Дейвид Уилкерсън

„И Моисей видя, че народът беше разюздан, защото Аарон ги беше допуснал да станат разюздани за срам между неприятелите им” (Изход 32:25). Еврейската дума за съблечени тук е „пара”, което означава: „да охлабиш, да изложиш, да освободиш”. Също намеква и за „ново начало”. Израилтяните казваха: „Нещата не се случват така както трябва. Уморени сме от битката, уморени сме да чакаме Бог. А сега ще се забавляваме. Долу старото! Искаме нова свобода, ново начало, и ги искаме сега!”

Чувстваш ли, че Бог е на път да освободи нещо страхотно в живота ти? Вероятно Той е говорил в сърцето ти: „Приготвил съм нещо специално за теб. Скоро ще започнеш да ходиш с Мен по начин, по който не си познавал досега.“ Вероятно животът ти вече е бил много благословен от Бог. Сега Святият Дух казва, че отдавнашното Му обещание е на път да се осъществи и това ще те изуми. Ако това описва живота ти сега, мога да ти кажа с власт от Писанията: приготви се да претърсиш сърцето ти.

Чудя се дали понякога Господ се отегчава от това, че децата Му влизат в присъствието Му, а никога не се спират за да Го чуят. Нищо не е толкова празно и незадоволително, колкото еднопосочна комуникация. Опитайте се да слушате някого в продължение на няколко часа, без да обелите дума. Това ви оставя с чувство на самота. Човекът, който „смъкна товар от плещите си” си тръгва след това, чувствайки се по-добре – излял си е мъката. Но бедният човек, който го изслуша, си стои там, самотен.

Колебливият човек е нестабилен във всички свои пътища. Това е човекът, който вярва, че властта е еднакво разделена между Бог и Сатана. Това обяснява защо "когато настане изпитание, отстъпват." (Лука 8:13). Те отново се връщат към страха. Забравят за Божията могъща сила.

Колкото по-дълго живея за Христос, толкова по-трудно ми е да приема лесни, всеизцеряващи отговори. Но в личните си борби, аз съм намерил голяма утеха и помощ в две безусловни истини. Първата безусловна истина е: БОГ НАИСТИНА МЕ ОБИЧА. Бог не се занимава с обвиняване на децата Си, дали са успешни или не. Той копнее за нас като любящ баща, желаещ единствено да ни издигне над слабостите ни.

Бог се наслаждава в това да използва неуспели хора – мъже и жени, които мислят за себе си като неспособни да направят почти нищо свястно. Една жена ми писа наскоро: „Бракът ми се разпада. Изглежда правя всичко, което не трябва при отглеждането на децата ми. Не съм много добра в нищо. Не разбирам много добре Библията. Чувствам се така сякаш никой не дава пукната пара за мен. Не съм добра съпруга, майка и християнка. Сигурно съм най-голямата неудачница в света.”

„Така Давид надви филистимеца с прашка и камък и удари филистимеца, и го уби; а в ръката на Давид нямаше меч... А когато филистимците видяха, че единоборецът им беше мъртъв, побягнаха. И израилевите и юдовите мъже станаха и нададоха вик, и преследваха филистимците до входа на долината и до портите на Акарон. И убитите от филистимците падаха по пътя за Саараим, чак до Гет и до Акарон.“ (1 Царе 17:50-52)

„Това е победата, която е победила света – нашата вяра.“ (1 Йоан 5:4) Провалили ли сте се? Съществува ли грях, който често ви тормози? Чувствате ли се като слаби страхливци, неспособни да победите тайния грях? Но въпреки тази ваша слабост, има ли у вас нестихващ глад по Бог? Копнеете ли за Него, обичате ли Го, протягате ли се към Него? Тези глад и жажда са ключа към победата ви. Това ви прави различни от всички онези, които са предали Бог. Това ви отделя. Трябва да поддържате този глад жив. Продължавайте да жадувате за праведност. Никога не оправдавайте слабостта си, никога не й се предавайте, никога не я приемайте като част от живота си.

Бог е решил да осъществи целите си на земята чрез хора със слабости. Исая, великия молитвен воин, беше страстен човек – т.е., точно като всеки един от нас – слаб и наранен. Давид, човека според Божието сърце, беше убиец и прелюбодеец, който нямаше морално право на никое от Божиите благословения. Петър се отрече от самия Господ, Бог на Небето, проклинайки Този, който го обичаше най-много. Авраам, баща на народите, живя в лъжа, използвайки жена си като параван да спаси собствената си кожа. Яков беше конспиратор. Павел беше груб и нетърпелив с вярващите, които не можеха да живеят аскетичния му живот. Адам и Ева превърнаха перфектния си брак в кошмар. Соломон, най-мъдрия човек на земята, извърши едни от най-глупавите неща, запомнени от историята. Самуил уби Цар Агаг в яростта си и в свръхдуховната си показност на праведност. Йосиф се надсмиваше над изгубените си братя с почти момчешка радост, докато нещата почти не се провалиха в живота му. Йон искаше да види цял град изпепелен, само за ...

