Постепенни чудеса
Старият Завет също е пълен с чудотворната сила на Бог – от разделянето на Червено море до разговора на Бог с Моисей в горящия храст. Чрез вяра Илия докара огън от небето. Всичко това бяха незабавни чудеса. Хората, на които те се случваха, ги видяха, почувстваха и бяха развълнувани от тях. Те са и този вид чудеса, които искаме да видим днес, които да причинят благоговение и почуда. Ние искаме Бог да разкъса небето, да дойде в ситуацията ни и да разреши проблемите ни с внезапен изблик на небесна сила и мощ.
Но по-голямата част от чудотворната Божия сила в живота на хората Му идва от онова, което наричаме „постепенни чудеса“. Това са чудеса, които са едва доловими за погледа им. Те не са придружени от гръмотевица, светкавица или някакво видимо движение или промяна. Постепенните чудеса по-скоро започват тихо, без много шум и се разкриват бавно, но сигурно, лека полека.
И двата вида чудеса – незабавните и постепенните – бяха представени когато Христос нахрани народа двата пъти. Изцеренията, които извърши Той бяха незабавни, видими, бързо възприети от онези, които бяха там в онези дни. Мисля си за куция човек със съсухрено тяло, който изведнъж видя физическа промяна в тялото си, така че можеше да тича и да скача. Това беше чудо, което трябваше да изуми и докосне всички, които бяха там.
Но чудесата с храната, които извърши Христос, бяха постепенни. Исус се моли с проста молитва за благословение, без огън, гръмотевици или земетресение. Той просто разчупи хляба и изсушената риба, като дори не даде знак, че се случваше чудо. Но за да се нахрани толкова много народ, трябваше хляба и рибата да бъдат разчупени хиляди пъти през целия ден. А всяко парче хляб и риба беше част от чудото.
Точно така Исус извършва много от чудесата за народа Си днес. Ние се молим за незабавни, видими чудеса, но много често нашия Господ работи тихо, като извършва чудо за нас малко по малко. Може да не сме в състояние да го чуем или докоснем, но Той работи, изработва освобождението ни отвъд онова, което можем да видим.
Но по-голямата част от чудотворната Божия сила в живота на хората Му идва от онова, което наричаме „постепенни чудеса“. Това са чудеса, които са едва доловими за погледа им. Те не са придружени от гръмотевица, светкавица или някакво видимо движение или промяна. Постепенните чудеса по-скоро започват тихо, без много шум и се разкриват бавно, но сигурно, лека полека.
И двата вида чудеса – незабавните и постепенните – бяха представени когато Христос нахрани народа двата пъти. Изцеренията, които извърши Той бяха незабавни, видими, бързо възприети от онези, които бяха там в онези дни. Мисля си за куция човек със съсухрено тяло, който изведнъж видя физическа промяна в тялото си, така че можеше да тича и да скача. Това беше чудо, което трябваше да изуми и докосне всички, които бяха там.
Но чудесата с храната, които извърши Христос, бяха постепенни. Исус се моли с проста молитва за благословение, без огън, гръмотевици или земетресение. Той просто разчупи хляба и изсушената риба, като дори не даде знак, че се случваше чудо. Но за да се нахрани толкова много народ, трябваше хляба и рибата да бъдат разчупени хиляди пъти през целия ден. А всяко парче хляб и риба беше част от чудото.
Точно така Исус извършва много от чудесата за народа Си днес. Ние се молим за незабавни, видими чудеса, но много често нашия Господ работи тихо, като извършва чудо за нас малко по малко. Може да не сме в състояние да го чуем или докоснем, но Той работи, изработва освобождението ни отвъд онова, което можем да видим.