Халев
Халев, чието име означава „силен, твърд“ е пример за християнин, който изминава целия път Халев беше неразделно до Исус Навиев и представлява човек, който винаги ходи с Господ.
Халев отиде отвъд Йордан с шпионите. Докато беше там, Святия Дух го заведе в Хеврон – „мястото на смъртта”. Той изкачи с благоговение свещената планина и вяра се изля в душата му. Аврам и Сара бяха погребани там, както и Исаак и Яков, и патриарсите. Години по-късно, царството на Давид щеше да започне от там. Халев оцени това свято място! От този момент нататък той пожела Хеврон за себе си.
За него се казва, че „той напълно Ме последва” (Числа 14:24). До самия си край, Халев никога не се поклати, за разлика от Соломон, който в последните си години „не ходи с Бог с цялото си сърце”. Но, на осемдесет и пет години, Халев можа да каже: „И днес съм все така силен, както в деня, когато Мойсей ме изпрати; както беше силата ми тогава, така е силата ми и сега — за бой и за излизане, и за влизане.” (Исус Навиев 14:11)
На осемдесет и пет години той води най-великата си битка! „Затова сега, дай ми тази хълмиста земя (Хеврон) ...” (Исус Навиев 14:12). „И Иисус го благослови и даде Хеврон за наследство на Халев...” (Исус Навиев 14:13). „Затова Хеврон стана наследството на Халев... защото той напълно последва Господа, Израилевият Бог.” (Исус Навиев 14:14)
Какво славно послание! Не е достатъчно да си умрял за греха и някога, в миналото да си влизал в пълнотата. Трябва да растеш в Господ до края! Да пазиш духовната си сила и власт, за да не се поклатиш. „Напълно да последваш Господ”, дори когато си стар! Трябва да имаш непрестанно растяща вяра.
Хеврон – наследството на Халев, означава :СВЪРЗАНО ДРУЖЕСТВО! С какво? Със смъртта! Не само смъртта към греха в Йордан, но живот в място на смърт. Живот в дружество със смъртта и възкресението на Исус Христос! „Дай ми тази планина” – поиска той. С други думи: „Дай ми това ходене в смърт за себе си!” Точно тук Аврам беше построил олтар, където да принесе в жертва сина си. Тук ще живеят Халев и племето му – непрекъснато свързани с олтара на живата жертва.
Възторгът на Халев за Господ предизвика свят огън и в децата Му. Докато децата на двете и половина племена се обърнаха и прегърнаха света и идолопоклонството му, семейството на Халев стана по-силно в Господ!
Халев отиде отвъд Йордан с шпионите. Докато беше там, Святия Дух го заведе в Хеврон – „мястото на смъртта”. Той изкачи с благоговение свещената планина и вяра се изля в душата му. Аврам и Сара бяха погребани там, както и Исаак и Яков, и патриарсите. Години по-късно, царството на Давид щеше да започне от там. Халев оцени това свято място! От този момент нататък той пожела Хеврон за себе си.
За него се казва, че „той напълно Ме последва” (Числа 14:24). До самия си край, Халев никога не се поклати, за разлика от Соломон, който в последните си години „не ходи с Бог с цялото си сърце”. Но, на осемдесет и пет години, Халев можа да каже: „И днес съм все така силен, както в деня, когато Мойсей ме изпрати; както беше силата ми тогава, така е силата ми и сега — за бой и за излизане, и за влизане.” (Исус Навиев 14:11)
На осемдесет и пет години той води най-великата си битка! „Затова сега, дай ми тази хълмиста земя (Хеврон) ...” (Исус Навиев 14:12). „И Иисус го благослови и даде Хеврон за наследство на Халев...” (Исус Навиев 14:13). „Затова Хеврон стана наследството на Халев... защото той напълно последва Господа, Израилевият Бог.” (Исус Навиев 14:14)
Какво славно послание! Не е достатъчно да си умрял за греха и някога, в миналото да си влизал в пълнотата. Трябва да растеш в Господ до края! Да пазиш духовната си сила и власт, за да не се поклатиш. „Напълно да последваш Господ”, дори когато си стар! Трябва да имаш непрестанно растяща вяра.
Хеврон – наследството на Халев, означава :СВЪРЗАНО ДРУЖЕСТВО! С какво? Със смъртта! Не само смъртта към греха в Йордан, но живот в място на смърт. Живот в дружество със смъртта и възкресението на Исус Христос! „Дай ми тази планина” – поиска той. С други думи: „Дай ми това ходене в смърт за себе си!” Точно тук Аврам беше построил олтар, където да принесе в жертва сина си. Тук ще живеят Халев и племето му – непрекъснато свързани с олтара на живата жертва.
Възторгът на Халев за Господ предизвика свят огън и в децата Му. Докато децата на двете и половина племена се обърнаха и прегърнаха света и идолопоклонството му, семейството на Халев стана по-силно в Господ!