Дейвид Уилкерсън

Не съм против това да се ползват съвременните методи или компютри. Ние вкарваме много такива неща в служението си. Но разликата е, че не получаваме насоката си от тези „уреди“. Прекарваме време на колене, търсим Господ за посока във всяка сфера на служението си. Но това не се практикува вече в много служения днес. Те разчитат по-скоро на компютрите, отколкото на Христос! Днес „експертите“ управляват църквата. Грехът се разглежда с психологически термини и е наречен „заболяване“. За наркоманията се твърди, че е „слабост“. Олтарите са подменени със стаи на съветници. Пророците на светостта са подменени с психолози и социални работници, които бълват най-съвременния човешки жаргон. Накратко – Исус е детрониран, а Фройд е възхвален.

Искам да ви покажа 4 трагични последици, които сполетяват онези, които детронират Господ. 1. „Израил е лоза, която се разпростира И дава изобилно плод...“ (Осия 10:1). Всеки в Израел се грижеше за себе си и резултата беше абсолютна празнота. Осия говореше на вярващите, показваше им какво се случва на всички, които детронират Господ в живота си. Такива хора стават егоистични и мизерни, и самите им цели стават празни.

Когато Осия описва ужасната реколта, която жънат онези, които детронират Бог от господството Му и се обръщат към ръка от плът, той се обърна към хора, които Господ беше водил за ръка в продължение на години.

Апостол Павел пише, че когато Исус се върне отново: „.. своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царствуващите и Господ на господствуващите” (1 Тимотей 6:15). Павел казва: „Когато се върне Христос, Той ще покаже на всички кой е Господ!” Бог Отец направи Христос цар на всички народи и на цялата природа, както и Господ на църквата. Павел казва: „Няма значение как изглеждат нещата отвън. Всичко може да изглежда без контрол. Може да изглежда, че дявола е поел властта. Но истината е, че Бог е положил всичко под нозете на Исус. Христос все още е цар на всичко!”

Днес много християни са изтощени от усилията си да се предпазят от греха. Те хвърлят цялата си енергия в това, докато не им остане и капчица радост. Победата, която спечели Христос за тях се изгубва в упоритите им усилия да постигнат праведността си сами. Праведност, която иска да бъде постигната чрез нещо друго освен вяра, винаги ще пропада. Виждате ли, не може да съществува Божията праведност и нашата праведност. Това би означавало, че има 2 евангелия: Неговото и нашето. Не можем да смесваме нашата себеправедност с Божията свята праведност.

Наскоро Святия Дух ми даде необичайно слово, което не желаех да чуя! Той каза: „Дейвид, ти си обвързан с една много ограничена представа за Господния океан от нежни, любящи милости! Търпиш много вина, осъждение и страх, защото не позволяваш на Святия Дух да ти открие величието и мащабите на простителните Ми, помирителни и изцерителни милости. Не познаваш нежността Ми!”

Неверието, дори в най-леката си форма, е омразно на Бог. Това е проклет грях, такъв, който унищожава душата. То пречи на Божието дело в нас и именно то е греха, който стои зад всяко отстъпление от Бог.

Старият Завет завършва със следното удивително пророчество на Малахия: „Ето, Аз ви изпращам пророк Илия, преди да дойде великият и страшен Ден на Господа. И той ще обърне сърцето на бащите към синовете и сърцето на синовете към бащите им, за да не дойда и да поразя земята с проклятие.” (Малахия 4:5-6)

“„Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов.” (Йоан 15:10). Исус се покори с вярност на всяка заповед на Своя Баща и Той нарече това нещо „да стоиш”.

Павел ползва Израел като пример за да поучава какво е истинска праведност. „Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването. Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда. Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.“ (Римляни 10:1-4)

„Ще ви направя по-голямо добро отколкото в началото ви” (Езекил 36:11). Това е обещание за велико Божие дело – по-велико от Петдесятница – което ще се случи в тези последни дни. Помисли за духовното си „начало” веднага след спасението си. Ти беше толкова щастлив и развълнуван заради Исус. Сега Бог ти казва: „Ще направя нещо по-добро от това за теб!” Той ще направи по-добри неща в църквата от всякога досега! По добро от Червено море – ще попитате вие? По-добро от оня път, когато Илия извика огън от небето и забрани на дъжда да вали? Да, Бог има нещо по-добро.

