Има време!
Има време! Говоря за това, че има време да се изправиш и да действаш. Време, когато е добре да кажеш: „Вярвам, че Бог ме призовава да помогна на хора, които изпитват болка.“
Има време когато чуваш за църква, отиваща на мисионерското поле – време да кажеш „Бог да ги благослови.“ Има време, в което да започнеш молитва на вяра, а има и време, в което да се изправиш и да тръгнеш. Време е да се изправиш, да се задействаш!
В Битие 14:14-16 Авраам направи точно това когато чу, че племенника му, Лот, беше пленен. Той се изправи, въоръжи 318-те си мъже и ги взе със себе си. Срещу него се изправиха десетки хиляди, а той имаше само няколко стотин, но Бог му даде план. Авраам каза: „Ще се разделим на 2 и ще атакуваме през нощта.“
Виждате ли какво ставаше? Той получаваше Христовия ум за битката.
Някои от нас са като Лот когато се засегнем или се ядосаме, въпреки че знаем, че действията му го вкараха в беля. Ние казваме: „Ще се изправя, ни ще поема нещата в свои ръце“, отколкото да слушаме Господ. Не говоря за това да се изправиш буквално и да направиш нещо понеже си нюйоркчанин или пък понеже политическите ти възгледи са различни от тези на другите. Говоря за това да направиш нещо понеже си последовател на Исус Христос.
Ти се движиш в Духа, ходиш в Духа и чуваш Духа да ти говори. От това идва вяра, вяра в молитвата, но също и активен, привлекателен, здрав живот, където се превръщаш в свидетел, в слуга. Заемаш се със служение, което променя живота на хората. С каквото и да се занимаваш – било то, че непълнолетните ти деца са в беда или че съпруга/съпругата ти са далеч от Бог – ти им говориш. Оформяш нещо различно от онова, което може да им предложи света.
Жените печелят мъжете си за Господ чрез тяхното смирение, любов, служба. Мъжете виждат как семействата им идват при Исус Христос когато спрат да се държат като великани и започнат наистина да служат и да обичат, и да поставят другите преди себе си.
Видът вяра, към който ни призовава Святия Дух, казва: „Господи, нуждая се от Теб, а Ти искаш да работя за Теб.“
Има време когато чуваш за църква, отиваща на мисионерското поле – време да кажеш „Бог да ги благослови.“ Има време, в което да започнеш молитва на вяра, а има и време, в което да се изправиш и да тръгнеш. Време е да се изправиш, да се задействаш!
В Битие 14:14-16 Авраам направи точно това когато чу, че племенника му, Лот, беше пленен. Той се изправи, въоръжи 318-те си мъже и ги взе със себе си. Срещу него се изправиха десетки хиляди, а той имаше само няколко стотин, но Бог му даде план. Авраам каза: „Ще се разделим на 2 и ще атакуваме през нощта.“
Виждате ли какво ставаше? Той получаваше Христовия ум за битката.
Някои от нас са като Лот когато се засегнем или се ядосаме, въпреки че знаем, че действията му го вкараха в беля. Ние казваме: „Ще се изправя, ни ще поема нещата в свои ръце“, отколкото да слушаме Господ. Не говоря за това да се изправиш буквално и да направиш нещо понеже си нюйоркчанин или пък понеже политическите ти възгледи са различни от тези на другите. Говоря за това да направиш нещо понеже си последовател на Исус Христос.
Ти се движиш в Духа, ходиш в Духа и чуваш Духа да ти говори. От това идва вяра, вяра в молитвата, но също и активен, привлекателен, здрав живот, където се превръщаш в свидетел, в слуга. Заемаш се със служение, което променя живота на хората. С каквото и да се занимаваш – било то, че непълнолетните ти деца са в беда или че съпруга/съпругата ти са далеч от Бог – ти им говориш. Оформяш нещо различно от онова, което може да им предложи света.
Жените печелят мъжете си за Господ чрез тяхното смирение, любов, служба. Мъжете виждат как семействата им идват при Исус Христос когато спрат да се държат като великани и започнат наистина да служат и да обичат, и да поставят другите преди себе си.
Видът вяра, към който ни призовава Святия Дух, казва: „Господи, нуждая се от Теб, а Ти искаш да работя за Теб.“