Дейвид Уилкерсън

Белегът на зрелия вярващ е отказа да бъде „блъскан и завличан от всеки вятър на някое учение...” (Ефесяни 4:14). Такива вярващи не могат да бъдат манипулирани от никой учител. Те нямат нужда да обикалят наоколо, защото растат в Христос. Те са научили Христос. Няма да бъдат завладени от музика, приятели, личности или чудеса, а от глада за чистото Слово.

Павел говори за определено служение, което не изисква специални дарби или таланти. Напротив, то трябва да бъде подето от всички, които са новородени. Това служение е първото призвание на всеки вярващ. Всички други действия трябва да произтичат от него. Никое служение не може да се хареса на Бог, освен ако не е родено от това призвание.

Седях в колата ми и плачех - бях се провалил жестоко, мислех си. Бях безцеремонно изхвърлен от съдебната зала след като си помислих, че съм воден от Бог да свидетелствам на 7 младежи, обвинени в убийство. Тръпки ме побиват като си помисля колко много благословения бих пропуснал, ако се бях предал в този труден момент. Днес съм изключително щастлив, че Бог ме научи да приема поражението и да продължа към следващото нещо, което Той е приготвил за мен.

Би ли помислил Моисей за неудачник? Едва ли! Той беше за Израел онова, което Вашингтон и Линкълн заедно бяха за Америка – дори много повече. Но погледнете от близо живота на великия законодател. Кариерата му започна с убийство, последвана от четиридесет години криене от закона.

Кой изпитващ болка мъж, жена или дете не би изтичал до място, на което Бог разрешава проблемите ти, които си имал цял живот, където се случват чудотворни изцерения? Това е истинското „Служение за Исус“. И то не става чрез планове, изобретателност или организирани събития, а става тогава когато се появи Бог. Където се появи славата Му, където има просто истинно проповядване или просто свидетелстване, хората ще отидат там за да вкусят от тези неща.

В най-първия стих от Псалм 51 Давид се обръща към нежните, простителни Божии милости: „Смили се над мен, Боже, според милостта Си; според величието на милосърдието Си изличи престъпленията ми!” Давид знаеше какво да направи – той извика! „Този сиромах извика и Господ чу, и от всичките му скърби го избави” (Псалм 34:6). „Праведните викат и Господ чува, и от всичките им беди ги избавя” (Псалм 34:17).

Казвах на събранията: „Не излизайте напред за да се спасите, само защото се страхувате от ада. Но елате с проста вяра.” Но не бях прав – въобще не бях прав. Апостолът каза: „И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците” (2 Коринтяни 5:11 – бел. пр.). Има Божествен страх, който води до покаяние.

Самата дума „надпревара” предполага състезание ив Евреи 12:1, божиите хора са оприличени на бегачи на дълги разстояние, състезаващи се за награда. Днес наградата е опорочена и купата е станала плътска.

Пророк Самуил заповяда на цар Саул: „Отиди в Галгал и чакай... Аз ще дойда там и ще ти кажа какво да правиш” (виж 1 Царе 10:8). Саул трябваше само да чака! Бог искаше да го чуе да казва: „Бог си държи на думата; нито веднъж думите на Самуил не са падали на земята. Бог каза да чакам напътствия, и аз ще чакам.“

Петър и Йоан ходеха към храма когато срещнаха един сакат просяк. След като чу молбите му, Петър отговори: Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в Името на Иисус Христос Назарянина (стани и) ходи!“ (Деяния 3:6) Сакатият човек беше изцерен мигновено! Чудото имаше силен отзвук: „И понеже изцеленият недъгав се държеше за Петър и Йоан, целият народ смаян се стече при тях в залата, наречена Соломонова.“ (3:11). Това беше поредната сцена, в която беше демонстрирана Божията слава.

Една прекрасна 19 годишна медицинска сестра ме спря след събранието. През сълзи изхлипа сърцераздирателната си изповед: „Г-н Уилкерсън, аз съм лесбийка. Чувствам се омърсена и нечиста. Църквата, в която ходех, ме помоли да не се връщам повече там. Служителят ми каза, че не можел да поеме риска да съблазня други хора в събранието. Чувствам, че единствения изход за мен е самоубийството. Живея в пълен страх и осъждение. Трябва ли да се самоубия за да намеря мир?”

Ние трябва да проповядваме на цялото човечеството за милостта на Господ. Давид свидетелства: "Не скрих правдата Ти вътре във сърцето си, изявих верността Ти и спасението Ти, не укрих милостта Ти и истината Ти от голямо събрание" (Псалм 40:10).

