Христос царува
Хората често пишат до служението ни: "Няма с кого да поговоря, с кого да споделя бремето си. Никой няма време да изслуша болката ми. Имам нужда от някого, пред когото да излея сърцето си."
Цар Давид непрестанно беше заобиколен от хора. Беше женен, имаше голямо семейство и много приятели. И въпреки всичко го чуваме да казва същото: „При кого да отида?" В природата ни е да имаме нужда друго човешко същество, с лице, очи и уши, да ни изслуша и да ни посъветва.
Когато Йов беше смазан от изпитания, той горко извика: "О, да имаше някой да ме слуша!" (Йов 31:35) Той проплака това докато седеше пред своите така наречени приятели. Въпреки това приятелите не му съчувстваха. Напротив, бяха причина за разочарование.
Йов се обърна единствено към Господ: "Ето и сега, свидетелят ми е на небеса... Но окото ми рони сълзи към Бога." (Йов 16:19-20).
В Псалмите Давид карапе Божия народ да направи същото: "Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище." (Псалм 62:8).
Страданието застига всеки един от нас, а в момента цели множества светии са оковани от притеснения. Обстоятелствата им са обърнали радостта им в чувство на безпомощност и безполезност. Мнозина питат в болката си: „Защо ми се случва това? Бог ядосан ли ми е? Къде сгреших? Защо не отговаря на молитвите ми?“
В сърцето си вярвам, че това слово е покана за теб от Святия Дух да намериш усамотено място където редовно можеш да изливаш душата си пред Господ. Давид „изля сърцето си“, същото можеш да направиш и ти. Можеш да говориш на Исус за всичко – за проблемите ти, за настоящите ти изпитания, за финансите ти, за здравето ти – и да Му кажеш колко си смазан, дори и колко си обезкуражен. Той ще те изслуша с любов и състрадание и няма да презре вика ти.
Бог отговори на Давид. Отговори на Йов. В продължение на векове е отговарял и на сърдечния вик на всеки, който е вярвал в обещанията Му. Той е обещал да те чуе и да те води. Заклел се е, че ще бъде твоята сила, така че можеш да отидеш при Него и да се върнеш обновен.
Цар Давид непрестанно беше заобиколен от хора. Беше женен, имаше голямо семейство и много приятели. И въпреки всичко го чуваме да казва същото: „При кого да отида?" В природата ни е да имаме нужда друго човешко същество, с лице, очи и уши, да ни изслуша и да ни посъветва.
Когато Йов беше смазан от изпитания, той горко извика: "О, да имаше някой да ме слуша!" (Йов 31:35) Той проплака това докато седеше пред своите така наречени приятели. Въпреки това приятелите не му съчувстваха. Напротив, бяха причина за разочарование.
Йов се обърна единствено към Господ: "Ето и сега, свидетелят ми е на небеса... Но окото ми рони сълзи към Бога." (Йов 16:19-20).
В Псалмите Давид карапе Божия народ да направи същото: "Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище." (Псалм 62:8).
Страданието застига всеки един от нас, а в момента цели множества светии са оковани от притеснения. Обстоятелствата им са обърнали радостта им в чувство на безпомощност и безполезност. Мнозина питат в болката си: „Защо ми се случва това? Бог ядосан ли ми е? Къде сгреших? Защо не отговаря на молитвите ми?“
В сърцето си вярвам, че това слово е покана за теб от Святия Дух да намериш усамотено място където редовно можеш да изливаш душата си пред Господ. Давид „изля сърцето си“, същото можеш да направиш и ти. Можеш да говориш на Исус за всичко – за проблемите ти, за настоящите ти изпитания, за финансите ти, за здравето ти – и да Му кажеш колко си смазан, дори и колко си обезкуражен. Той ще те изслуша с любов и състрадание и няма да презре вика ти.
Бог отговори на Давид. Отговори на Йов. В продължение на векове е отговарял и на сърдечния вик на всеки, който е вярвал в обещанията Му. Той е обещал да те чуе и да те води. Заклел се е, че ще бъде твоята сила, така че можеш да отидеш при Него и да се върнеш обновен.