена в мрежата на ловеца. Тя лежи там безпомощно, малкото й сърце трепери от страх и ужас, крилете й диво удрят по мрежата, но без никаква полза. Колкото повече се бори, толкова повече се контузва. Уплашена, тя започва да вика и врещи. Но е невъзможно да избяга. Тя е изцяло в ръцете на ловеца.

„И ми показа първосвещеника Иисус, стоящ пред Ангела ГОСПОДЕН; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви.” (Захария 3:1) Сатана ще се противи на всеки истински поклонник, който се приближава до Бог! Яков ни нарежда: „...Съпротивете се на дявола, и той ще побегне от вас. Приближете се към Бога...” (Яков 4:7-8)

Умът ни има естествената склонност да скита и блуждае. Често не можем да спим понеже не можем укротим артилерийския огън от мисли, които нахлуват в ума ни. Аз наричам това „неохотна разсеяност”. Докато наскоро седях в църквата по време на поклонение, бях залят от натрапчиви мисли – мисли за служението, за следващата ми проповед, църковните пари, нуждата от повече място. Всички тези неща са важно. Но умът ми беше напълно разсеян от поклонението към Господ. Трябваше да се преборя с тези мисли и да продължа да ги покорявам!

„В онзи ден издънката ГОСПОДНА ще бъде за красота и за слава, и плодът на земята — за гордост и великолепие за избавените на Израил.” (Исая 4:2). В целият Стар Завет споменатата издънка е Исус Христос, Господа на славата. Според Исая, ще има църква, на която Той ще се яви в красота и слава, превъзходен и приятен. Техният мотив няма да е просто премахването на срама им. Не, те ще бъдат страстно влюбени в Човка, когото разглеждат като желателен, славен, превъзходен!

„И ще има заслон да засенява от пека денем, и за прибежище и защита от буря и от дъжд.” (Исая 4:6). Славата на Божието присъствие ще ни бъде заслон от жегата. Еврейската дума за жега тук означава „суша, опустошение, безплодие”. Това е преобраз на Божия съд над зло общество. В Откровение 16-а глава на четвъртия ангел е дадена сила: „... да гори хората с огън. И хората се опекоха от голямата горещина и похулиха Името на Бога...” (Откровение 16:8-9)

Бог има хора в тези смутни времена, които не са смутени. Те са предадени на Исус до такава степен, толкова са влюбени в Него, толкова отворени за укора на Святия Дух, толкова отделени от злото на тази епоха, че познават пътищата и делата на Святия Дух. Знаят кое е чисто и свято, и кое е плътско и глупаво.

Исая 4-а глава започва със сбито и тъжно описание на онова, което аз наричам „църквата на прошката”. „И в онзи ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще казват: Ще ядем своя си хляб и ще обличаме своите си дрехи, нека само се наричаме с твоето име — ти отнеми нашия срам!” (Исая 4:1)

Преживяваш ли трудности в бизнеса или кариерата си? Докато четеш следващите стихове помни, че хората от кариерата и бизнесмените тук са оприличени на моряци в кораб. Огромните води представляват големия свят на конкуренцията – океан от дейности. „Има и такива, които излизат в морето с кораби, търгуват в големи води. Те виждат делата на ГОСПОДА и Неговите чудеса в дълбините. Той заповядва и вдига бурния вятър, който повдига вълните му... Люлеят се и се клатушкат като пиян и цялата им мъдрост им изневерява.” (Псалм 107:23-27)

„Имаше и такива, които седяха в тъмнина и в сянката на смъртта, вързани в скръб и железа, защото се разбунтуваха срещу Божиите слова... И Той смири сърцето им с труд; те се спънаха и нямаше помощник.” (Псалм 107:10-12) Те бяха вързано в скръб защото се разбунтуваха против Бог и отхвърлиха съвета Му (виж стих 11). Възлюбени, възможно ли е това да си ти? Седял си под благочестиво проповядване и Святия Дух те е обвинявал, но все още си мизерен и живееш в грях.

„А юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.” (Римляни 2:29)

Представете си се пред Божия трон сега. Стоите там без извинение, без алиби. Сатана е там като законния ви обвинител, четящ списъка с обвинения – места, събития, всеки срамен детайл. Обвинява ви в гордост, в това че не се молите, в алчност, в това че не сте верни. И сърцето ви е смазано, понеже трябва да признаете: „Да, така е. Направих всичко това!”

Исус каза: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка и се научете от Мен.” (Матей 11:28-29). Христос ни казва много ясно: „Не се опитвайте да ходите с мен докато душата ви не е в покой!”

