Дейвид Уилкерсън

“Скъпи пастир Дейвид, преди няколко години съпруга ми си изгуби работата, която беше много важна за него. Всъщност, за него това беше трагично. Той изгуби самочувствието си, както и добрия си доход и никога не се възстанови. Въпреки, че в момента има работа, настоящата му заплата е по-малко от половината от онова, което печелеше преди. Вече отговорността да храня дома ни пада върху мен.

Представете си един осиновен син, който е завършил обучението си и е наследил господството си над цялото богатство на баща си. Но той продължава да живее като слуга с правилата на робите. Трябва ли бащата на този човек да го утешава в робството му, като го уверява, че го обича и всичко ще бъде наред? Не, разбира се. Всеки баща, който обича сина си ще иска той да изиска наследството си и да спре да живее мизерно. Ще го накара да приеме богатствата, които са негови!

Посетих една църква в Ел Салвадор, в която средния доход на членовете й е 4 долара на ден. Бях изненадан да чуя, че хората даваха 2 от тези долара за благотворителност. Когато ги попитах защо дават толкова много, всички ми отговориха: „Защото Исус ни каза да даваме на бедните.“ Когато им казах, че те всъщност са бедни, те отговориха: „О, не! Ние сме благословени и искаме да благославяме.“

Аз вярвам, че лошите ни дни често имат за цел да ни накарат да пораснем и да ни измъкнат от детинските ни робства. Помислете: по-голямата част от лошите ни дни са причинени от детинските ни реакции. Помислете и за начина, по който реагират децата в живота – в един момент те се смеят, а в следващия – крещят. Лесно раними са и плачат много. Но въпреки всичко това благочестивите родители обичат и утешават децата си при всичките им житейски преживявания.

Павел имаше лош ден, докато пътуваше към Македония. „Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.“ (2 Коринтяни 7:5). Този благочестив човек каза, че вътрешният му човек е бил атакуван не само от един страх, а от много!

Тежките ми дни идват тогава, когато чета Божието Слово. Когато остана насаме с Господ и Библията ми, мога да бъда съкрушен от чувство на невежество. Чувствам, че пред мен има цял океан от истина, но аз не мога да го разбера, понеже е твърде голям.

Християнският живот не е безпроблемен. Всеки християнин ще има лоши дни, без значение колко е свят. Повечето християни знаят, че Исус не е спасител „само в добри времена“. Той не е с нас само, когато нещата се развиват добре, но и по време на лошите ни дни. Когато ни сполетят лоши времена, Той не изчезва и не казва: „Ще се върна, когато оправиш всичко.“ Не, Той е верен и грижовен по всяко време. Той чувства всичко, през което преминаваме когато времената са лоши.

Много от нас искат да познават Божия път и да чуят библейската истина, но избягваме да я живеем. За съжаление в църквата днес е приемливо да се наслаждаваме на проповедите и поклонението, а да се връщаме у дома съвсем непроменени. Павел каза за собственото си свидетелство: „И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Духа и от сила“ (1 Коринтяни 2:4). Ако не живеем подсилени от Бог, проблемът е в нас, а не в Него.

Слава на Бог за пророк Агей. Това беше Божи човек, който живя победоносно – някой, който имаше Божия ум, който ходеше в благодат, и за когото небето беше отворено. Той излезе на сцената и даде на Зерувавел и Исус това предупреждение: „Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато тоя дом остава пуст? Сега, прочее, така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си.” (Агей 1:4-5)

“Не чрез мощ, нито чрез сила, а чрез Моя Дух, казва ГОСПОД на Войнствата.” (Захария 4:6) Господ прати двама мъже на мисия да изградят падналия храм в Ерусалим. Тези двама мъже бяха Зерувавел и първосвещеника Исус – двама благочестиви лидери, които се покоряваха на Господ и вършеха работата Му ревностно и вярно.

Исая говори за Христос, който изцерява чуждия език (виж Исая 33:19). Еврейската дума за „чужд” в този пасаж означава „дефект в говора”. Това е гласа на несигурността и колебанието – някой, който говори без сила или доза истина. Чуйте тържествените думи на пророка по темата: „Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие...” (32:6). Еврейската дума за „подлост” тук означава „глупост, зло престъпление”. Тя произлиза от думата „набал”, която означава „глупак, тъпак”.

Когато пророк Исая предсказа идването на Христос и Неговото царство, той подчерта какви ще бъдат истинските служители на Христос. Като направи това той дефинира служението ни в тези последни дни. Той каза: „Искам да знаете белезите на истинските Божи хора, на онези, които ще служат точно преди да дойде да царува Принцът на мира!“

„И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48). Повечето християни са безсилни. На някои читатели това изказване ще им се стори смело, а на други – очевидно. Така или иначе това е коментар за църквата, който по-скоро не бих искал да правя.

Исая вярно пророкува на Израел, че „ушите им, с които да слушат” един ден ще бъдат отпушени. Но, за съжаление, слушателите му бяха запушили ушите си за Божия глас. Те искаха да с придържат за любимите си грехове!

„Но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!” (Матей 6:23). Библията е ясна: скритите грехове са „дела на тъмнината”. А ние знаем от Божието Слово, че светлината няма нищо общо с тъмнината.

Исус се обърна към Натанаил и каза: „... Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.” (Йоан1:51). Гръцката фраза тук идва от корен на дума, която означава „повтарящ се”. С други думи Исус казваше на Натанаил: „Бог ще ти даде непрестанни откровения. Той непрекъснато ще ти открива небето!”

“(Бащата) му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.“ (Лука 15:3-32) По-малкият син, затънал в мръсотията на самотата, причинена от греха, бе мъртъв за собствената си воля. И в своето нещастие той преживя нещо отвъд своята болка: Той преживя своята безпомощност!

Павел и „някои други затворници“ бяха карани към Рим, но по пътя си се сблъскаха с много трудности. Понеже плаването беше много опасно, Павел искаше да отседнат на едно място, наречено Добри пристанища, но му позволиха. „И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс... и там да презимуват.“ (Деяния 27:12)

И двамата братя бяха еднакво грешни. По-младият син не беше разбрал целта на благодатта, която е да израснем в зрялостта на светостта. Но по-големият протестиращ син никога не бе познавал сърцето на баща си. Той винаги се бе стремял да заслужи бащината си любов чрез подчинение и дела. Той не можеше да приеме, че баща му винаги го бе обичал безусловно, без да гледа на добрите му дела. Истината бе, че баща му го обичаше просто защото беше роден от него.

„А по-старият му син беше на нива; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и хора. И повика един от слугите и попита що е това. А той му рече, Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. И той се разсърди и не искаше да влезе” (Лука 15:25-28). По-големият брат изведнъж стана гневен. В края на краищата бе служил усърдно на баща си години наред без да престъпи ни една негова заповед. Той беше безупречен според закона като съвестно пазеше себе си чист.

Лука пише за Блудния син: „И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в лишение. И отиде та се представи на един от гражданите на оная страна, той го прати на полетата да пасе свине. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете, но никой не му даваше” (Лука 15:14-16).

В Църквата на Таймс Скуеър ние проповядваме всички тези неща - Божията милост, състрадание, нежност и доброта към нас, Неговото оправдаване и освещение за нас, Неговото приемане към нас в Сина Му. В центъра на всички тези доктрини стои Божията благодат към нас чрез Исус Христос. Но какво се случва с нас когато се опитваме да трупаме това богато наследство?

Когато дойде бедата Павел дори и не мигна. Помислете над следната сцена: „А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети. Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът; защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза: Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб. Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“ (Деяния 27:21-26)