Непокорство към Божието Слово
„Имаше и такива, които седяха в тъмнина и в сянката на смъртта, вързани в скръб и железа, защото се разбунтуваха срещу Божиите слова... И Той смири сърцето им с труд; те се спънаха и нямаше помощник.” (Псалм 107:10-12)
Те бяха вързано в скръб защото се разбунтуваха против Бог и отхвърлиха съвета Му (виж стих 11). Възлюбени, възможно ли е това да си ти? Седял си под благочестиво проповядване и Святия Дух те е обвинявал, но все още си мизерен и живееш в грях.
Когато човек доброволно се отвръща от Божието Слово, той започва да се крие, да се страхува, да се валя в мизерия, да чувства, че всичко е свършило, мислейки си: „Бог не може да ме използва.” Когато си в такова състояние, дявола ти прошепва: „Вързан си завинаги! Няма изход за теб. Ти си един от онези обзети от похот хора, които никога не се променят. На Бог му е писнало от теб. Грехът ти Го накара да скрие лицето Си от теб!”
Сатана ще те бие със стихове, ще ги цитира погрешно до един. Когато седнеш в църква ще чуваш само съд от амвона. Няма да чуваш за Божията милост, понеже изпитваш много силна вина, осъждение и страх!
Не говоря за хора, които се крият от Бог понеже обичат греха си. По-скоро говоря за християни, които са паднали, но в мизерията си изпитват съжаление и омраза към греха си. нещо в тях вика: „Нараних Бог!”
На тези християни Божието Слово обещава: „Тогава викнаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги спаси от притесненията им. Изведе ги от тъмнината и сянката на смъртта и разкъса оковите им. Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела... защото разби бронзовите порти и строши железните резета!” (Псалм 107:13-16)
Бог никога не е и никога няма да скрие лицето Си от Неговото плачещо дете! Няма значение колко много си паднал, колко много пъти си давал обещания на Бог и колко пъти си ги нарушавал. Той винаги ще чува вика ти за помощ и ще те върне обратно към близко общение със Себе Си.
Те бяха вързано в скръб защото се разбунтуваха против Бог и отхвърлиха съвета Му (виж стих 11). Възлюбени, възможно ли е това да си ти? Седял си под благочестиво проповядване и Святия Дух те е обвинявал, но все още си мизерен и живееш в грях.
Когато човек доброволно се отвръща от Божието Слово, той започва да се крие, да се страхува, да се валя в мизерия, да чувства, че всичко е свършило, мислейки си: „Бог не може да ме използва.” Когато си в такова състояние, дявола ти прошепва: „Вързан си завинаги! Няма изход за теб. Ти си един от онези обзети от похот хора, които никога не се променят. На Бог му е писнало от теб. Грехът ти Го накара да скрие лицето Си от теб!”
Сатана ще те бие със стихове, ще ги цитира погрешно до един. Когато седнеш в църква ще чуваш само съд от амвона. Няма да чуваш за Божията милост, понеже изпитваш много силна вина, осъждение и страх!
Не говоря за хора, които се крият от Бог понеже обичат греха си. По-скоро говоря за християни, които са паднали, но в мизерията си изпитват съжаление и омраза към греха си. нещо в тях вика: „Нараних Бог!”
На тези християни Божието Слово обещава: „Тогава викнаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги спаси от притесненията им. Изведе ги от тъмнината и сянката на смъртта и разкъса оковите им. Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела... защото разби бронзовите порти и строши железните резета!” (Псалм 107:13-16)
Бог никога не е и никога няма да скрие лицето Си от Неговото плачещо дете! Няма значение колко много си паднал, колко много пъти си давал обещания на Бог и колко пъти си ги нарушавал. Той винаги ще чува вика ти за помощ и ще те върне обратно към близко общение със Себе Си.