Не пропилявай страданията си
Книгата Числа съдържа тъжен пример за пропилени страдания. Петте дъщери на един човек на име Салпаад отидоха при Моисей да го помолят за място в Обещаната земя с думите: „Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове” (Числа 27:3). Тези жени казваха: „Когато всички въстанаха срещу теб с Корей, баща ни не беше един от тях. Той не се разбунтува, но умря в греховете си.”
Последната фраза ме порази, когато я прочетох: „Той умря в своя си грях.” Това означава, че въпреки, че баща им беше виждал невероятни чудеса – освобождението от Египет; водата, извираща от скалата; манната, слизаща от небето – той умря в неверие с останалите хора от своето поколение – само верните Исус Навиев и Халев оцеляха в пустинята.
Очевидно, петте дъщери бяха родени там и израсли в семейство, пълно с гняв към Бог. Всички изпитания на Израил бяха произвели само твърдо неверие у баща им. Всичко, което тези млади жени бяха слушали, бе мърморене, оплакване и горчивина. На закуска, обяд и вечеря беше постоянно хленчене, без нито дума за вяра в Бог. А сега тези жени трябваше да кажат на Моисей: „Баща ни ни остави без нищо – надежда, имот, свидетелство. Той прекара четиридесет години в горчивина, защото живота му беше труден. Умря в грях, живота му бе напразен!”
Колко ужасно звучи това, но трябва да служи като предупреждение за всички родители, които го четат: децата ти те гледат, когато си в затруднение! И са повлияни за цял живот от поведението ти. Така че – как се държиш? Пилееш ли страданията си не само за себе си, но и за идващите поколения? Или наследниците ти се утвърждават в Христос, когато те чуват да казваш: „Не ми харесва тази беда, но да бъде благословено името на Господ.”
Познавам много християни, които стават по-горчиви и нацупени с всяко следващо изпитание. Самите изпитания, които са били предназначени да ги обучат и омекотят, изпитания, предназначени от Бог да разкрият верността Му, са ги превърнали в закоравели мърморковци и злобари. Чудя се: „Къде е вярата и доверието им в Господ? Какво ли си мислят децата им?”
Възлюбени, не пропилявайте страданията си! Нека те произведат сладкия аромат на вяра във вашия Господ.
Последната фраза ме порази, когато я прочетох: „Той умря в своя си грях.” Това означава, че въпреки, че баща им беше виждал невероятни чудеса – освобождението от Египет; водата, извираща от скалата; манната, слизаща от небето – той умря в неверие с останалите хора от своето поколение – само верните Исус Навиев и Халев оцеляха в пустинята.
Очевидно, петте дъщери бяха родени там и израсли в семейство, пълно с гняв към Бог. Всички изпитания на Израил бяха произвели само твърдо неверие у баща им. Всичко, което тези млади жени бяха слушали, бе мърморене, оплакване и горчивина. На закуска, обяд и вечеря беше постоянно хленчене, без нито дума за вяра в Бог. А сега тези жени трябваше да кажат на Моисей: „Баща ни ни остави без нищо – надежда, имот, свидетелство. Той прекара четиридесет години в горчивина, защото живота му беше труден. Умря в грях, живота му бе напразен!”
Колко ужасно звучи това, но трябва да служи като предупреждение за всички родители, които го четат: децата ти те гледат, когато си в затруднение! И са повлияни за цял живот от поведението ти. Така че – как се държиш? Пилееш ли страданията си не само за себе си, но и за идващите поколения? Или наследниците ти се утвърждават в Христос, когато те чуват да казваш: „Не ми харесва тази беда, но да бъде благословено името на Господ.”
Познавам много християни, които стават по-горчиви и нацупени с всяко следващо изпитание. Самите изпитания, които са били предназначени да ги обучат и омекотят, изпитания, предназначени от Бог да разкрият верността Му, са ги превърнали в закоравели мърморковци и злобари. Чудя се: „Къде е вярата и доверието им в Господ? Какво ли си мислят децата им?”
Възлюбени, не пропилявайте страданията си! Нека те произведат сладкия аромат на вяра във вашия Господ.