Безименната слабост
„Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен?... Боже мой, душата ми е отпаднала в мен” (Псалм 42:5-6)
Учените не са сигурни кой е автора на този псалм. Но със сигурност знаем, че нещо го притеснява. Душата му е дълбоко обезпокоена, а той не може да обясни защо!
Този псалмист гори за Бог. Той копнее за господ както елена копнее за вода (виж стих 1) – жадува за Него, копнее за близостта Му. Той пита: „Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?” (стих 2)
Не знаем каква е слабостта на псалмиста. Изпитвал ли си някога този вид необяснима меланхолия – неочаквана, безименна духовна тъга? Всичко ти е наред, нямаш грях в живота си. Но един ден се събуждаш с дълбоко безпокойство в душата си. Някаква депресия е дошла върху теб и ти не можеш да я премахнеш от себе си.
Имам добри новини за теб: това е слабостта на праведния! Тя засяга само онези, които гладуват за Исус. Не трябва да се страхуваме от подобна слабост, понеже тя идва от Святия Дух.
Имам достатъчно житейски опит, за да знам, че това се случва на всеки християнин. Но не трябва да се опитваме да си го обясним, понеже не можем! Псалмистът никога не получи отговори на своите „защо”. А и няма книга, съветник или психолог на земята, който може да ти каже защо те е сполетяла безименна слабост.
Аз вярвам, че тази странна слабост е „въздишката на Святия Дух” в нас. Той ни показва какво е да си без Бог, да си сам, без утеха, надежда или водителство. Той ни позволява да преживеем само частица от това ужасно, отвратително състояние!
Телата ни са Неговия храм, а Той беше изпратен за да приготви като целомъдрена невяста за Христос. Той знае от какво се нуждаем, за да останем неопетнени за Младоженеца. И знае колко важно за нас е да викаме към Бог за ежедневна сила и мощ. Ние просто не можем да устоим в това време, освен ако не сме близко до Господ, като Му вярваме напълно и непрестанно прибягваме в присъствието Му.
Учените не са сигурни кой е автора на този псалм. Но със сигурност знаем, че нещо го притеснява. Душата му е дълбоко обезпокоена, а той не може да обясни защо!
Този псалмист гори за Бог. Той копнее за господ както елена копнее за вода (виж стих 1) – жадува за Него, копнее за близостта Му. Той пита: „Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?” (стих 2)
Не знаем каква е слабостта на псалмиста. Изпитвал ли си някога този вид необяснима меланхолия – неочаквана, безименна духовна тъга? Всичко ти е наред, нямаш грях в живота си. Но един ден се събуждаш с дълбоко безпокойство в душата си. Някаква депресия е дошла върху теб и ти не можеш да я премахнеш от себе си.
Имам добри новини за теб: това е слабостта на праведния! Тя засяга само онези, които гладуват за Исус. Не трябва да се страхуваме от подобна слабост, понеже тя идва от Святия Дух.
Имам достатъчно житейски опит, за да знам, че това се случва на всеки християнин. Но не трябва да се опитваме да си го обясним, понеже не можем! Псалмистът никога не получи отговори на своите „защо”. А и няма книга, съветник или психолог на земята, който може да ти каже защо те е сполетяла безименна слабост.
Аз вярвам, че тази странна слабост е „въздишката на Святия Дух” в нас. Той ни показва какво е да си без Бог, да си сам, без утеха, надежда или водителство. Той ни позволява да преживеем само частица от това ужасно, отвратително състояние!
Телата ни са Неговия храм, а Той беше изпратен за да приготви като целомъдрена невяста за Христос. Той знае от какво се нуждаем, за да останем неопетнени за Младоженеца. И знае колко важно за нас е да викаме към Бог за ежедневна сила и мощ. Ние просто не можем да устоим в това време, освен ако не сме близко до Господ, като Му вярваме напълно и непрестанно прибягваме в присъствието Му.