Египет в сърцето
Неемия беше пастир на Израел – цар, пастор, водач и възстановител, който заведе Израел обратно в Ерусалим когато те започнаха да издигат отново съборените стени. Неемия напусна Ерусалим за да посети царя на Персия и когато се върна каза: „В онези дни видях...“ (Неемия 13:15).
Когато Неемия се върна в града, той видя децата на Израел да вършат същото, което бяха правили бащите им и което ги беше пратило в изгнание и робство. Те бяха свободни и изграждаха отново родния си град, но за пореден път практикуваха нещата, които бяха причинили събарянето на стените. Намирате ли смисъл в това? Докато строяха, практикуваха същите неща, които бяха причинили събарянето на стените.
С едната ръка те строяха града, а с другата го разрушаваха. С едната ръка изграждаха живота си, а с другата го разрушаваха.
Така е и с много от нас днес! С едната ръка ние отиваме при олтара и викаме към Исус, а с другата вършим старите грехове. От една страна се молим, четем Библията и ходим на църква, от друга все още ходим по барове и клубове, гледаме порнография на компютъра, правим компромиси. С едната ръка славим Бог, а от друга страна живеем като света.
Израилтяните се връщаха към стария си начин на живот. Те изграждаха нещо ново, но нещо старо все още беше у тях. Казано е, че по времето на Моисей децата на Израел излязоха от Египет, но една част от Египет си остана у тях (виж Деяния 7:39). Някои от нас се освобождават от светските неща, но една част от света си остава все още в нас.
Бог иска да отидем на място на смирение и покаяние. Той иска непрестанно да ходим в победа, да побеждаваме врага – винаги!
Когато Неемия се върна в града, той видя децата на Израел да вършат същото, което бяха правили бащите им и което ги беше пратило в изгнание и робство. Те бяха свободни и изграждаха отново родния си град, но за пореден път практикуваха нещата, които бяха причинили събарянето на стените. Намирате ли смисъл в това? Докато строяха, практикуваха същите неща, които бяха причинили събарянето на стените.
С едната ръка те строяха града, а с другата го разрушаваха. С едната ръка изграждаха живота си, а с другата го разрушаваха.
Така е и с много от нас днес! С едната ръка ние отиваме при олтара и викаме към Исус, а с другата вършим старите грехове. От една страна се молим, четем Библията и ходим на църква, от друга все още ходим по барове и клубове, гледаме порнография на компютъра, правим компромиси. С едната ръка славим Бог, а от друга страна живеем като света.
Израилтяните се връщаха към стария си начин на живот. Те изграждаха нещо ново, но нещо старо все още беше у тях. Казано е, че по времето на Моисей децата на Израел излязоха от Египет, но една част от Египет си остана у тях (виж Деяния 7:39). Някои от нас се освобождават от светските неща, но една част от света си остава все още в нас.
Бог иска да отидем на място на смирение и покаяние. Той иска непрестанно да ходим в победа, да побеждаваме врага – винаги!