На предела на силите си
„Има и такива, които излизат в морето с кораби, търгуват в големи води. Те виждат делата на ГОСПОДА и Неговите чудеса в дълбините. Той заповядва и вдига бурния вятър, който повдига вълните му. Издигат се до небесата, слизат в бездните, душата им се топи в бедствието. Люлеят се и се клатушкат като пиян и цялата им мъдрост им изневерява.” (Псалм 107:23-27)
В този псалм мястото, за което се казва „им изневерява”, е палубата на кораб в бурно море. Огромни вълни блъскат кораба към небето, след което го потапят в дълбините. Силни ветрове го подхвърлят напред-назад, така че никой от моряците не може да си стои на краката. Те залитат по палубата като пияни.
Моряците са дрипави и оголели, а огромна вълна след вълна удрят палубата. Моряците се борят просто да издържат. Изглежда за тях всичко е свършило и те са отчаяни. Безпомощни са, уязвими за мощта на стихиите, неспособни да спрат бурята, безсилни да се спасят.
Тези моряци са дошли до мястото, наречено „края на силите си”. Това състояние спохожда християните в един или друг момент. То означава просто, че си изгубил всякакъв шанс да успееш или дори да си помислиш да се измъкнеш. Накратко, няма изход, няма помощ, няма избавление освен чрез Самия Бог!
„Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги изведе от притесненията им. Обръща бурята в тишина и вълните им утихват. Тогава те се радват, защото се успокояват, и Той ги завежда в желаното им пристанище.” (Псалм 107:28-30)
Кога спря бурята за моряците от Псалм 107? Кога ги заведе Бог в желаното от тях безопасно пристанище?
Първо, моряците стигнаха до предела на силите си, оставяйки всяка човешка надежда и помощ. Те казаха: „Няма начин да се спасим. Никой на тази земя не може да ни измъкне от тук!”
Второ, те извикаха към Господ по време на проблема си, обръщайки се само към Него за помощ!
В този псалм мястото, за което се казва „им изневерява”, е палубата на кораб в бурно море. Огромни вълни блъскат кораба към небето, след което го потапят в дълбините. Силни ветрове го подхвърлят напред-назад, така че никой от моряците не може да си стои на краката. Те залитат по палубата като пияни.
Моряците са дрипави и оголели, а огромна вълна след вълна удрят палубата. Моряците се борят просто да издържат. Изглежда за тях всичко е свършило и те са отчаяни. Безпомощни са, уязвими за мощта на стихиите, неспособни да спрат бурята, безсилни да се спасят.
Тези моряци са дошли до мястото, наречено „края на силите си”. Това състояние спохожда християните в един или друг момент. То означава просто, че си изгубил всякакъв шанс да успееш или дори да си помислиш да се измъкнеш. Накратко, няма изход, няма помощ, няма избавление освен чрез Самия Бог!
„Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги изведе от притесненията им. Обръща бурята в тишина и вълните им утихват. Тогава те се радват, защото се успокояват, и Той ги завежда в желаното им пристанище.” (Псалм 107:28-30)
Кога спря бурята за моряците от Псалм 107? Кога ги заведе Бог в желаното от тях безопасно пристанище?
Първо, моряците стигнаха до предела на силите си, оставяйки всяка човешка надежда и помощ. Те казаха: „Няма начин да се спасим. Никой на тази земя не може да ни измъкне от тук!”
Второ, те извикаха към Господ по време на проблема си, обръщайки се само към Него за помощ!