Дейвид Уилкерсън

Оправданието и праведността идват само чрез вяра. Аз съм спасен чрез вяра, оправдан чрез вяра и държан чрез вяра в Христовата кръв. Това е самата основа на Евангелието. Но не всяка вяра е оправдателна! Библията ясно говори за два вида вяра: такава, която оправдава и такава, която няма стойност – вяра, която има дори дявола.

„Аз ще те наставя и ще те науча за пътя, по който трябва да вървиш, ще те съветвам, над теб ще бъде окото Ми. Не бъдете като кон или като муле, без разум, чиито челюсти трябва да се държат с оглавник и юзда, иначе не се приближават към теб” (Псалм 32:8-9). В тези два кратки стиха, Бог ни дава един от най-великите уроци по водителство. Можем да изградим голяма вяра върху обещанието Му към нас да ни води във всичко.

Изведнъж сме заляни от чувството на безполезността. Взираме се в себе си и си мислим: „Отново го направих! Въобще не съм се променил. Никога няма да бъда като Христос. Все още реагирам като бебе, а не като зрял християнин. Защо не се променям?“ Възлюбени, дявола иска да продължаваш да се притесняваш поради провалите ти и липсата ти на растеж, да си мислиш, че състезанието е непосилно, така че да се обезкуражиш и да отпаднеш.

Напоследък изпитвам бреме за тези от вас, които преминавате през изпитания, борби или душевна бъркотия. Искам да знаете, че Бог ви вижда точно къде сте и не ви е забравил. Всъщност, Той ходи до вас в ситуацията ви. Той иска да знаете, че ви обича много, след което иска това знание да прогони всички страхове, които държат сърцето ви.

„Защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо... Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо: (1 Петрово 2:19-23).

Вярвам, че няма нищо по-опасно за един Християнин от това да носи в себе си негодувание срещу Бога. Шокиран съм от растящия брой вярващи които срещам, които са ядосани на Господа. Защо? Те са убедени, че на Него не му пука - защото не е отговорил на някоя конкретна молитва или не е подействал в тяхна полза.

Когато говоря за абсолютно доверие в Христос, нямам предвид само вяра в спасителната Му сила, но и в опазващата Му сила. Ние трябва да вярваме, че Духа Му ще направи живота ни като Неговия, което означава, че ще ни пази в Христос. Преди ти беше отделен, отрязан от Бог чрез злите си дела. Та, какво добро нещо направи ти, за да оправиш нещата с Него? Никакво! Никой никога не е могъл да направи себе си свят. По-скоро ние сме водени до Христовата святост само чрез вяра, като приемаме онова, което казва Божието Слово: „Ако си в Христос, ти си свят, както е свят Той!“ (1 Петрово 1:16)

Невъзможно е, който и да е от нас да постигне святост в Божите очи чрез собствените ни сили и воля. Трябва да отидем при Него и да кажем: „Господи, няма какво да Ти дам. Ти трябва да направиш всичко.“ Но ние сме убедени: „Само ако мога да победя този последен грях, ще мога да живея свято.“ Така че хващаме меча в ръце – меча на волята, обещанията, добрите намерения – и се залавяме да убием врага в сърцата си. Никога не можем да бъдем святи, докато стоим на земята на себеправедността.

„Не бой се... защото си придобила Божието благоволение.“ (Лука 1:30) Когато Бог ни заяви, че това е годината на Неговата благодат, Той има предвид тази година. Бог ти говори за това да намериш благодатта Му сега – този месец, тази седмица, днес.

„За да не се похвали ни една твар пред Бога“ (1 Коринтяни 1:29). Този стих не е просто новозаветна истина. Той беше истина в дните на Моисей! Моисей не можеше да освободи Божия народ със собствените си сили. Трябваше да се научи веднъж завинаги, че Божието дело не става чрез човешки способности, а чрез абсолютна вяра и зависимост от Господ.

