Дейвид Уилкерсън

Аз вярвам, че от Кръста насам Бог имаше една единствена цел и тя няма да се промени до завръщането в слава на Христос. Божията цел се отнася до разбиране на тайната на Евангелието, първо открита на апостол Павел. Тайната вече не е тайна.

В Старият завет няма толкова силни предупреждения като това на Павел в Новия относно връзките на вярващия със света: "Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде". (2 Коринтяни 6:14-16)

Аз вярвам, че Исус идва много скоро. Виждаме Господ да събира народите срещу Израел. Събитията бързо се придвижват към Армагедон. "Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата." (Матей 24:33)

Четох изказване, направено от мисионера Джордж Боуен преди повече от 150 години: "ВСЯКО ЧОВЕШКО ПРЕЖИВИВЯНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОДЛАГАНО НА ТЕСТ ЧРЕЗ ПИСАНИЕТО."

Джон Оуен, най-великият пуритански проповедник, е споделил с паството си това послание на 9 април, 1680:

Има малко смисъл от молитвата, ако не вярваме, че Бог възнаграждава тези, които усърдно Го търсят. Аз съм убеден, че Бог се наслаждава да дава добри награди на възлюбените си деца. Псалмистът Давид подчертаваше, че Бог е щедър и милостив, че милостта Му е голяма, и че за Него е невъзможно да отхвърли човек, който го моли за помощ. Той се радва да прощава грехове, винаги е благоразположен.

Нищо не ни окуражава по-силно да се приближим до трона на благодатта, отколкото спомена за Божията помощ в миналото. Нашата вяра би загинала в случай на бедствие и скръб би задушила сърцата ни, ако не бяхме научени на вяра чрез отминалите събития в живота ни. Това ни помага да вярваме, че Той ще чуе молитвите ни, както и че в настоящето и бъдещето ще направи това, което милостиво е правил в миналото.

Псалмистът Давид казва: "Отворил си уши за мене" (Псалм 40:6). Това може да бъде преведено също като: "Приел си ме за Твой роб", намек за обичая, при който господаря пробива ухото на роба, който отказва подарената му свобода (виж Изход 21:6). С други думи: "Има дупка в ухото ми, което е белег, че принадлежа на Господ - доживот и завинаги." Позволили ли сте на Святия Дух да дълбае в ухото ви?

Библията изрично подчертава, че нито една от сълзите на Неговите деца не пада на земята. Давид каза: "Тури сълзите ми в съда Си" (Псалм 56:8). Сълзите на вярващите са толкова скъпи за Него, че Той ги пази. Ако Бог пази сълзите ми, няма ли да пази и мен?

" Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен" (Изход 21:5). Пред този слуга не стои дилема, няма избор. Той никога не се съмняваше в решението си. Господарят му беше всичко за него и той беше свързан с него с вечна връзка от любов. Не би оставил господаря си или дома му.

Божиите пътища изглеждат като парадокси за човешкия ум. "За да живееш, трябва да умреш. За да намериш живота си, трябва да го загубиш. За да станеш силен, първо трябва да станеш слаб."

"А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен." (2 Коринтяни 3:18). Ние се превръщаме в онова, което наблюдаваме! Фокусът на нашето внимание разпространява влиянието си в целия ни живот. Онова, което наблюдаваме с духовните си очи ни завладява - контролира ни! Павел избра да бъде завладян от Христос; Спасителят се превърна в единствен предмет на неговия размисъл, неговите проповеди, неговата доктрина. "защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Христа (Гръцки: Него. ) разпнат." (1 Коринтяни 2:2). Павел се фокусира върху Главата на тялото, а не върху проблемите в тялото.

"Десницата Ти, Господи, се прослави в сила Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля." (Изход 15:6) Въпреки, че някои християни знаят, че са опростени и спасени, им липсва сила срещу плътта. Те нямат познанието за "пълно освобождение" от злата си природа. Християни, Той ни пази чрез кръвта Си, а след това с могъщата Си ръка разчупва силата на греха у нас. Грехът все още живее в нас, но вече не ни управлява!

