Неохотна разсеяност
Умът ни има естествената склонност да скита и блуждае. Често не можем да спим понеже не можем укротим артилерийския огън от мисли, които нахлуват в ума ни. Аз наричам това „неохотна разсеяност”.
Докато наскоро седях в църквата по време на поклонение, бях залят от натрапчиви мисли – мисли за служението, за следващата ми проповед, църковните пари, нуждата от повече място. Всички тези неща са важно. Но умът ми беше напълно разсеян от поклонението към Господ. Трябваше да се преборя с тези мисли и да продължа да ги покорявам!
Когато Бог разговаря с Авраам и направи завет с него, Авраам уби 5 животни и ги даде като жертва. Библията казва, че „И хищни птици се спуснаха върху труповете, но Аврам ги разпъди.” (Битие 15:11)
Точно това се случва с нас по време на поклонение Връхлитат ни мисли като досадни птици, пречат на близостта ни с Бог, опитват се да погълнат жертвата ни. И, както и Авраам, ние трябва да ги прогоним.
Всеки път когато се затворя за молитва, след 10 минути мислите ми започват да бягат във всички посоки. Чувам устата ми да се покланя на Господ, но ума ми е на съвсем друго място. Опитвам се да преборя потопа от мисли, но приижда още. Плътта е в непрестанна война срещу духа ни и изисква вниманието ни.
Така съм и в Божия дом. Може да хваля Господ изпълнен с любов към Исус, а ума ми изведнъж започва да преследва други работи. Скитащите ни мисли не винаги са от дявола. Понякога те просто се събират в нас – мисли за работа, семейство, проблеми, трудности. Но те винаги трябва да бъдат покорявани, понеже сме във война!
Плътта винаги ще се опитва да се намеси в хвалението ни. Заповядано ни е да се противим на плътта и да се изправим срещу нея. И трябва да продължаваме да връщаме Исус във фокуса си. Трябва да съсредоточим ума си върху Него. И скоро Божия огън ще падне върху святата ни жертва.
Докато наскоро седях в църквата по време на поклонение, бях залят от натрапчиви мисли – мисли за служението, за следващата ми проповед, църковните пари, нуждата от повече място. Всички тези неща са важно. Но умът ми беше напълно разсеян от поклонението към Господ. Трябваше да се преборя с тези мисли и да продължа да ги покорявам!
Когато Бог разговаря с Авраам и направи завет с него, Авраам уби 5 животни и ги даде като жертва. Библията казва, че „И хищни птици се спуснаха върху труповете, но Аврам ги разпъди.” (Битие 15:11)
Точно това се случва с нас по време на поклонение Връхлитат ни мисли като досадни птици, пречат на близостта ни с Бог, опитват се да погълнат жертвата ни. И, както и Авраам, ние трябва да ги прогоним.
Всеки път когато се затворя за молитва, след 10 минути мислите ми започват да бягат във всички посоки. Чувам устата ми да се покланя на Господ, но ума ми е на съвсем друго място. Опитвам се да преборя потопа от мисли, но приижда още. Плътта е в непрестанна война срещу духа ни и изисква вниманието ни.
Така съм и в Божия дом. Може да хваля Господ изпълнен с любов към Исус, а ума ми изведнъж започва да преследва други работи. Скитащите ни мисли не винаги са от дявола. Понякога те просто се събират в нас – мисли за работа, семейство, проблеми, трудности. Но те винаги трябва да бъдат покорявани, понеже сме във война!
Плътта винаги ще се опитва да се намеси в хвалението ни. Заповядано ни е да се противим на плътта и да се изправим срещу нея. И трябва да продължаваме да връщаме Исус във фокуса си. Трябва да съсредоточим ума си върху Него. И скоро Божия огън ще падне върху святата ни жертва.