Любовно писмо до проваления човек
Моят приятел Ерик имаше много тежко детство. Баща му непрестанно му казваш: „Не ставаш за нищо и никога няма да постигнеш нищо.”
Когато Ерик порасна, той започна да взима наркотици. „Бях ужасно пристрастен – казва той. – Смесвах всевъзможни неща, които можеха да ме убият. Бях ужасен дори и като наркоман. Иглата ми се чупеше или пък оставах без пари за да подхранвам навика си. Чувствах се като абсолютно пропаднал човек.”
Животът на Ерик се объркал напълно. Пристрастеността му го оставила без цент, така че решил да ограби едно магазинче, за да си купи дрога, но отново се провалил. Извадил пушка и извикал: „Всички, с лице към стената!” Но магазина бил толкова пълен с хора, че нямало място за всички да застанат срещу стените. Объркан, Ерик избягал.
В отчаянието си, той най-накрая решил да се застреля с пушката, която използвал за грабежа. Извадил пушката и не уцелил, наранил се от едната страна. Докато Ерик карал към болницата, той си мислел: „Аз съм толкова некадърен неудачник, че дори не мога да се самоубия.”
След като се погрижили за раната му, Ерик ходил по улиците напълно отчаян. Дълбоко в себе си бил ядосан на Бог и извикал: „Съществуваш ли въобще? Има ли някаква причина да продължавам да живея?”
Ерик чул глас да казва: „Изпращам ти любовно писмо.” Някак си той знаел, че това е гласа на Исус. Докато седял на бордюра, а около него се стичала дъждовна вода към канала под краката му, той забелязал малка брошура да плава към него. Взел я и видял, че е озаглавена „Има надежда за наркоманите”.
Брошурата била публикувана от една група, наречена „Победоносно служение”. Ерик намерил адреса им, отишъл при тях и предал живота си на Исус. скоро бил освободен от пристрастеността си. Оставил всеки навик, включително и вярата си, че е предопределен да бъде неудачник. Исус направил Ерик нов човек във всяко едно отношение.
Този млад човек си мислил, че живота му е свършен, а той току що започвал. Бил е сляп за живота – възкресения живот – който Исус бил планирал за него от доста време.
„Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява ГОСПОД, мисли... да ви дам бъдеще и надежда.” (Еремия 29:11)
Когато Ерик порасна, той започна да взима наркотици. „Бях ужасно пристрастен – казва той. – Смесвах всевъзможни неща, които можеха да ме убият. Бях ужасен дори и като наркоман. Иглата ми се чупеше или пък оставах без пари за да подхранвам навика си. Чувствах се като абсолютно пропаднал човек.”
Животът на Ерик се объркал напълно. Пристрастеността му го оставила без цент, така че решил да ограби едно магазинче, за да си купи дрога, но отново се провалил. Извадил пушка и извикал: „Всички, с лице към стената!” Но магазина бил толкова пълен с хора, че нямало място за всички да застанат срещу стените. Объркан, Ерик избягал.
В отчаянието си, той най-накрая решил да се застреля с пушката, която използвал за грабежа. Извадил пушката и не уцелил, наранил се от едната страна. Докато Ерик карал към болницата, той си мислел: „Аз съм толкова некадърен неудачник, че дори не мога да се самоубия.”
След като се погрижили за раната му, Ерик ходил по улиците напълно отчаян. Дълбоко в себе си бил ядосан на Бог и извикал: „Съществуваш ли въобще? Има ли някаква причина да продължавам да живея?”
Ерик чул глас да казва: „Изпращам ти любовно писмо.” Някак си той знаел, че това е гласа на Исус. Докато седял на бордюра, а около него се стичала дъждовна вода към канала под краката му, той забелязал малка брошура да плава към него. Взел я и видял, че е озаглавена „Има надежда за наркоманите”.
Брошурата била публикувана от една група, наречена „Победоносно служение”. Ерик намерил адреса им, отишъл при тях и предал живота си на Исус. скоро бил освободен от пристрастеността си. Оставил всеки навик, включително и вярата си, че е предопределен да бъде неудачник. Исус направил Ерик нов човек във всяко едно отношение.
Този млад човек си мислил, че живота му е свършен, а той току що започвал. Бил е сляп за живота – възкресения живот – който Исус бил планирал за него от доста време.
„Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява ГОСПОД, мисли... да ви дам бъдеще и надежда.” (Еремия 29:11)