Дейвид Уилкерсън

Аз съм сигурен, че Йосафат беше убеден, че постъпва праведно, когато обеща да се присъедини към Ахав във войната. Всъщност писанието казва, "Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господнето слово" (2 Летописи 18:4). Той каза, "Нека да попитаме Господ за Неговото мнение по въпроса. Няма да действаме докато не чуем от Него!"

Ако сте последовател на Исус, ако вие сега сте в кръвното родословие на Христос, Сатана ще се опита да вкара в живота ви някой, който да унищожи всичко благочестиво във вас! Сега сигурно си мислите, "Чакай малко, не искам да поставям под въпрос моите приятели. Не искам да стана изведнъж подозрителен към тях." Ако те са истински приятели, ако са сраснали със сърцето ти в Христовия Дух, няма нищо страшно в това, да изпиташ взаимоотношенията си с тях. И по-добре да погледнеш на всичките си приятелства в светлината на Писанието.

Нека да ви покажа какво се случва с всяко Божие дете, което се сроди с ожесточена, нечестива личност. Има три ужасни последствия: "И страх от Господа обзе всичките царства на земите, които бяха около Юда, та не воюваха против Йосафата" (2 Летописи 17:10). Царството на Йосафат, Юда, бе благословен и преуспяваше изобилно, и никой не смееше да застане срещу тях.

Михей ни насочва вниманието към едно от най-славните пророчества в целия Стар Завет. Той пророкува за народ, който ще следва Господ в ново пасбище. „Непременно ще те събера цял, Якове; непременно ще прибера остатъка на Израил. Ще ги сложа заедно като овце в кошара, като стадо сред пасбището им” (Михей 2:12)

„В Него имаме изкупление чрез Неговата кръв, опрощаването на прегрешенията според богатството на Неговата благодат, която е направил да изобилства за нас“ (Ефесяни 1:7-8) Имам усещането, че ние, Неговата църква, все още дори не сме се докоснали до повърхността на благодатта. Пием по няколко глътки от чашата на благодатта от време на време в ходенето ни с Бог, след което постепенно започваме да разчитаме на собствените си способности за останала част от пътя.

Михей беше пророк, който видя църквата през Божиите очи, и това накара душата му да ридае и жалее! Той виждаше в Духа онова, което видя Бог – дълбоките, ужасни грехове на хората, на пастирите и на лидерите. Той видя идолопоклонство! Проституираща църква, печелеща пари от дейността си. „Затова ще оплаквам и ще ридая, ще ходя съблечен и гол, ще вия като чакалите и ще жалея като камилоптиците. Защото раната й е неизлечима, защото дойде до Юда, стигна до портата на народа Ми, до Ерусалим.” (Михей 1:8-9)

Павел говори за едно служение, към което е призован всеки християнин. То не изисква специални дарби или таланти. Напротив, то трябва да бъде подето от всички, които са новородени, както от ръкоположените служители, така и от обикновените хора. Всъщност това служение е първото призвание на всеки вярващ. Всички останали действия трябва да произтичат от него.

На последната, Лаодикийската църква, Господ извика: „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” (Откровение 3:20). Това е последния призив на Христос към църквата. Ще дойде дух на хладкост. Луксът ще доведе до хладкост! Множествата ще охладнеят. Но моите хора „Искам да Ме чуят. Отворете вратата. Пуснете ме в скришната си стаичка. Нека говоря с вас и вие говорете с Мен. Нека разговаряме. По този начин ще ви предпазая от часа на изкушение, който идва върху целия свят.”

„Като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги бе съблякъл за срам между неприятелите им), застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа нека дойде при мене.” (Изход 32:25-26)

Исая пророкува: „И ще се съградят древните развалини, ще се издигнат отдавна запустелите места и ще се обновят пустите градове, запустели от много поколения.“ (Исая 61:4). Слушателите на Исая не можеха да проумеят свободата и подвизите, които той описваше тук. В продължение на поколения Божия народ беше смазан от Закона, опустошен от бремето му.

Цар Йосафат беше праведен човек, който царуваше над Юда когато царството на Израел беше разделено. Сърцето на този човек бе напълно отдадено на Бог и той бе благославян и почитан повече от всички по своето време: "И Господ бе с Йосафата, понеже той ходи в първите пътища на баща си Давида..." (2 Летописи 17:3).

Кои хора наричаш свои най-близки приятели? Вярваш или не, този въпрос е от голяма важност за Господа. И това е така, защото твоите приятелства говорят силно както на Бог, така и на света, за състоянието на твоето сърцето.

