Примката е разчупена
„Душата ни избяга като птица от примката на ловеца; примката се скъса и ние избягахме.” (Псалм 124:7)
Представи си малка птичка, уловена в мрежата на ловеца. Тя лежи там безпомощно, малкото й сърце трепери от страх и ужас, крилете й диво удрят по мрежата, но без никаква полза. Колкото повече се бори, толкова повече се контузва. Уплашена, тя започва да вика и врещи. Но е невъзможно да избяга. Тя е изцяло в ръцете на ловеца.
Възлюбени, ти си малката птичка, уловена в мрежата на греха! А ловеца е дявола, злия. Той положи капана си и те улови в него.
Сега помисли за малката птичка и ми кажи как би могла тя да излезе от там със собствени сили. Ако се опита да скъса мрежата, ще се улови още повече. Може дори да си счупи крилото или да й изтече кръвта. Не може да се освободи.
Това не е ли начина, по който сме уловени в греха? Правим всевъзможни обещания на Бог. Борим се и викаме, опитвайки се да се освободим от робство. Но оставаме в капана. Изгубили сме свободата си!
Помисли си отново за малкото птиче, уловено в мрежата. Тази нощ ловеца отива да спи, мислейки си за малкото птиче, което е преследвал. Едва може да заспи, толкова е нетърпелив да излезе на следващия ден и да види какво се е уловило.
Докато ловеца се приближава, той вижда, че капана е затворен. Изведнъж той се въодушевява, очаква да види изтощена, кървяща, уплашена, полумъртва птичка в мрежата. Но, ето, когато преглежда капана, вижда, че мрежата е разкъсана. Птичката отново е излетяла! Виждаме малкото птиче кацнало на един клон високо на Божията планина. Тя е свободна, а раните й са изцерени. И всичко това понеже Господ дойде и разкъса мрежата!
Тази малка птичка си казва: „Ако не беше Господ, ако не ми се беше притекъл на помощ, щях да съм изядена и погълната. Ядосаният ловец щеше да ми е откъснал крилете. Яростната му омраза щеше да ме е унищожила. Но Бог счупи капана. Той ме измъкна от примката!”
Примката се скъсана, а ние сме избягали!
Представи си малка птичка, уловена в мрежата на ловеца. Тя лежи там безпомощно, малкото й сърце трепери от страх и ужас, крилете й диво удрят по мрежата, но без никаква полза. Колкото повече се бори, толкова повече се контузва. Уплашена, тя започва да вика и врещи. Но е невъзможно да избяга. Тя е изцяло в ръцете на ловеца.
Възлюбени, ти си малката птичка, уловена в мрежата на греха! А ловеца е дявола, злия. Той положи капана си и те улови в него.
Сега помисли за малката птичка и ми кажи как би могла тя да излезе от там със собствени сили. Ако се опита да скъса мрежата, ще се улови още повече. Може дори да си счупи крилото или да й изтече кръвта. Не може да се освободи.
Това не е ли начина, по който сме уловени в греха? Правим всевъзможни обещания на Бог. Борим се и викаме, опитвайки се да се освободим от робство. Но оставаме в капана. Изгубили сме свободата си!
Помисли си отново за малкото птиче, уловено в мрежата. Тази нощ ловеца отива да спи, мислейки си за малкото птиче, което е преследвал. Едва може да заспи, толкова е нетърпелив да излезе на следващия ден и да види какво се е уловило.
Докато ловеца се приближава, той вижда, че капана е затворен. Изведнъж той се въодушевява, очаква да види изтощена, кървяща, уплашена, полумъртва птичка в мрежата. Но, ето, когато преглежда капана, вижда, че мрежата е разкъсана. Птичката отново е излетяла! Виждаме малкото птиче кацнало на един клон високо на Божията планина. Тя е свободна, а раните й са изцерени. И всичко това понеже Господ дойде и разкъса мрежата!
Тази малка птичка си казва: „Ако не беше Господ, ако не ми се беше притекъл на помощ, щях да съм изядена и погълната. Ядосаният ловец щеше да ми е откъснал крилете. Яростната му омраза щеше да ме е унищожила. Но Бог счупи капана. Той ме измъкна от примката!”
Примката се скъсана, а ние сме избягали!