Бог е обещал на народа Си славна, несравнима почивка, която включва мир и сигурност за душата. Господ даде тази чудесна почивка на децата на Израел. Това означаваше живот пълен с радост и победа, живот без страх, вина или осъждение. Но до времето на Христос никое поколение вярващи не беше ходило в това благословено обещание. Защо стана така? Библията казва ясно, че те никога не се сдобиха с обещаното, поради неверие. „И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.” (Евреи 3:19)

Битие ни казва, че колкото повече човек се умножаваше на земята, толкова по-яростен ставаше. „И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие. И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята.” (Битие 6:11-12)

„Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват. Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.” (Плачът на Еремия 3:22-23)

„Благословен да бъде онзи, който се уповава на ГОСПОДА и ГОСПОД е неговото упование. Ще бъде като дърво, насадено при вода, което пуска корените си при потока, и няма да види, когато дойде пек, а листът му ще зеленее; и няма да се безпокои в година на суша и няма да престане да дава плод.” (Еремия 17:7-8)

Никой никога не е виждал толкова свръхестествени дела колко Израел. Бог правеше чудо след чудо за тях, въпреки това всяко Негово дело оставаше народа точно толкова обезверен и невярващ, колкото и преди! Може да си помислите, че 10-те мора над Египет биха накарали израилтяните да повярват. Когато Египет беше измъчван от мухи, в лагера на Израел нямаше нито една муха. Когато Египет тънеше в абсолютна тъмнина, в Израел беше светло. Но нито едно от тези наказания не произведе вяра!

„След това цялото общество на израилевите синове тръгна от пустинята Син, като пътуванията им бяха според ГОСПОДНАТА заповед. И разположиха стан в Рафидим, където нямаше вода да пие народът... и народът роптаеше против Моисей, като казваше: Защо ни изведе от Египет? Да умориш от жажда и мен, и децата ми, и добитъка ми? Тогава Моисей извика към ГОСПОДА и каза: Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни!” (Изход 17:1-4)

„Има и такива, които излизат в морето с кораби, търгуват в големи води. Те виждат делата на ГОСПОДА и Неговите чудеса в дълбините. Той заповядва и вдига бурния вятър, който повдига вълните му. Издигат се до небесата, слизат в бездните, душата им се топи в бедствието. Люлеят се и се клатушкат като пиян и цялата им мъдрост им изневерява.” (Псалм 107:23-27)

„Той беше мъчен, но се унижи и не отвори устата Си. Като агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не издава глас, и Той не отвори устата Си.” (Исая 53:7)

„Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен?... Боже мой, душата ми е отпаднала в мен” (Псалм 42:5-6) Учените не са сигурни кой е автора на този псалм. Но със сигурност знаем, че нещо го притеснява. Душата му е дълбоко обезпокоена, а той не може да обясни защо!

Когато позволим на Исус да бъде Господ на всичко, когато оставим всичките си грижи на Него, когато Му вярваме напълно и си почиваме в любовта Му, вида ни трябва да претърпи голяма промяна. Лицето ни трябва да започне да излъчва тихо спокойствие. Библията ни дава много примери за това: когато Ана остави бремето си: „...лицето й вече не беше скръбно” (1 Царе 1:18)

Давид заяви смело: „Защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.” (Псалм 42:11). Той повтаря същото и в Псалм 43:5. Това е точния превод от оригиналния иврит на двата стиха е: „Бог е спасение на лицето ми!” Мисля, че тук Давид казва нещо важно. Виж, лицето ти е плакат, който показва какво се случва в сърцето ти. Всичката радост или бъркотия, които са в теб, се отразяват на твоето лице. Когато говоря за лице, аз говоря за изражението на лицето, езика на тялото, тона на гласа ти.

„Защото вие, братя, към свобода сте призовани; само че не използвайте свободата си като повод за угаждане на плътта, а си служете един на друг с любов.” (Галатяни 5:13)

„Понеже ГОСПОД, чието Име е Ревнив, е ревнив Бог.” (Изход 34:14) Да, ние можем да Го накараме да ревнува: „Или искаме да подбудим Господа към ревност?” (1 Коринтяни 10:22). Павел пита: „Казвате, че Го обичате. Дори се наричате с името Му. Но някой друг или нещо друго откраднало ли е сърцето ви?”

Не е достатъчно Исус да спечели сърцето ти. той трябва да се превърне в удовлетворението на твоето сърце! Но има много вярващи, които никога не са били удовлетворени от Него. Те се чувстват ту добре, ту зле, в зависимост от обстоятелствата. Невястата на Младоженеца не трябва да бъде такава. Не, невястата трябва да притежава известна красота, за да Го привлече: „И Царят ще пожелае красотата ти” (Псалм 45:11). Но коя е тази красота?

Посланието на Святия Дух към невястата в Псалм 45 беше: „Забрави и народа си, и бащиния си дом.” (стих 10). Тихият, малък гласец прошепваше: „Не е достатъчно просто да оставиш миналото си. Трябва също да забравиш всичко, да го изкараш от ума си – всичката стара любов и онова, което ти отвлича вниманието!”

„И видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си... Тогава дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, и ми говори, като каза: Ела, ще ти покажа невястата, жената на Агнето.” (Откровение 21:2, 9)