Когато Израел дойде до Червено море, те пяха хваления на Бог заради мощното освобождение, което Той им даде. Трябва да са си казали един на друг: Не е възможно да има друго такова чудо! Никое друго поколение в историята няма да бъде свидетел на такава мощна изява на Божията сила по толкова видим начин.

Исус каза: „Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои” (Йоан 14:27). Но истината е, че много християни са смутени в сърцето си и живеят в страх. Исус също така каза в същия стих: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам”. Въпреки това, малцина християни могат честно да заявят, че се радват на душевен мир. За много от тях той идва и си отива, като ги оставя притеснени, неспокойни и смазани от стрес.

Библията казва, че да се радваме в Господа е нашата сила. Без радостта нямаме сила да устоим. Възлюбени, трябва да бъдем нащрек, защото вината и осъждението от греха тотално унищожават радостта в Господа!

Опитвали ли сте се да постигнете праведност безуспешно? Казвали ли сте си: „Това е последният път, в който ще извърша грях“, само за да видите как вършите грях на следващия ден? Моли ли сте се: „Господи, каквото и да струва, ще предизвикам ревност в сърцето ми“, само за да охладнееш и да паднеш в старите си навици? Когато не успя, опита ли се още по-силно? Продължи ли да падаш?

В Старият Завет хората не можеха да се приближат до олтара с агне, което имаше недостатък или беше сляпо, или куцо. Те трябваше да дадат най-доброто на Господ. Какво време внасяш в молитвената си стаичка? Най-доброто ти време, когато си напълно събуден? Или по-скоро ходиш при Бог когато си изтощен и уморен, след като си бил зает цял ден се завличаш в присъствието Му?

Еремия пророкува, че всички пастири, които откажат да търсят Бог в молитва, ще паднат по същия начин: „Понеже пастирите оглупяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не постъпваха разумно и цялото им стадо се разпръсна.” (Еремия 10:21) Сцената, която описа Еремия, е точно онова, което виждаме днес в църквата на Исус Христос. Много пастири са станали мързеливи и небрежни. Те разглеждат призива си просто като работа, като заплата. Разчитат на ръката си от плът, четат книги и коментари, за да приготвят проповедите си, вместо да потърсят Бог за да познаят сърцето Му чрез молитва. Изгубили са цялата си сила да хранят и поддържат стадото си в ред и овците се разпръсват.

„А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, се помоли на своя Отец, който е в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради.” (Матей 6:5-6) Когато Исус говори за това да влезеш в тайната си стаичка за да търсиш Отец, той говори за нещо много по-голямо от материална стая. Старият Завет ни казва, че Бог разделяше хората на две категории: „Онези, които Ме търсят и онези, които не Ме търсят!” Бог също има и два вида деца днес – онези, които Го търсят редовно в тайната молитвена стаичка и онези, които не Го търсят.

Един близък приятел ми каза нещо по телефона, което ме изненада. Приятелят ми каза нещо, което ме преряза и аз дълбоко се възмутих. Не му затворих телефона, но той разбра, че наистина се ядосах. Този разговор запали огън в плътта ми. Бях притеснен, обиден, разтревожен. И всичките ми плътски сокове започнаха да се изливат: яд, негодувание, скръб. Накратко, започнах да се варя в собствения си сос.

Всеки последовател на Исус изпитва определен глад в сърцето си. Това е страстна ревност да си свят пред Бог, да си свободен от греха, да побеждаваш плътта, да си чист и неопетнен пред Господ. Всъщност, Святият Дух посажда това желание – личния копнеж да живееш праведно – в сърцето на всяко човешко същество. Хора от всяка религия и дори без религия имат желание да живеят добре, да вършат правилните неща, да бъдат възможно най-добрите хора. Някои очевидно бягат от това желание и вършат обратното, но въпреки това имат дълбокото желание да вършат правилните неща.

Ние не сме спасени чрез Закона, но сме убедени и обвинени за греховете си от него! „Понеже чрез закона става само познаването на греха.” (Римляни 3:20) Законът беше даден „за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.” (стих 19). „Така че законът стана за нас възпитател, за да ни доведе до Христос, за да се оправдаем чрез вяра.” (Галатяни 3:24)