Да си тръгнеш и да забравиш
Посланието на Святия Дух към невястата в Псалм 45 беше: „Забрави и народа си, и бащиния си дом.” (стих 10). Тихият, малък гласец прошепваше: „Не е достатъчно просто да оставиш миналото си. Трябва също да забравиш всичко, да го изкараш от ума си – всичката стара любов и онова, което ти отвлича вниманието!”
Тук пратеника казва на невястата: „Направила ли си сметката каква е цената да бъдеш с Него? Или просто ще Му се покланяш с устните си след сватбата? Посветила ли си се така, че да имаш желание да докараш нещата докрай, или ума ти скита из миналото ти – старите приятели, навици, любов? Ако се посветиш на този брак, не само трябва да оставиш миналото си, но трябва и напълно да го забравиш!”
Когато Исус говори за някои, които „не се отричат от всичко” (Лука 14:33), Той има предвид онези, които се обръщат към Него, а се прилепят за идолите. Идол е всичко, което се превръща в единствения обект на посвещението ти, всичко, което владее времето, вниманието, парите, любовта, интереса ни.
Много съпрузи могат с право да кажат, че се грижат добре за семействата си. Те работят много и здраво, не си пилеят парите и прекарват време със семействата си. Но колко време посвещават на Исус? Дали прекарват, както аз го наричам, „време за оставяне и забрава” – време, в което те умствено оставят всичко, като отделят добро време само за Исус? Време е да оставиш настрана всички мисли за работата, семейството, децата и да кажеш: „Това е Твоето време, Исусе. Само твой съм сега!”
Проблемът не е в работата, семейството или кариерата. Той по-скоро е в „разтакаването” – да се шляеш безцелно наоколо и да си губиш времето. Множество Божии хора си пилеят времето като се разтакават до безкрай – пилеят си времето с приятели или се излягат пред телевизора. Губим толкова много скъпоценни часове и пренебрегваме нашия Господ и Спасител!
Сега искам да се обърна към съпругите: дали сте на съпруга и децата си най-добрите години от вашия живот. Работите здраво и сте верни, грижите се добре за семействата си. Но колко „време за оставяне и забрава” давате на Исус? Колко часа в седмицата се отскубвате от света и се приближавате при Него?
Колко ли ревнив трябва да е Бог заради другата ни любов, всичко, което изяжда времето и вниманието ни. Старата поговорка е истина: Не „лошото” е враг на християнина, но „доброто”. Семейството, кариерата, децата. Макар че сами по себе си тези неща не стоят между нас и Господ. Не – пречи ни разтакаването!
Сега Господ стои пред нас и ни пита: „Любиш ли Ме повече отколкото тези?” (Йоан 21:15)
Тук пратеника казва на невястата: „Направила ли си сметката каква е цената да бъдеш с Него? Или просто ще Му се покланяш с устните си след сватбата? Посветила ли си се така, че да имаш желание да докараш нещата докрай, или ума ти скита из миналото ти – старите приятели, навици, любов? Ако се посветиш на този брак, не само трябва да оставиш миналото си, но трябва и напълно да го забравиш!”
Когато Исус говори за някои, които „не се отричат от всичко” (Лука 14:33), Той има предвид онези, които се обръщат към Него, а се прилепят за идолите. Идол е всичко, което се превръща в единствения обект на посвещението ти, всичко, което владее времето, вниманието, парите, любовта, интереса ни.
Много съпрузи могат с право да кажат, че се грижат добре за семействата си. Те работят много и здраво, не си пилеят парите и прекарват време със семействата си. Но колко време посвещават на Исус? Дали прекарват, както аз го наричам, „време за оставяне и забрава” – време, в което те умствено оставят всичко, като отделят добро време само за Исус? Време е да оставиш настрана всички мисли за работата, семейството, децата и да кажеш: „Това е Твоето време, Исусе. Само твой съм сега!”
Проблемът не е в работата, семейството или кариерата. Той по-скоро е в „разтакаването” – да се шляеш безцелно наоколо и да си губиш времето. Множество Божии хора си пилеят времето като се разтакават до безкрай – пилеят си времето с приятели или се излягат пред телевизора. Губим толкова много скъпоценни часове и пренебрегваме нашия Господ и Спасител!
Сега искам да се обърна към съпругите: дали сте на съпруга и децата си най-добрите години от вашия живот. Работите здраво и сте верни, грижите се добре за семействата си. Но колко „време за оставяне и забрава” давате на Исус? Колко часа в седмицата се отскубвате от света и се приближавате при Него?
Колко ли ревнив трябва да е Бог заради другата ни любов, всичко, което изяжда времето и вниманието ни. Старата поговорка е истина: Не „лошото” е враг на християнина, но „доброто”. Семейството, кариерата, децата. Макар че сами по себе си тези неща не стоят между нас и Господ. Не – пречи ни разтакаването!
Сега Господ стои пред нас и ни пита: „Любиш ли Ме повече отколкото тези?” (Йоан 21:15)