Търпението свърши
Израел отказа да повярва на Божието послание за това, колко скъпоценни бяха те в Неговите очи. Вместо това, те предпочетоха да се фокусират върху своето положение - своите проблеми, слабости и несъвършенства. И те се отдадоха на своите страхове.
Накрая, Божието търпение към тях се изчерпа. Той каза на Израел: "И Господ рече на Мойсея: До кога ше ме презират тия люде? и до кога няма да ми вярват‚ въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях? Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя..." (Числа 14:11-12).
Господ прости на Израел заради Мойсей. Но на тях не им се позволи да влязат в обещаната земя. Вместо това, те бяха обречени на живот в пустинята - живот изпълнен с постоянен страх и разрушителни съмнения. Те бяха простени, но окаяни! Те бяха загубили надеждата, почивката и мира, които идват от приемането и вярваннето в това, колко скъпоценни са Божиите деца за Него!
Възлюбени, единствения път, когато Божието търпение към нас се изчерпва, е когато отказваме отново и отново да приемем колко много Той ни обича, и че Той иска да ни приведе през нашите борби. Наистина, много Хриситяни днес са били отведени обратно в пустинята на собствените им възможности. Те нямат радост, нямат победа. Когато ги погледнеш, ти би си помислил, че Бог ги е изоставил преди много години, а истината е, че Той ги е върнал обратно в техното оплакване и роптаене!
Слава Богу, Исус Навин и Халев влязоха в обещаната земя. И каква радост изживяха! Бог ги благослови по невероятен начин. Те стояха като зелени дървета в Неговия дом до последния си ден. Те бяха мъже на силата и решението - защото знаеха, че бяха скъпоценни за Бога!
Ти също си скъпоценен за Господа, въпреки всичките ти проблеми и провали. И независимо от твоите трудности и борби, ти можеш да бъдеш зелено дърво в Божия дом, също като Исус Навин и Халев. Просто застани върху това, което Неговото Слово обещава: "И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене" (Пслаом 18:19). Това е основата за истинска вяра.
Накрая, Божието търпение към тях се изчерпа. Той каза на Израел: "И Господ рече на Мойсея: До кога ше ме презират тия люде? и до кога няма да ми вярват‚ въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях? Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя..." (Числа 14:11-12).
Господ прости на Израел заради Мойсей. Но на тях не им се позволи да влязат в обещаната земя. Вместо това, те бяха обречени на живот в пустинята - живот изпълнен с постоянен страх и разрушителни съмнения. Те бяха простени, но окаяни! Те бяха загубили надеждата, почивката и мира, които идват от приемането и вярваннето в това, колко скъпоценни са Божиите деца за Него!
Възлюбени, единствения път, когато Божието търпение към нас се изчерпва, е когато отказваме отново и отново да приемем колко много Той ни обича, и че Той иска да ни приведе през нашите борби. Наистина, много Хриситяни днес са били отведени обратно в пустинята на собствените им възможности. Те нямат радост, нямат победа. Когато ги погледнеш, ти би си помислил, че Бог ги е изоставил преди много години, а истината е, че Той ги е върнал обратно в техното оплакване и роптаене!
Слава Богу, Исус Навин и Халев влязоха в обещаната земя. И каква радост изживяха! Бог ги благослови по невероятен начин. Те стояха като зелени дървета в Неговия дом до последния си ден. Те бяха мъже на силата и решението - защото знаеха, че бяха скъпоценни за Бога!
Ти също си скъпоценен за Господа, въпреки всичките ти проблеми и провали. И независимо от твоите трудности и борби, ти можеш да бъдеш зелено дърво в Божия дом, също като Исус Навин и Халев. Просто застани върху това, което Неговото Слово обещава: "И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене" (Пслаом 18:19). Това е основата за истинска вяра.