По време на чудо
В момента може да живееш в чудо, а просто да не го виждаш. Може би в този момент ти чакаш чудото си. Обезкуражен си защото нещата изглежда са в застой. Не виждаш никакво доказателство за свръх естествената работа на Бог за теб.
Помисли за това, което казва Давид в Псалм 18: „В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му. Тогава земята се поклати и потресе и основите на планините се разлюляха и поклатиха... Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше... Той сведе и небесата и слезе... И ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си... И изпрати стрелите... изстреля светкавици“ (Псалм 18:6-9, 13-14).
Трябва да разберете, че нищо от това не се случи буквално. Това беше нещо, което Давид видя с духовното си око. Възлюбени, това е вяра. Когато повярваш, че Бог е чул вика ти, че не се е забавил, че не пренебрегва молбата ти. Вместо това, Той тихо е започнал да извършва чудото ти веднага, след като си се молил и дори в този момент Той извършва свръхестествена работа за теб. Това означава наистина да вярваш в чудеса – страхотната Му постепенна работа в живота ни.
Давид разбра фундаменталната истина, която стоеше зад всичко това: „И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен.“ (18:19). Давид заяви: „Знам защо Бог прави всичко това за мен. Защото благоволи в мен.“
Аз наистина вярвам в незабавните чудеса. Бог все още върши славни, незабавно чудеса в света днес. Но в тези евангелски пасажи Исус ни кара да помним и да обърнем внимание на постепенните Му чудеса и тяхната роля в живота ни днес.
Помисли за това, което казва Давид в Псалм 18: „В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му. Тогава земята се поклати и потресе и основите на планините се разлюляха и поклатиха... Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше... Той сведе и небесата и слезе... И ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си... И изпрати стрелите... изстреля светкавици“ (Псалм 18:6-9, 13-14).
Трябва да разберете, че нищо от това не се случи буквално. Това беше нещо, което Давид видя с духовното си око. Възлюбени, това е вяра. Когато повярваш, че Бог е чул вика ти, че не се е забавил, че не пренебрегва молбата ти. Вместо това, Той тихо е започнал да извършва чудото ти веднага, след като си се молил и дори в този момент Той извършва свръхестествена работа за теб. Това означава наистина да вярваш в чудеса – страхотната Му постепенна работа в живота ни.
Давид разбра фундаменталната истина, която стоеше зад всичко това: „И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен.“ (18:19). Давид заяви: „Знам защо Бог прави всичко това за мен. Защото благоволи в мен.“
Аз наистина вярвам в незабавните чудеса. Бог все още върши славни, незабавно чудеса в света днес. Но в тези евангелски пасажи Исус ни кара да помним и да обърнем внимание на постепенните Му чудеса и тяхната роля в живота ни днес.