Оправдани пред Бог
Представете си се пред Божия трон сега. Стоите там без извинение, без алиби. Сатана е там като законния ви обвинител, четящ списъка с обвинения – места, събития, всеки срамен детайл. Обвинява ви в гордост, в това че не се молите, в алчност, в това че не сте верни. И сърцето ви е смазано, понеже трябва да признаете: „Да, така е. Направих всичко това!”
Положението изглежда безнадеждно. Знаеш, че Божиите очи са твърде святи, за да се затворят пред греха, а справедливостта Му изисква да си платиш за престъпленията срещу светостта Му. Нямаш надежда.
Но изведнъж, ето го Адвоката ти. Протяга белязаните си от пирони ръце към теб и ти знаеш, че ще се случи нещо! Той ти се усмихва и ти прошепва: „Не се страхувай, никое от тези обвинения няма да устои. Ще излезеш от съда свободен и напълно опростен. Когато свърша, обвинителя ти няма да има нито едно обвинение към теб!”
Но най-хубавото е, че Адвоката ти казва, че те е осиновил! Той защитава делото ти като твой Брат. След това ти казва, че е Син на Съдията, така че ти вече си част от семейството на Съдията!
Все пак проблема със справедливостта си остава. Ами обвиненията срещу теб? Ти слушаш абсолютно замаян когато Адвоката ти защитава твоя случай:
„Съдия, Вие знаете, че Аз изпълних закона, като живях безгрешен живот. Тогава Аз заех мястото на този човек, като получих цялото наказание за престъпленията му. От белязаните ми от пирони ръце и пронизаните ми ребра се изля кръв, която заличи всичките му престъпления. Всичките обвинения, за които чухте, се стовариха на гърба Ми. Аз платих наказанието за всяко едно от тях.”
След това Адвоката ти поглежда към твоя обвинител и казва: „Сатана, ти нямаш основание да обвиняваш детето Ми. Всеки един от греховете му бяха стоварени върху Мен, а Аз съм ги опростил напълно. Той е невинен, поради вярата си в победата на Моята жертва, която го оправдава напълно. Нямаш никакви основания!”
Докато дявола се изнизва от Божия съд, можеш да чуеш благословения Господ да вика: „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!” (Римляни 8:33)
Положението изглежда безнадеждно. Знаеш, че Божиите очи са твърде святи, за да се затворят пред греха, а справедливостта Му изисква да си платиш за престъпленията срещу светостта Му. Нямаш надежда.
Но изведнъж, ето го Адвоката ти. Протяга белязаните си от пирони ръце към теб и ти знаеш, че ще се случи нещо! Той ти се усмихва и ти прошепва: „Не се страхувай, никое от тези обвинения няма да устои. Ще излезеш от съда свободен и напълно опростен. Когато свърша, обвинителя ти няма да има нито едно обвинение към теб!”
Но най-хубавото е, че Адвоката ти казва, че те е осиновил! Той защитава делото ти като твой Брат. След това ти казва, че е Син на Съдията, така че ти вече си част от семейството на Съдията!
Все пак проблема със справедливостта си остава. Ами обвиненията срещу теб? Ти слушаш абсолютно замаян когато Адвоката ти защитава твоя случай:
„Съдия, Вие знаете, че Аз изпълних закона, като живях безгрешен живот. Тогава Аз заех мястото на този човек, като получих цялото наказание за престъпленията му. От белязаните ми от пирони ръце и пронизаните ми ребра се изля кръв, която заличи всичките му престъпления. Всичките обвинения, за които чухте, се стовариха на гърба Ми. Аз платих наказанието за всяко едно от тях.”
След това Адвоката ти поглежда към твоя обвинител и казва: „Сатана, ти нямаш основание да обвиняваш детето Ми. Всеки един от греховете му бяха стоварени върху Мен, а Аз съм ги опростил напълно. Той е невинен, поради вярата си в победата на Моята жертва, която го оправдава напълно. Нямаш никакви основания!”
Докато дявола се изнизва от Божия съд, можеш да чуеш благословения Господ да вика: „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!” (Римляни 8:33)