Кръвта на Христос ни изчиства от всеки грях, тя е нашето изкупление. Но преди всичко тя е нашата сигурност. Това е Божият начин да опази за Себе Си хора, готови за пълно освобождение. Припомнете си, че в нощта на Пасхата, израилтяните бяха в безопасност, но все още не бяха спасени. Все още им предстоеше да преминат през Червено море, пустинята, да воюват с гиганти, да се озправят пред внушителни стени и вражески крепости.

Воден съм от Святия Дух да ви пиша за това, че Бог отваря затворени врати. Някои, които четете това, веднага ще намерите себе си в този текст, защото сте изправени пред една или повече затворени врати. Ето я, точно пред лицето ви, врата, която изглежда винаги е заключена. Може би е тежко финансово състояние и сте се молили врата да се отвори при възможност. Но всичко, което сте опитали изглежда пропада - вратата просто не се отваря.

Имам кратко послание за тези, които преживяват болезнена, съкрушителна ситуация. Не говоря на тези от вас, които в момента се радват на почивка след страдания, които не изпитват никаква болка или скръб. Слава на Бог за времената на спокойна почивка.

Докато четях Псалм 13 почувствах, че трябва да ви напиша няколко окуражителни думи, които намерих в този благословен пасаж. Давид написа думите в този Псалм. Той попита: "Докога ще ме забравяш, Гпосподи? Завинаги? Докога ще криеш лицето си от мен? Докога ще скърби сърцето ми всеки ден? Докога врагът ми ще тържествува над мен?"

Някой, който чете това има нужда от докосване от Исус. Когато Господ служеше тук, на Земята, Той изцеряваше и възтановяваше измъчени хора докосвайки ги. Когато Исус докосна тъщата на Петър „треската я остави”. Той докосна капака на ковчега на мъртво дете и то се върна към живота. Докосна очите на слепи хора и те отново можеха да виждат. Докосна ухото на глух човек и внезапно той отново можеше да чува. Родители водеха децата си при Исус „за да Ги докосне”. Нежното му докосване промени всичко. Множества от хора водеха болните си и немощните си и Исус си направи труда да се пресегне и да докосне всеки един от тях и да ги изцери.

Бог ни е дал непоклатимо обещание за живота на тази земя. Той казва, че когато врага ни се опита да нанесе съкрушителен удар: "Затова людете Ми ще познаят Моето име; Затова ще познаят в оня ден, Че Аз съм, Който говоря ето, Аз." (Исая 52:6). С други думи, Бог казва: "Когато сте в най-черните си изпитания, Аз ще ви дам Слово. Ще ме чуете да казвам - Това Съм Аз, Исус, не се страхувайте."

Бог винаги е искал хора, които биха ходили напълно зависими от Него пред погледа на света. Точно заради това Той взе незначителната и малка нация Израел и ги отдели в пустинята. Поставяше ги на изпитание, за да направи от тях хора, които ще Му вярват, без значение какви бяха обстоятелствата. Искаше Израел да свидетелства: "Мога да мина през всякакви изпитания, всякакви трудности, дори такива извън моите възможности.. Как? Знам, че моят Бог е с мен във всички тях. Той винаги ще ме изведе от тях."

Никой на тази земя не може да ти даде служение. Може да ти дадат диплома от семинария, да те ръкоположат епископ или някоя деноминация да те назначи на работа. Но апостол Павел открива единствения източник на всеки истински призив за служение: "Благодаря на Христа Исуса нашия Господ, Който ми даде сила, че ме счете за верен и ме настани на службата" (1 Тимотей 1:12)

Удовлетвореността беше голямо изпитание в живота на Павел. В края на краищата, Бог каза, че ще го използва мощно: "А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява моето име пред народите и царе и пред Израиляните" (Деяния 9:15). Когато Павел прие тази заповед "почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божия Син." (Деяния 9:20)

Бог започва процеса на предаването ни като премахва арогантността ни. Точно това буквално се случи с Павел. Той вървеше по самоуверения си път, яздещ към Дамаск, когато ослепителна светлина дойде от небето. Павел беше съборен на земята, треперещ. Тогава глас от небето проговори: "Савле, Савле, защо ме гониш?" (Деяния 9:4)