Спомни си какво е направил Бог
Имаме склонността да забравяме всяко добро нещо, което Бог е направил за нас! Когато се изправим пред нови предизвикателства, ние често забравяме освобождението си от преди това.
Когато Давид се изправи пред Голиат, той си припомни старите си победи, за да изгради вярата си. Той си припомни: „А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото, аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах. Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Бог.“ (1 Царе 17:34-36)
Моисей припомни на Израил всичките им минали избавления. След което ги предупреди: „Само внимавай на себе си и внимавай много за душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти видяха, и да не би да се изгубят от сърцето ти през всичките дни на живота ти. И ги предавай на синовете си и на синовете на синовете си” (Второзаконие 4:9).
Библията казва за Израил: „Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа” (Псалм 78:10-11). Както израилтяните, и ние сме склонни да казваме, когато сме изправени пред изпитание или скръб: „О, Господи, това е твърде много за мен.” Но Бог отговаря: „Просто погледни назад и си спомни за Мен!”
Ако трябва, води си дневник, който да ти припомня великите Божии освобождения в живота ти. Пиши си бележки вечер, преди да си легнеш. Направи всичко възможно, за да си припомниш всичко, което Той е направил за теб – всички душевни мъки, през които си преминал, и от които Той те е избавил. Тогава, когато дойде скръбта, отвори тетрадката си и кажи на дявола: „Няма да ме измамиш този път. Моят Бог ме избави преди, ще ме избави и сега!”
Когато Давид се изправи пред Голиат, той си припомни старите си победи, за да изгради вярата си. Той си припомни: „А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото, аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах. Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Бог.“ (1 Царе 17:34-36)
Моисей припомни на Израил всичките им минали избавления. След което ги предупреди: „Само внимавай на себе си и внимавай много за душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти видяха, и да не би да се изгубят от сърцето ти през всичките дни на живота ти. И ги предавай на синовете си и на синовете на синовете си” (Второзаконие 4:9).
Библията казва за Израил: „Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа” (Псалм 78:10-11). Както израилтяните, и ние сме склонни да казваме, когато сме изправени пред изпитание или скръб: „О, Господи, това е твърде много за мен.” Но Бог отговаря: „Просто погледни назад и си спомни за Мен!”
Ако трябва, води си дневник, който да ти припомня великите Божии освобождения в живота ти. Пиши си бележки вечер, преди да си легнеш. Направи всичко възможно, за да си припомниш всичко, което Той е направил за теб – всички душевни мъки, през които си преминал, и от които Той те е избавил. Тогава, когато дойде скръбта, отвори тетрадката си и кажи на дявола: „Няма да ме измамиш този път. Моят Бог ме избави преди, ще ме избави и сега!”