Да търсиш Божието лице
В Псалм 27 Давид умолява Бог със спешна, настоятелна молитва. В стих 7 той моли: „Чуй, ГОСПОДИ, викам с гласа си! Смили се над мен и ме послушай!“ Молитвата му е съсредоточена върху едно желание, една амбиция, нещо което го е завладяло изцяло: „Едно поисках от ГОСПОДА, това ще търся“ (27:4).
Давид свидетелства: „Имам една молитва, една молба. Това е единствената ми, най-важна цел в живота ми, постоянната ми молитва, единственото, което желая. И ще го преследвам с цялото си естество. Това е нещото, което ме е завладяло, това е единствената ми цел.“
Кое беше нещото, което Давид желаеше повече от всичко, обекта към който беше насочил сърцето си? Той ни казва: „Да живея в дома на ГОСПОДА през всичките дни на живота си, за да съзерцавам прелестта на ГОСПОДА и да размишлявам в Неговия храм.“ (27:4)
Не се заблуждавайте, Давид не беше аскет, изолирал се от външния свят. Той не беше отшелник, искащ да се скрие на усамотено място. Не, Давид беше страстен човек на действието. Той беше велик воин, а огромни тълпи пееха за победите му в битките. Той също беше страстен в молитвата и посвещението си със сърце, което копнееше за Бог. А Господ беше благословил Давид с много от желанията на сърцето му.
Всъщност, Давид опита от всичко, което един мъж може да иска в живота си. Той познаваше богатства, сила и власт. Беше получил уважението, хвалението и ласкателството на хората. Бог му беше дал Ерусалим за столица на царството му. Също така беше обграден от посветени хора, които бяха готови да умрат за него.
Но най-вече, Давид беше хвалител. Той беше хвалител, който благодареше на Бог за всичките Му благословения. Той свидетелства: „Господ ме благославя ежедневно.“
Давид каза: „Има един начин на живот, който търся – установено място с Господ, за което копнее душата ми. Искам необезпокоявана духовна близост с моя Бог.“ Това имаше предвид Давид когато се моли: „Да живея в дома на ГОСПОДА през всичките дни на живота си, за да съзерцавам прелестта на ГОСПОДА и да размишлявам в Неговия храм.“ (27:4)
Давид свидетелства: „Имам една молитва, една молба. Това е единствената ми, най-важна цел в живота ми, постоянната ми молитва, единственото, което желая. И ще го преследвам с цялото си естество. Това е нещото, което ме е завладяло, това е единствената ми цел.“
Кое беше нещото, което Давид желаеше повече от всичко, обекта към който беше насочил сърцето си? Той ни казва: „Да живея в дома на ГОСПОДА през всичките дни на живота си, за да съзерцавам прелестта на ГОСПОДА и да размишлявам в Неговия храм.“ (27:4)
Не се заблуждавайте, Давид не беше аскет, изолирал се от външния свят. Той не беше отшелник, искащ да се скрие на усамотено място. Не, Давид беше страстен човек на действието. Той беше велик воин, а огромни тълпи пееха за победите му в битките. Той също беше страстен в молитвата и посвещението си със сърце, което копнееше за Бог. А Господ беше благословил Давид с много от желанията на сърцето му.
Всъщност, Давид опита от всичко, което един мъж може да иска в живота си. Той познаваше богатства, сила и власт. Беше получил уважението, хвалението и ласкателството на хората. Бог му беше дал Ерусалим за столица на царството му. Също така беше обграден от посветени хора, които бяха готови да умрат за него.
Но най-вече, Давид беше хвалител. Той беше хвалител, който благодареше на Бог за всичките Му благословения. Той свидетелства: „Господ ме благославя ежедневно.“
Давид каза: „Има един начин на живот, който търся – установено място с Господ, за което копнее душата ми. Искам необезпокоявана духовна близост с моя Бог.“ Това имаше предвид Давид когато се моли: „Да живея в дома на ГОСПОДА през всичките дни на живота си, за да съзерцавам прелестта на ГОСПОДА и да размишлявам в Неговия храм.“ (27:4)