Бог все още е верен
Когато Самуил помаза Давид за цар на Израил, на младия мъж му се даде ново сърце: „Самуил взе рога с масло и го помаза сред братята му; и ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Давид от този ден и нататък.” (1 Царе 16:13).
Давид стана благочестив, мъдър, обичан, пълен със страх от Бог: „А Давид имаше успех във всичките си пътища и ГОСПОД беше с него” (18:14).
Той беше човек на много молитва. Хвалеше Бог, както малцина са го правили, благославяше Божието сърце с песните и псалмите си. Никой не можеше да е по-близък с Господ от Давид.
Давид беше и човек на велика вяра. Той излезе, за да убие Голиат и стана велик воин на Саул. Жените пееха за подвизите му на бойното поле. Божият Дух беше явно върху този човек и Господ очевидно имаше план за живота му.
Но тогава Саул започна гневно да преследва Давид, който трябваше да бяга за живота си и да се крие в пещери. Така че, Давид взе 400 души и избяга в Гет, родното място на Голиат, когото беше убил. Говорите за акт на невярност. Давид не попита Господ за този си ход. Напротив, той реши да повери живота си в ръцете на царя на Гет, молейки за убежище. Но в Гет срещу Давид се надигна омраза. Всеки шепнеше: „Това не е ли човека за когото пеят песни? Той не уби ли хиляди филистимци?” (виж 1 Царе 21:11)
Давид беше заловен и отведен при царя. Той знаеше, че е попаднал в капан и е в беда, така че се престори на луд - говореше несвързано, драскаше по стените, слюнки се стичаха по брадата му. Надяваше се, че лудостта му ще го избави някак си от хватката на цар Анхус.
Но каква жалка гледка беше това за всички! Анхус го погледна и каза: „За какво сте ми довели този луд? Този човек си е изгубил ума. Махнете го от тук!”
Всъщност, в този момент Давид беше неверен. Но Бог все още беше верен! Той не зачеркна Давид. Не, докато той се правеше на луд, преструваше се на глупак, вечния Божий план работеше за него. Царството на Саул отслабваше с всеки изминал ден. Бог движеше всичко, за да осигури благословението на Давид!
Давид стана благочестив, мъдър, обичан, пълен със страх от Бог: „А Давид имаше успех във всичките си пътища и ГОСПОД беше с него” (18:14).
Той беше човек на много молитва. Хвалеше Бог, както малцина са го правили, благославяше Божието сърце с песните и псалмите си. Никой не можеше да е по-близък с Господ от Давид.
Давид беше и човек на велика вяра. Той излезе, за да убие Голиат и стана велик воин на Саул. Жените пееха за подвизите му на бойното поле. Божият Дух беше явно върху този човек и Господ очевидно имаше план за живота му.
Но тогава Саул започна гневно да преследва Давид, който трябваше да бяга за живота си и да се крие в пещери. Така че, Давид взе 400 души и избяга в Гет, родното място на Голиат, когото беше убил. Говорите за акт на невярност. Давид не попита Господ за този си ход. Напротив, той реши да повери живота си в ръцете на царя на Гет, молейки за убежище. Но в Гет срещу Давид се надигна омраза. Всеки шепнеше: „Това не е ли човека за когото пеят песни? Той не уби ли хиляди филистимци?” (виж 1 Царе 21:11)
Давид беше заловен и отведен при царя. Той знаеше, че е попаднал в капан и е в беда, така че се престори на луд - говореше несвързано, драскаше по стените, слюнки се стичаха по брадата му. Надяваше се, че лудостта му ще го избави някак си от хватката на цар Анхус.
Но каква жалка гледка беше това за всички! Анхус го погледна и каза: „За какво сте ми довели този луд? Този човек си е изгубил ума. Махнете го от тук!”
Всъщност, в този момент Давид беше неверен. Но Бог все още беше верен! Той не зачеркна Давид. Не, докато той се правеше на луд, преструваше се на глупак, вечния Божий план работеше за него. Царството на Саул отслабваше с всеки изминал ден. Бог движеше всичко, за да осигури благословението на Давид!