В затвора заради Исус!
„А желая да знаете, братя, че това, което се случи с мен, спомогна още повече за успеха на благовестието” (Филипяни 1:12). Когато Павел написа това, той беше възрастен човек и имаше години опит зад гърба си. По време на едно от най-тежките изпитания в живота си, той се обърна от сърце към приятелите си.
През времето, в което си ходил с Исус, със сигурност си преминал през болки, изпитания, страдания. Как се държа по време на тях? Какви бяха последствията и резултатите от преживяванията ти? Всичките ти страдания напразни ли бяха? Или позна Божията любов и вярност по време на тях?
Да кажем, че си посветен вярващ, който е положил живота си за Исус. Имаш бреме за умиращия свят, страдаш за изгубените и имаш ясна заповед да занесеш добрата вест в света и да спечелиш души. Така че, казваш на приятелите си, че ще отидеш в един град, за да свидетелстваш за Божията благодат.
Но след като пристигнеш там, пращаш съобщение, че Бог въобще не те използва. Нямаш събрание, както беше планувал, служението ти е мъртво. Нямаш с какво да се похвалиш за усилията си. И вместо да изпълниш града с Христос, теб те вкарват в затвора.
Как би реагирал, ако всичките ти усилия, труд и посвещение се проваляха?
Някои християни ще се нацупят. Те ще се усъмнят в Божието слово към тях и във водителството на Святия Дух. Но други християни ще се държат като Павел – ще се зарадват, че са били счетени за достойни да страдат заради Христос. Павел не се опитваше да си обясни страданията. Той откликна с радост, вяра и надежда, защото знаеше, че е обучаван за Божий свидетел! Той писа на приятелите си от затвора: „За моя случай говорят в двореца на Цезар. Всеки в Рим разказва за онова, което ми се случва. Аз съм в затвора заради Исус!” Павел трябва да е бил доста зрелищен в онази затворническа килия – измършавял евреин, който окуражава всички около себе си: „Радвайте се в неволите си. Бог е верен!”
Павел не пропиля нито едно от нещастията си. Той знаеше, че всяко от тях има Божествена цел. Бог наблюдава как се държим и ние по време на изпитанията си.
През времето, в което си ходил с Исус, със сигурност си преминал през болки, изпитания, страдания. Как се държа по време на тях? Какви бяха последствията и резултатите от преживяванията ти? Всичките ти страдания напразни ли бяха? Или позна Божията любов и вярност по време на тях?
Да кажем, че си посветен вярващ, който е положил живота си за Исус. Имаш бреме за умиращия свят, страдаш за изгубените и имаш ясна заповед да занесеш добрата вест в света и да спечелиш души. Така че, казваш на приятелите си, че ще отидеш в един град, за да свидетелстваш за Божията благодат.
Но след като пристигнеш там, пращаш съобщение, че Бог въобще не те използва. Нямаш събрание, както беше планувал, служението ти е мъртво. Нямаш с какво да се похвалиш за усилията си. И вместо да изпълниш града с Христос, теб те вкарват в затвора.
Как би реагирал, ако всичките ти усилия, труд и посвещение се проваляха?
Някои християни ще се нацупят. Те ще се усъмнят в Божието слово към тях и във водителството на Святия Дух. Но други християни ще се държат като Павел – ще се зарадват, че са били счетени за достойни да страдат заради Христос. Павел не се опитваше да си обясни страданията. Той откликна с радост, вяра и надежда, защото знаеше, че е обучаван за Божий свидетел! Той писа на приятелите си от затвора: „За моя случай говорят в двореца на Цезар. Всеки в Рим разказва за онова, което ми се случва. Аз съм в затвора заради Исус!” Павел трябва да е бил доста зрелищен в онази затворническа килия – измършавял евреин, който окуражава всички около себе си: „Радвайте се в неволите си. Бог е верен!”
Павел не пропиля нито едно от нещастията си. Той знаеше, че всяко от тях има Божествена цел. Бог наблюдава как се държим и ние по време на изпитанията си.