Покаянието не е само за грешниците
Колкото по-дълго ходя с Исус, толкова повече се убеждавам, че покаянието не е само за грешниците, но и за вярващите. То не е еднократен акт, а е нещо, което Божиите хора са призвани да правят докато се завърне Исус.
Всеки християнин, който поддържа сърцето си в покаяние, привлича специалното внимание на Бог 2 живота си. Всъщност, покаянието отваря за нещо, което никой друг не може. Ако ходим пред Господ с покаяно сърце, ще бъдем потопени в невероятни благословения!
Покаяното сърце е меко, нежно и отстъпчиво и лесно се моделира от Святия Дух. То откликва и действа при благочестив укор.
Но характеристика номер 1 на покаяното сърце, абсолютната му основа, е готовността да поемеш вина! Това е желание да приемеш укор когато не си прав, да кажеш: „Аз, Господи, аз съгреших!”
Ако не си признаем греха, не може да има покаяние: „Защото скръбта по Бога води до спасително покаяние, за което не съжаляваш...” (2 Коринтяни 7:10). Ако не си готов да си признаеш, че не си прав, ти казваш, че няма нужда да се покаеш.
Преди Пилат да пусне Исус в ръцете на свещениците-убийци и старейшините, той искаше света да знае, че вината не беше негова. Така че накара да му донесат леген с вода, потопи ръцете си в него и се освободи от отговорност пред подивялата тълпа. Той се обяви за невинен за Христовата кръв:
„И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се надига размирица, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник. Вие гледайте.” (Матей 27:24)
Фразата „Вие гледайте” тук означава: „Убедете се, че ръцете са ми чисти. Не съм направил нищо лошо. Чист съм от цялата вина!”
Ръцете на Пилат не бяха чисти - той щеше да предаде Божия Син на убийците. Този вид мислене лишава човека от всяка възможност за покаяние. Ако някой пророк беше отишъл при Пилат на следващия ден и му кажеше: „Покай се или ще умреш!”, управника щеше да се смае: „Кой – аз? – би казал той. – Не съм направил нищо нередно. Измих ръцете си от всичко. Как да се покая, като не съм съгрешил?”
Йоан пише: „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас... Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас.” (1 Йоан 1:8, 10)
Всеки християнин, който поддържа сърцето си в покаяние, привлича специалното внимание на Бог 2 живота си. Всъщност, покаянието отваря за нещо, което никой друг не може. Ако ходим пред Господ с покаяно сърце, ще бъдем потопени в невероятни благословения!
Покаяното сърце е меко, нежно и отстъпчиво и лесно се моделира от Святия Дух. То откликва и действа при благочестив укор.
Но характеристика номер 1 на покаяното сърце, абсолютната му основа, е готовността да поемеш вина! Това е желание да приемеш укор когато не си прав, да кажеш: „Аз, Господи, аз съгреших!”
Ако не си признаем греха, не може да има покаяние: „Защото скръбта по Бога води до спасително покаяние, за което не съжаляваш...” (2 Коринтяни 7:10). Ако не си готов да си признаеш, че не си прав, ти казваш, че няма нужда да се покаеш.
Преди Пилат да пусне Исус в ръцете на свещениците-убийци и старейшините, той искаше света да знае, че вината не беше негова. Така че накара да му донесат леген с вода, потопи ръцете си в него и се освободи от отговорност пред подивялата тълпа. Той се обяви за невинен за Христовата кръв:
„И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се надига размирица, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник. Вие гледайте.” (Матей 27:24)
Фразата „Вие гледайте” тук означава: „Убедете се, че ръцете са ми чисти. Не съм направил нищо лошо. Чист съм от цялата вина!”
Ръцете на Пилат не бяха чисти - той щеше да предаде Божия Син на убийците. Този вид мислене лишава човека от всяка възможност за покаяние. Ако някой пророк беше отишъл при Пилат на следващия ден и му кажеше: „Покай се или ще умреш!”, управника щеше да се смае: „Кой – аз? – би казал той. – Не съм направил нищо нередно. Измих ръцете си от всичко. Как да се покая, като не съм съгрешил?”
Йоан пише: „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас... Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас.” (1 Йоан 1:8, 10)