Да имаш съвършено сърце
Знаеш ли, че е възможно да ходиш пред Господ със съвършено сърце? Ако гладуваш за Исус, може би вече се опитваш – искрено желаеш – да се покориш на тази Господна заповед.
Искам да те окуража – това е възможно, в противен случай Бог не би ни дал такъв призив. Да имаш съвършено сърце е част от живота на вярва от времето, в което Бог говори на Авраам за пръв път: „ Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.“ (Битие 17:1)
В Старият Завет виждаме, че някои успяха. Давид, например, реши в сърцето си да се покори на Божията заповед да бъде съвършен. Той каза: „Ще внимавам на пътя на непорочността... Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.“ (Псалм 101:2)
За да се преборим с идеята на съвършенството, първо трябва да разберем, че съвършенство не означава безгрешно, безупречно съществуване. Не, съвършенството в Господните очи означава нещо напълно различно. То означава цялостност, зрялост.
Значението на думата съвършенство на иврит и на гръцки включва „праведност, която е неопетнена, напълно покорна“. То оначава да свършиш започнатото, да изпълниш нещата докрай. Джон Уесли нарича такова съвършенство „постоянно покорство“. Което означава съвършено, откликващо сърце, такова, което откликва бързо и изцяло на всички Господни призиви, нашепвания и предупреждения. Такова сърце казва през цялото време: „Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. Покажи ми пътя и аз ще ходя по него.“
Съвършеното сърце вика като Давид: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.“ (Псалм 139:23-24)
Бог наистина изпитва сърцата ни, това каза Той на Еремия: „Аз, Господ, изпитвам сърцето“ (Еремия 17:10). Значението на иврит на тази фраза е: „Аз прониквам, изследвам дълбоко“.
Съвършеното сърце иска Святия Дух да дойде и да претърси намеренията на вътрешния ни човек, да озари всичките скрити пътища, да изследва, изобличи и изрови всичко, което не прилича на Христос. Онези, които крият таен грях обаче, не желаят да бъдат осъдени, претърсвани или проучвани.
Съвършеното сърце копнее за нещо повече от сигурност или покриване на греха. То винаги иска да бъде в Божието присъствие, да бъде в общение с Него. Общение означава да говориш с Господ, да споделяш сладко взаимоотношение с Него, да търсиш лицето Му и да познаваш присъствието Му.
Претърсванията на сърцето от Господ не са осъдителни, а изкупителни. Намерението Му не е да ни хване в грях или да ни осъди, а по-скоро да ни подготви да отидем в святото Му присъствие като чисти съдове. „Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце... Той ще приеме благословение от Господа“ (Псалм 24:3-5)
Искам да те окуража – това е възможно, в противен случай Бог не би ни дал такъв призив. Да имаш съвършено сърце е част от живота на вярва от времето, в което Бог говори на Авраам за пръв път: „ Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.“ (Битие 17:1)
В Старият Завет виждаме, че някои успяха. Давид, например, реши в сърцето си да се покори на Божията заповед да бъде съвършен. Той каза: „Ще внимавам на пътя на непорочността... Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.“ (Псалм 101:2)
За да се преборим с идеята на съвършенството, първо трябва да разберем, че съвършенство не означава безгрешно, безупречно съществуване. Не, съвършенството в Господните очи означава нещо напълно различно. То означава цялостност, зрялост.
Значението на думата съвършенство на иврит и на гръцки включва „праведност, която е неопетнена, напълно покорна“. То оначава да свършиш започнатото, да изпълниш нещата докрай. Джон Уесли нарича такова съвършенство „постоянно покорство“. Което означава съвършено, откликващо сърце, такова, което откликва бързо и изцяло на всички Господни призиви, нашепвания и предупреждения. Такова сърце казва през цялото време: „Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. Покажи ми пътя и аз ще ходя по него.“
Съвършеното сърце вика като Давид: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.“ (Псалм 139:23-24)
Бог наистина изпитва сърцата ни, това каза Той на Еремия: „Аз, Господ, изпитвам сърцето“ (Еремия 17:10). Значението на иврит на тази фраза е: „Аз прониквам, изследвам дълбоко“.
Съвършеното сърце иска Святия Дух да дойде и да претърси намеренията на вътрешния ни човек, да озари всичките скрити пътища, да изследва, изобличи и изрови всичко, което не прилича на Христос. Онези, които крият таен грях обаче, не желаят да бъдат осъдени, претърсвани или проучвани.
Съвършеното сърце копнее за нещо повече от сигурност или покриване на греха. То винаги иска да бъде в Божието присъствие, да бъде в общение с Него. Общение означава да говориш с Господ, да споделяш сладко взаимоотношение с Него, да търсиш лицето Му и да познаваш присъствието Му.
Претърсванията на сърцето от Господ не са осъдителни, а изкупителни. Намерението Му не е да ни хване в грях или да ни осъди, а по-скоро да ни подготви да отидем в святото Му присъствие като чисти съдове. „Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце... Той ще приеме благословение от Господа“ (Псалм 24:3-5)