Същата слава
“Който Ме люби, ще бъде възлюбен от Моя Отец, и Аз ще го възлюбя и ще му явя Себе Си” (Йоан 14:21). „Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас (едно)... И славата, която Ти Ми даде, Аз дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно: Аз в тях и Ти в Мен, за да бъдат съвършени в едно“ (17:21-23).
Погледнете още веднъж този стих. Исус всъщност казва: „Славата, която ми даде, Отче, Аз я дадох на тях.“ Тук Христос прави невероятно изявление. Той ни казва, че ни е дадена същата слава, която Отец даде на Него. Каква невероятна мисъл! Но коя е славата, която беше дадена на Христос, и която Той от своя страна даде на нас? И как се открива живота ни в тази слава? Славата, която ни даде Христос не е някаква атмосфера или емоция. Не, тя просто е безпрепятствения достъп до небесния ни Отец!
Исус направи така, че да имаме лесен достъп до Отец, отваряйки ни вратата чрез Кръста: „Защото чрез Него и едните, и другите имаме достъп в един Дух до Отца“ (Ефесяни 2:18). Думата „достъп“ означава правото да влезеш, вход свободен, както и лесно преминаване: „В когото ние имаме дръзновение и достъп с увереност чрез вярата в Него“ (3:12).
Разбирате ли какво казва Павел тук? Чрез вяра ние имаме безпрепятствен достъп до Бог. Ние не сме като Естир от Стария Завет. Тя трябваше да чака изнервящо знак от царя преди да може да се приближи до трона. Едва след като той протегна скиптъра си, на Естир и́ бе позволено да влезе.
За разлика от нея, ти и аз вече сме в тронната зала и имаме правото и привилегията да говорим с Царя по всяко време. Всъщност, ние можем да искаме всичко от Него: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно“ (Евреи 4:16).
Когато Христос служи на земята, Той имаше пълен достъп до Отец. Той каза: „Не мога да направя нищо от себе си. Правя само онова, което ми каже и покаже Отец“ (виж Йоан 5:19). Днес ние имаме същото ниво достъп до Отец каквото имаше и Исус. Може да си мислиш: „Чакай малко, това е нелепо. Нима аз имам същия достъп до Отец, какъвто имаше и Исус?“
Не се заблуждавайте, ние трябва да се молим често и страстно като Исус. Ние не трябва да умоляваме Бог за слово на сила и посока. В нас живее самия Негов Дух и Той ни открива ума и волята на Отец.
Погледнете още веднъж този стих. Исус всъщност казва: „Славата, която ми даде, Отче, Аз я дадох на тях.“ Тук Христос прави невероятно изявление. Той ни казва, че ни е дадена същата слава, която Отец даде на Него. Каква невероятна мисъл! Но коя е славата, която беше дадена на Христос, и която Той от своя страна даде на нас? И как се открива живота ни в тази слава? Славата, която ни даде Христос не е някаква атмосфера или емоция. Не, тя просто е безпрепятствения достъп до небесния ни Отец!
Исус направи така, че да имаме лесен достъп до Отец, отваряйки ни вратата чрез Кръста: „Защото чрез Него и едните, и другите имаме достъп в един Дух до Отца“ (Ефесяни 2:18). Думата „достъп“ означава правото да влезеш, вход свободен, както и лесно преминаване: „В когото ние имаме дръзновение и достъп с увереност чрез вярата в Него“ (3:12).
Разбирате ли какво казва Павел тук? Чрез вяра ние имаме безпрепятствен достъп до Бог. Ние не сме като Естир от Стария Завет. Тя трябваше да чака изнервящо знак от царя преди да може да се приближи до трона. Едва след като той протегна скиптъра си, на Естир и́ бе позволено да влезе.
За разлика от нея, ти и аз вече сме в тронната зала и имаме правото и привилегията да говорим с Царя по всяко време. Всъщност, ние можем да искаме всичко от Него: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно“ (Евреи 4:16).
Когато Христос служи на земята, Той имаше пълен достъп до Отец. Той каза: „Не мога да направя нищо от себе си. Правя само онова, което ми каже и покаже Отец“ (виж Йоан 5:19). Днес ние имаме същото ниво достъп до Отец каквото имаше и Исус. Може да си мислиш: „Чакай малко, това е нелепо. Нима аз имам същия достъп до Отец, какъвто имаше и Исус?“
Не се заблуждавайте, ние трябва да се молим често и страстно като Исус. Ние не трябва да умоляваме Бог за слово на сила и посока. В нас живее самия Негов Дух и Той ни открива ума и волята на Отец.