Бог никога не се оплаква за силата на враговете Си, а по-скоро от нетърпението на собствените Си хора. Как само разбива сърцето Му неверието, с всичкото това чудене да Го обичам ли или да Го оставя. Бог иска да разчитаме на любовта Му. Любовта е принципа, от който Той постоянно се ръководи и никога не се отклонява от него. Когато смръщи вежди, укорява с устни или удря с ръка, дори във всичко това, сърцето Му гори от любов и всичките Му мисли за нас са мир и доброта.

Вярващата душа, след като е освободила сърцето си в молитва към Господ, предава себе си на вярност, доброта и мъдрост от Бог. Истинският вярващ ще остави оформлението на отговора на Божията милост. По какъвто и начин Бог реши да отговори, вярващия ще го приеме. Давид усърдно се моли за дома си и тогава остави всичко на Божия завет: „Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен.” (2 Царе 23:5)

Божията благодат трябва да извърши всичко, което Той ни призовава да направим. Виж дали тези думи описват ходенето ти с Господ: обременен, стресиран, унил, умствено изтощен, уморен. Това е резултатът когато се опитаме да удвоим плътските ни усилия да угодим на Бог. Това са ясни признаци, че в нас работи не Божията благодат, а Закона.

Когато подлагаме под въпрос силата на молитвата – губим сила. Дяволът се опитва да ни ограби надеждата, като ни кара да си мислим, че молитвата вече не е ефективна.

Понякога отиваме при Бог като че ли Той е някакъв богат роднина, който ще ни издържа и ще ни даде всичко, за което го молим, докато ние дори не си помръдваме пръста за да помогнем. Издигаме ръце към Бог в молитва, а после ги пъхваме в джобовете си. Очакваме, че молитвите ни ще накарат Бог да заработи за нас, докато си стоим безучастно, мислейки си: „Той има цялата сила, аз – не, така че просто ще си кротувам и ще Го оставя да си свърши работата.”

Ние не сме свободни да се молим за това, което на егоистичния ум му се струва добре. Не ни е позволено да дойдем в святото Му присъствие и да пробутаме нашите глупави възгледи и блуждаещи мисли. Ако Бог подпишеше всичките ни молби без да ги прегледа, Той накрая би подарил славата Си. Има закон за молитвата, закон предназначен да изкорени просията, егоистичните молитви, а в същото време да даде възможност на честните търсещи хора да искат с вяра. С други думи – ние можем да се молим за каквото и да е, ако това е волята Му.

„Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.” (Яков 4:3) Бог няма да отговори на нито една молитва в наша чест или която би подсилила изкушенията ни. На първо място, Бог не отговаря на човек, който таи похот в сърцето си. Всички отговори зависят от това да изкараме от сърцето си злото, похотта и греха.

Имам един навик когато работя, един рефлекс, който се проявява всеки път когато се проваля в ходенето ми с Господ. Говоря за склонността ми да се обръщам към делата, а не към невероятната Божия благодат за да възстановя позицията си в него. Вярвам, че повечето от нас са така. Именно затова Павел набляга върху Божията благодат отново и отново в Новия Завет. В писмо след писмо той кове знанието за това, че благодатта е абсолютно достатъчна за правилното ни взаимоотношение с Господ.

Кои са истинските размирници, истинските причинители на разделения в Божият дом днес? Това не е обществото на Илия, което въздиша и плаче за мерзостите в църквата. Не са онези, които показват греха и свидетелстват срещу злите дела на религиозните лидери и на онези в Сион, които не се тревожат за нищо. Всяко разделение е причинено от компромис! Всички проблеми в Божият дом са резултат от отстъпничество и изоставяне на Господните заповеди. „Защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.” (Яков 3:16)

Омразата на Илия към греховете на Израил извираше от много силната му любов към Божия народ. Той не мразеше хората, а само греха. Не беше отмъстителен, а по-скоро копнееше да види Израил върнал се при Бог. За да разберете Духът и силата, която беше върху Илия, трябва да чуете сърцераздирателния му плач на планината Кармил: „Отговори ми, Господи! Отговори ми, за да познае този народ, че Ти, Господи, си Богът, и че Ти си обърнал сърцата им обратно към Себе Си! Тогава падна огън от Господа... И когато целият народ видя това, всички паднаха по лице!” (ІІІ Царе 18:37-39)