Дрехите ми попречиха!
Спомням си когато бях млад евангелизатор, проповядвах на 5000 души в Лос Анджелис. Поне 2000 от тях бяха християнски хипита. Те току що бяха новородени и бяха излезли от хипи културата. Много от тези млади хора се бяха проснали на пода, без обувки, имаха дълга коса и дрипави дрехи.
Тази вечер се бях издокарал със синьо сако и хубава вратовръзка, модерни панталони и лъскави обувки. Когато се качих на сцената, започнах да се карам на онези деца и им казах: „Някои от вас изглеждате ужасно. Облечете си някакви хубави дрехи и се подстрижете преди да дойдете тук утре вечер!“
След службата зад сцената ме посрещна делегация от онези дългокоси, млади християнски хипита. Един от тях прокара пръст по яката на модерното ми сако и каза: „Какъв красив костюм.“ Тогава той ме погледна и каза: „Брат Дейв, не можахме да видим Исус тази вечер.“
“Защо_“ - попитах аз.
“Дрехите ти ми попречиха“ - отговори той. Аз ги разглеждах като дрипльовци, а те си мислеха, че съм прекалено издокаран.
Онези деца не ми се подиграваха. Те бяха искрени. Плачеха докато ми казваха: „Ние вярваме, че си Божи човек, но ти липсва нещо.“ Аз знам, че ми липсваше милост. Никога след това не съм правил забележки по този въпрос. Бог ме научи нещо тежко, нещо, което се моля да остане в сърцето ми.
Нека ви кажа следното: много християни мислят, че е достатъчно да бъдат чисти и осветени. Мислим си, че това е проблем номер едно и че всичко, което трябва да правим, е да се въздържаме от зло, да излезем от света и да останем чисти. След като не пушим, пием, прелюбодействаме и блудстваме, си мислим, че сме чисти.
Никой не е проповядвал по-силни послания за светостта и чистотата от мен през изминалите години. Но според Яков, чистотата е определено най-важния въпрос. „Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“ (Яков 3:17). Да, първо трябва да бъдем чисто. Но милостта, благодатта и добротата трябва също да бъдат там.
Тази вечер се бях издокарал със синьо сако и хубава вратовръзка, модерни панталони и лъскави обувки. Когато се качих на сцената, започнах да се карам на онези деца и им казах: „Някои от вас изглеждате ужасно. Облечете си някакви хубави дрехи и се подстрижете преди да дойдете тук утре вечер!“
След службата зад сцената ме посрещна делегация от онези дългокоси, млади християнски хипита. Един от тях прокара пръст по яката на модерното ми сако и каза: „Какъв красив костюм.“ Тогава той ме погледна и каза: „Брат Дейв, не можахме да видим Исус тази вечер.“
“Защо_“ - попитах аз.
“Дрехите ти ми попречиха“ - отговори той. Аз ги разглеждах като дрипльовци, а те си мислеха, че съм прекалено издокаран.
Онези деца не ми се подиграваха. Те бяха искрени. Плачеха докато ми казваха: „Ние вярваме, че си Божи човек, но ти липсва нещо.“ Аз знам, че ми липсваше милост. Никога след това не съм правил забележки по този въпрос. Бог ме научи нещо тежко, нещо, което се моля да остане в сърцето ми.
Нека ви кажа следното: много християни мислят, че е достатъчно да бъдат чисти и осветени. Мислим си, че това е проблем номер едно и че всичко, което трябва да правим, е да се въздържаме от зло, да излезем от света и да останем чисти. След като не пушим, пием, прелюбодействаме и блудстваме, си мислим, че сме чисти.
Никой не е проповядвал по-силни послания за светостта и чистотата от мен през изминалите години. Но според Яков, чистотата е определено най-важния въпрос. „Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“ (Яков 3:17). Да, първо трябва да бъдем чисто. Но милостта, благодатта и добротата трябва също да бъдат там.