Да отидеш тъжен при Бог
Святият Дух ме накара да отворя книгата на Неемия. Докато четях 2-а глава, видях нещо, което не бях виждал дотогава. Тази глава съдържа окуражителна история за онези, които ходят при Господ с тъжно сърце.
Неемия беше виночерпец на цар Артаксеркс. Той пробваше вината преди да бъдат сервирани на масата на царя, като се уверяваше, че не са отровни. С течение на времето Неемия стана доверен слуга на царя.
Неемия беше получил съобщение от брат си Анания, че Ерусалим е в руини. Населението му беше намаляло, хората изпитваха ужасни трудности, а условията се влошаваха всеки ден. Това съкруши сърцето на Неемия. Той обичаше Юдея и Ерусалим той се натъжи. Библията казва: „
„И... аз взех виното и го дадох на царя. А никога не бях изглеждал посърнал пред него, и затова царят ми каза: Защо лицето ти е така посърнало, след като не си болен? Това не е друго освен сърдечна скръб. Тогава се уплаших твърде много.” (Неемия 2:1-2)
Трябва да знаете, че на хората им беше забранено да ходят в присъствието на царя тъжни, особено ако не бяха работници в двореца. Неемия знаеше, че това можеше да му струва живота и беше много уплашен.
Но царят изпита състрадание когато видя скръбта на Неемия. Библията ни казва, че той даде отпуска. Даде ми и писмо, с което му даде достъп до царската съкровищница. След това Неемия получи от царя онова, което желаеше сърцето му – разрешение да отиде в Ерусалим и да построи наново храма и стените на града!
Ето какво искам да кажа: щом Неемия беше в състояние да отиде в присъствието на езически цар с тъжно лице и да намери благоволение, състрадание и благословение повече, отколкото си беше представял, колко повече Цар Исус ще покаже състрадание към децата Си, когато сме тъжни, ще премахне бремето ни и ще удовлетвори нуждата ни.
Неемия беше виночерпец на цар Артаксеркс. Той пробваше вината преди да бъдат сервирани на масата на царя, като се уверяваше, че не са отровни. С течение на времето Неемия стана доверен слуга на царя.
Неемия беше получил съобщение от брат си Анания, че Ерусалим е в руини. Населението му беше намаляло, хората изпитваха ужасни трудности, а условията се влошаваха всеки ден. Това съкруши сърцето на Неемия. Той обичаше Юдея и Ерусалим той се натъжи. Библията казва: „
„И... аз взех виното и го дадох на царя. А никога не бях изглеждал посърнал пред него, и затова царят ми каза: Защо лицето ти е така посърнало, след като не си болен? Това не е друго освен сърдечна скръб. Тогава се уплаших твърде много.” (Неемия 2:1-2)
Трябва да знаете, че на хората им беше забранено да ходят в присъствието на царя тъжни, особено ако не бяха работници в двореца. Неемия знаеше, че това можеше да му струва живота и беше много уплашен.
Но царят изпита състрадание когато видя скръбта на Неемия. Библията ни казва, че той даде отпуска. Даде ми и писмо, с което му даде достъп до царската съкровищница. След това Неемия получи от царя онова, което желаеше сърцето му – разрешение да отиде в Ерусалим и да построи наново храма и стените на града!
Ето какво искам да кажа: щом Неемия беше в състояние да отиде в присъствието на езически цар с тъжно лице и да намери благоволение, състрадание и благословение повече, отколкото си беше представял, колко повече Цар Исус ще покаже състрадание към децата Си, когато сме тъжни, ще премахне бремето ни и ще удовлетвори нуждата ни.