Децата на Израил бяха в безнадеждно положение! Червено море беше пред тях, планините бяха от ляво и отдясно, а фараона и железните му колесници се приближаваха отзад. Божият народ изглеждаше безпомощно обграден – като патици, чакащи да бъдат избити. Вярвате или не, Бог нарочно ги беше завел до това опасно място!

Др. Едуард Пейсън, познат на мнозина като „молещият се Пейсън”, бил пастор в Портланд преди 175 години. През 1806, само няколко години след Декларацията на Независимостта, Америка била опустошена от жестока депресия. Това бил най-черния период след Независимостта и Др. Пейсън живо описал трагедията в неговия регион. Той написал:

Бог иска да извърши велики неща чрез нас. Той иска да покаже любовта Си към света чрез нас. Така че ако ние Му пречим по някакъв начин да постигне това – някакво своеволие, някакво нежелание от наша страна да Му вярваме във всичко – Той ни го показва. Понякога Бог иска да добавим нещо към живота ни преди Той да ни даде най-доброто, което има за нас. Това може да означава нещо, което не сме направили, така че Той иска да се запитаме: „Откликнал ли съм бавно на нещо, което Бог ме е накарал да направя?“

Ако не се разправиш със съмненията си, ще бъдеш предаден на дух на мърморене и оплакване. Ще живееш и умреш по този начин. Съмненията ти не трябва просто да бъдат подтиснати, а да бъдат изкоренени. Да видим Израил точно три дни след освобождението им от Египет. Пееха, свиреха на дайрета и свидетелстваха за мощта и силата на великия Бог, хвалейки се, че Той ги води и пази. Тогава пристигнаха в Мера, което означава „горчиви води” и щеше да се окаже следващото място на изпитание за тях.

„Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа” (Яков 1:6-7). Светът днес е пълен с християни, които не се придържат за святото Божие Слово. Те считат, че е нещо безобидно да седиш на трапезата в Божия дом, да мърмориш и да се оплакваш, като че Бог не чува. Бог чува мърморенето ни! То е обвинение, че не Го е грижа за нас, намек, че ни е предал.

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни! Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?” (Псалм 137:3-4) Божият народ беше на най-тежкото място в живота си. И докато ги отвеждаха, тези, които ги плениха, пожелаха песен, въпреки че в тях не беше останал живот, а само депресия, отчаяние и безнадеждност.

Гордостта се отвращава от слугинството. Днес всички искат да са всичко друго, но не и слуги. Играта на големите деца в Америка се казва „Господари на вселената!”, но тя се превръща и в теология за много християни. Цитираме този стих: „Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос.” (Галатяни 4:7). Това, което Павел всъщност казва е, че син, който е бил възпитаван правилно знае, че е царски син с всичките му права, но толкова обича баща си, че избира ролята на слуга. Павел в същата книга каза, че е „слуга на Исус Христос” (Римляни 1:1); Яков нарича себе си „слуга на Господ Исус” (Яков 1:1).

“Не съм ли направил нещо, което Той е искал от мен? Не искам нищо в живота ми да пречи на онова, което Бог иска да направи.“ Бог винаги води хората Си до тази точка. Защо? Понеже преди да може да даде най-доброто от Себе Си, Той трябва да направи нещо дълбоко в нас. Той иска да ни даде победата Си, но също така желае и пълното ни посвещение.

Ето една поразителна истина свързана с Христовите страдания: „Когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше“ (1 Петрово 2:23). Какво огромно изявление: „като страдаше, не заплашваше!” Той нито веднъж не се защити срещу онези, които се отнесоха зле с Него. Не наказа никого, никога не отмъсти на никого.

„Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; и Бог избра слабите неща на света, за да посрами силните“ (1 Коринтяни 1:27). Бог все още избира слабите, за да покаже силата Си. Предавал ли си се на слабост? Чувствал ли си се толкова невзрачен, толкова чуплив и безполезен за Бог? Виждал ли си други, които изглеждат толкова силни, толкова съвършени и твърди, а ти в сравнение с тях си толкова грешен, толкова тъп, за да бъдеш използван от Бог в тези последни дни? Бог не търси духовни гиганти, а по-скоро търси обикновени светии с детска вяра, които са изгубили всякакво доверие в плътта.

„Моисей застана при входа на стана и каза: Който е откъм ГОСПОДА, нека дойде при мен! И всичките Левиеви синове се събраха при него.” (Изход 32:26). Как щеще да унищожи Бог разврата в Израел? Кои щеше да избере да бъдат Негови инструменти във време на безподобно зло? Ангели ли щяха да дойдат, за да извършат справедлив съд? Аарон и синовете му вече се бяха развратили – кои щеще да издигне Бог сега, за да светят като войници на Неговата святост?