Религия на лицето
Когато позволим на Исус да бъде Господ на всичко, когато оставим всичките си грижи на Него, когато Му вярваме напълно и си почиваме в любовта Му, вида ни трябва да претърпи голяма промяна. Лицето ни трябва да започне да излъчва тихо спокойствие.
Библията ни дава много примери за това: когато Ана остави бремето си: „...лицето й вече не беше скръбно” (1 Царе 1:18)
Когато Стефан застана пред враждебните, ядосани мъже в Синедриона, те „...видяха, че лицето му беше като лице на ангел.” (Деяния 6:15). Стефан стоеше сред вярващи и имаше сиянието на Исус Христос, а разликата беше видима за всички!
Убеден съм, че сме длъжни да позволим на изражението на лицето ни да говори за Божията вярност в живота ни. Но проблемът е, че чертите на лицето ни и езика на тялото ни често говорят точно обратното! Лицата на много вярващи казват: „Моят Бог ме предаде! Той не се интересува повече от мен. Трябва да нося всичкото бреме и проблемите си съвсем сам, защото Бог не ми помага!”
Може би не си казваш съзнателно подобни неща, но те ще си проличат на лицето ти. Искам да ти покажа от Божието Слово, че онова, през което преминаваш, не е ново. Някой друг е бил точно там, където си и ти:
„Ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши... размислях и духът ми отпадаше... смутих се и не мога да продумам... Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение? Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?...
Тогава казах: Това е мъката ми” (Псалм 77:2-10)
Но псалмиста в крайна сметка излиза от проблема си с възстановено щастливо лице. Защо? Защото казва, че: „Гласът ми се издига към Бога... В деня на нещастието си потърсих Господа” (Псалм 77:1-2)
Ако това описва твоята ситуация, умолявам те – днес, точно днес, се усамоти някъде с Господ и извикай към Него! Кажи Му, че си накрая на силите си, че повече не можеш да издържаш, че си готов да положиш всичко върху раменете Му. Говори свободно с Бог!
Библията ни дава много примери за това: когато Ана остави бремето си: „...лицето й вече не беше скръбно” (1 Царе 1:18)
Когато Стефан застана пред враждебните, ядосани мъже в Синедриона, те „...видяха, че лицето му беше като лице на ангел.” (Деяния 6:15). Стефан стоеше сред вярващи и имаше сиянието на Исус Христос, а разликата беше видима за всички!
Убеден съм, че сме длъжни да позволим на изражението на лицето ни да говори за Божията вярност в живота ни. Но проблемът е, че чертите на лицето ни и езика на тялото ни често говорят точно обратното! Лицата на много вярващи казват: „Моят Бог ме предаде! Той не се интересува повече от мен. Трябва да нося всичкото бреме и проблемите си съвсем сам, защото Бог не ми помага!”
Може би не си казваш съзнателно подобни неща, но те ще си проличат на лицето ти. Искам да ти покажа от Божието Слово, че онова, през което преминаваш, не е ново. Някой друг е бил точно там, където си и ти:
„Ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши... размислях и духът ми отпадаше... смутих се и не мога да продумам... Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение? Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?...
Тогава казах: Това е мъката ми” (Псалм 77:2-10)
Но псалмиста в крайна сметка излиза от проблема си с възстановено щастливо лице. Защо? Защото казва, че: „Гласът ми се издига към Бога... В деня на нещастието си потърсих Господа” (Псалм 77:1-2)
Ако това описва твоята ситуация, умолявам те – днес, точно днес, се усамоти някъде с Господ и извикай към Него! Кажи Му, че си накрая на силите си, че повече не можеш да издържаш, че си готов да положиш всичко върху раменете Му. Говори свободно с Бог!