„А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.” (1 Коринтяни 12:27). Ние сме частите на Христовото тяло! Чрез вяра ние сме кост от костите и плът от плътта Му. А сега всички ние сме били осиновени в едно семейство: „Така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.“ (Римляни 12:5)

Докато четеш 1 Петрово 1:15: „Бъдете святи както Аз съм свят“, може би си се стреснал: „Искаш да кажеш, че трябва да бъда свят като Исус? Невъзможно! Той беше неопетнен, безупречен, съвършен. Как е възможно въобще някой да живее по този начин?“ Това беше истинската причина за даването на Закона – да ни покаже, че е невъзможно да се сравняваме с Божите стандарти за святост. Никакво количество човешка воля, сила или способности, никога не могат да ни направят святи. Следователно, ако само Господ е свят, има само един начин за нас да бъде святи: Трябва да сме в Христос и Неговата святост трябва да стане наша.

Старият Завет е пълен с модели и примери от Новия Завет. Когато ми е трудно да разбера някоя истина от Новия Завет, аз търся сянката й в Стария всъщност, аз вярвам, че няма нито един момент в Стария Завет, който да не е пълен с истина за новозаветните вярващи. Един такъв пример е пасажа относно Моисей и горящия храст. Аз мисля, че тази история е пълна с дълбока новозаветна истина по темата на светостта.

След изказването на ангела: „защото си придобила Божието благоволение...“ (Лука 1:30), Библията казва, че Мария „зачена“. Ето това се случва с нас когато придобием Божието благоволение – Той ражда нещо ново в живота ни. Ако имате деца знаете, че след като дойдат те всичко се променя – светът ви се преобръща наопаки. Така става и когато Божието благоволение дойде в живота ни.

Онези, които отидоха в горницата, много обичаха Исус. Те бяха състрадателни, саможертвени, обичаха изгубените души. Но все още не бяха квалифицирани да бъдат Негови свидетели! Изисква се нещо повече от това да обичаш Исус и да имаш милост към изгубените души за да бъдеш Негов свидетел.

В Старият Завет се изискваше пълно покорство. Божият закон не проявяваше снизхождение дори и към най-малкото непокорство. Просто казано – душата, която грешеше умираше. Тези заповеди бяха изложени ясно, описвайки пълното покорство, което изискваше святия Бог. Въпреки всичко Законът не помагаше на плътта да му се покори. И човека видя, че е абсолютно невъзможно да спазва изискванията на Закона. Павел нарече Закона: „... хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим“ (Деяния 15:10).

„А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст“ (Яков 1:14). Всички ние се изкушаваме от похотта си, всеки един от нас, без изключение! След това Яков добавя: „... и тогава страстта зачева и ражда грях...“ (стих 15). Тук той говори за раждане. В сърцето на всеки един от нас има утроба с похот, а всеки грях, който извършим, се ражда от тази утроба. Точно както 2 бебета не си приличат, така и два гряха не си приличат. Всеки човек произвежда свой собствен вид грях. И с годините много християни започват да се чувстват удобно с тайния си грях. Както и Лот, те ослепяват за него и започват да го приемат лековато.

„ И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.“ (Откровение 2:5)

Ангелът Гавриил каза на Мария, майката на Исус: „Здравей благодатна! Господ е с тебе! А тя много се смути от думата му, и в недоумение“ (Лука 1:28-29). Аз мисля, че Мария се смути когато ангела говори с нея, понеже познаваше историята на своя народ. Тя знаеше какво се беше случило на хората, които бяха получили Божието благословение. Резултатът беше благословен, истинен, но невинаги приятен. Помислете за тези примери:

Когато Божието Слово говори за почивка, то включва и физическа почивка. Но святата Господна почивка започва в душата: „Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка“ (Евреи 4:9). Коя е тази почивка? Това е полагането на всичките ни бремена поради греха върху Христос!