„А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен. А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха. И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.” (Матей 14:24-27)

Милиони бяха обърнати към Бог, защото един човек очакваше да чуе гласа Му. Савел „падна на земята и чу този глас”. И когато той стана Павел, продължи да чува този глас. Господ говори лице в лице с него. Той познаваше пастирския Му глас. Петър позволи на гласа на Спасителя да дойде до него. „Петър се качи на къщния покрив да се помоли и глас дойде към него.” (Деяния 10:9, 13). Цялата езическа раса, заедно с дома на Корнелий бяха добре дошли в Царството, защото един човек се покори на Гласа. Ние живеем в същите новозаветни времена, в които живяха Павел и Петър. Ние също трябва да позволим на гласа Му да дойде към нас. „ Но ако днес чуеш гласа Му...” (Псалм 95:7). Какво би могъл да направи Бог с християни, които се учат да слушат от Небето!

„ Christus Victor” е латински израз, който бащите на ранната църква са използвали за да опишат Исус и изкуплението Му. Приблизителният превод на фразата означава: „Победата ни не е в нас, а в Христос.“ Ако победим някой враг когато процентите са 50 на 50 се изкушаваме да мислим: „Спечелих битката.“ Но когато врагът ни е висок 2.75 м., когато сме го смърили, а той се връща още по-силен, когато сме изразходвали всичките си средства, когато сме видели, че нищо няма да стане и сме си казали: „Не мога да го направя“, тогава Бог казва: „Ти си точно там където те искам“.

Има една част от Писанието, която дълбоко ме осъжда. Исус каза: „Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод. Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.” (Йоан 15:1,2,6) Чел съм и препрочитал тези силни думи на Христос и не мога да избегна осъдителната им сила. Каква тежка задача, както и страшно, зловещо обвинение е поставено тук от нашия Господ. Святият Дух е запечатал върху мен важността от разбирането на тези думи на Исус:” Моят Отец е лозарят... Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха...”

Онези, които се покорят на господството на Христос имат повече сила и знание от Господ. Те буквално придобиват нова умствена и физическа сила. Не залитат по пътя, понеже Исус излива собствената Си сила върху тях.

Вероятно си казваш: „Искам Исус да бъде цар на живота ми. Искам да правя всичко, което Той ми заповяда!“ Нека ви покажа чудесните благословения, които идват при всички, които поставят Исус на трона в живота си. Първо Библията казва, че ако се покориш на Исус, ако очакваш да получиш съвет и насока от Него, ще бъдеш участник в Неговата святост. “Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.” (Евреи 12:9-10)

В Евреи 10 се намира едно невероятно обещание. Там се казва, че Божията врата е винаги отворена за нас и ни осигурява пълен достъп до Отец: "И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и жив път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода." (Евреи 10:19-22).

Повечето от нас ще си признаят, че рядко чувстват Божията благодат да работи в нас. Поради това сме склонни да се съмняваме, че присъствието Му живее в нас. Павел говори за тази дилема в Галатяни където пише: „И така, казвам: ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти.“ (Галатяни 5:16) Това звучи доста просто, но ние имаме навика да приемаме съвета на Павел като тежка заповед, на която трябва да се покорим. Стискаме зъби и казваме: „Днес ще ходя в Духа.“ След като се спънем си мислим, че не сме „духовни“, така че се опитваме още по-сериозно. Изведнъж отново се озоваваме под закона понеже сме се обърнали към плътските си способности вместо да вярваме, че вече сме в Духа.

Някои християни се обезкуражават когато не получат отговор на молитвите си и просто се предават. Мислят си: „Молитвата не действа за мен. И защо трябва да се моля, ако тя не действа?" Евреите по времето на Исая имаха същото отношение. Исая пише: "При все това Ме търсят всеки ден и желаят да научат пътищата Ми; като народ, който е извършил правда... те искат от Мене... и желаят да се приближават при Бога. Защо постихмеказват, а Тине виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш...?" (Исая 58:2-3).

Християните, които пренебрегват молитвата са объркали приоритетите си. Много вярващи казват, че ще се молят ако и когато намерят време. И въпреки това, търсенето им на Бога става по-маловажно от това да измият колата си, да изчистят къщата, да се видят с приятели, да ядат навън, да пазаруват, да гледат спорт. Те просто не определят време за молитва.

Като използвам думата хладка, за да опиша любовта на човека към Исус, аз нямам предвид, че той е студен към Исус. По-скоро искам да кажа, че любовта му е "безстойностна" - не струва много. Нека ви дам един пример: Когато Исус се обърна към Ефеската църква в Откровение 2, първо ги похвали за всичко, което бяха направили. Той призна, че са се трудили много във вярата - мразели са греха и компромиса, отказали са да приемата лъжливите доктрини, никога не са отслабвали и не са се отказвали, когато са ги гонели, винаги са търпяли за евангелието. Но Христос казва, че има едно нещо против тях: забравили са горещата си, скъпа любов към Него! "Но имам това против теб, че си оставил първата си любов." (Откровение 2:4).

Писанието ясно ни показва, че отговорът на всяко нещо в живота ни е молитвата, съединена с вяра. Апостол Павел пише: "Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение" (Филипяни 4:6). Павел ни казва: "Търсете Бога за всяка една област в живота си. И Му благодарете предварително за това, че Той ви чува!"

Освободен ли си? Вероятно си мислиш: „Разбира се! Аз съм умит, изкупен, Исус ме е направил свят и аз живея за Него.“ Следва въпроса: Ежедневният ти живот отразява ли славната свобода, която току що описа? Приятелите ти, жена ти, децата ти биха ли казали, че си бил освободен? Или си като множество християни, които е чувстват така все едно са в духовна буря? Ходенето ти с Христос в непрестанни възходи и падения ли се изразява – изглежда духовно в един момент, а в следващия е плътско?