Дейвид Уилкерсън

Обичам латинската фраза „ missio Dei“, която означава „Божия мисия“. В първата глава на Битие ние виждаме, че missio Dei – Божията мисия – беше да открие себе си на човека, да му се изяви в цялата Си чудесна слава и доброта.

Спомням си когато бях млад евангелизатор, проповядвах на 5000 души в Лос Анджелис. Поне 2000 от тях бяха християнски хипита. Те току що бяха новородени и бяха излезли от хипи културата. Много от тези млади хора се бяха проснали на пода, без обувки, имаха дълга коса и дрипави дрехи.

„Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени“ (Лика 6:35-37).

Имам слово от Господ за много хора, които четат това послание: има мощно обещание в Божието Слово, за което трябва да се хванете в този момент. Аз вярвам, че ако действате според него, ще преживеете нова, велика победа в живота си.

Нека ви покажа какво имам предвид под конфликта на Кръста. Помислете за човека, на когото му е писнало от грешния му навик, но той продължава да пада все по-дълбоко в хватката му. Той си е обещавал стотици пъти, че повече няма да прави така и за известен период от време устоява на изкушението и се радва на малко свобода. Но след това то се връща с по-голяма сила.

Когато Исус казва в Откровение 3:15: „О, да беше или студен, или горещ“, Той казва, че не иска да сме хладки. Някои преводи казват: „По-добре да бяхте студени или горещи, а не хладки“. Тази фразичка: „по-добре“ е разликата между някой, който е против теб и някой, който е на твоя страна.

Когато Самуил помаза Давид за цар на Израил, на младия мъж му се даде ново сърце: „Самуил взе рога с масло и го помаза сред братята му; и ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Давид от този ден и нататък.” (1 Царе 16:13). Давид стана благочестив, мъдър, обичан, пълен със страх от Бог: „А Давид имаше успех във всичките си пътища и ГОСПОД беше с него” (18:14).

Израел отказа да повярва на Божието послание за това, колко скъпоценни бяха те в Неговите очи. Вместо това, те предпочетоха да се фокусират върху своето положение - своите проблеми, слабости и несъвършенства. И те се отдадоха на своите страхове.

Исус Навин и Халев бяха сред двандесетте изпратени шпиони в Обещаната земя. Те не лееха сълзи, оплаквайки положението си. По-скоро те бяха радостни от това, което видяха в земята. Те бяха изпълнени с вяра и устрем! Познавате ли Християни, които са като тях. Те винаги се радват. Вие знаете, че те претърпяват ужасни трудности. При все това, те показват, че знаят как да се държат за Бога всред тяхната ситуация.

В Числа 13-14. Израел беше изпратил дванадесет съгледвача за да проучат обещаната земя. Когато тези съгледвачи се завърнаха след четиридесет дни, те посадиха три лъжи в сърцата на Божиите хора

„Зная твоите дела, че не си нито студен, нито горещ. О, да беше или студен, или горещ! А така, понеже си хладък – нито студен, нито горещ – ще те изплюя от устата Си.“ (Откровение 3:15-16) Исус говори за лаодикийската църква – църква,която се беше прочула в цял свят. „Лаодикийски“ дори е дума в речника, която означава хладък или безразличен. Хладко е точно по средата между горещо и студено. Исус не казва, че би искал ние да сме горещи, хладки или студени. Не, Той казва, че би било по-добре да сме студени или горещи, отколкото хладки.

Мислиш ли, че Господ ще стои пасивно и ще позволи на дявола да прави с теб каквото си иска? Ако Бог не ти помага, когато се нуждаеш от Него, Той не би бил нещо повече от фалшивия бог Ваал!

Много скъпи християни ми разказват истории за невероятни трудности – проблеми, които се трупат, обезкуражения, които продължават да ги сполитат. По човешки казано, ситуациите им изглеждат невъзможни и аз съчувствам на всеки вярващ, който преживява такива изпитания.

Бог е по-подготвен да спази обещанията си към теб, отколкото дявола да те унищожи. Всъщност, колкото е по-близо до теб врага, толкова Господ е още по-близо! „Приближиха се онези, които следват коварството, те са далеч от Твоя закон. Ти си близо, ГОСПОДИ, и всички Твои заповеди...” (Псалм 119:150-151). С други думи, Давид каза: „Господи, ако враговете ми се приближат толкова близо, че да ме унищожат, Ти трябва да си още по-близо, когато се нуждая от Теб!”

Както и Павел, аз не вярвам на плътта. Някои от най-благочестивите хора, които познавам, са предавали Бог по ужасни начини. А си мисля и за ужасните изкушения и провали на Давид – човек според Божието сърце.

На какво прилича хладкото сърце? Сърце, което вече не гори за Бог или, вероятно, никога не е горяло за Бог, притежава отличителни белези. Първо, хладкото сърце не се моли, няма желание да се моли, няма желание да отиде в Божието присъствие.

Тази сутрин в 10:30 почина нашата любима майка, Гуен Уилкерсън. Тя беше на 81 години и отиде при Христос с голям мир и дори с нетърпение. Тя притежаваше удивителна решителност и непоклатима вяра, които бяха демонстрирано в живота й по време на многобройните и битки с рака. Чудотворната й история беше разказана в книгата й „Да живееш в Неговата сила“. Нейният съпруг в продължение на 58 години – и наш баща – почина през Април, 2011. От тогава мама копнееше да отиде при Христос в небето. Ние се утешаваме с това, че тя прие наградата Му. Благодарим на партньорите ни от World Challenge за всичките им молитви. Тя се молеше за вас всеки ден и винаги считаше за голяма привилегия това да бъде част от служението. С вас в Христос: Деби, Бони, Грег и Гари Уилкерсън

Давид писа: „В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му... Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води. Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен. Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа. И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен” (Псалм 18:6, 16-19).

Имаме склонността да забравяме всяко добро нещо, което Бог е направил за нас! Когато се изправим пред нови предизвикателства, ние често забравяме освобождението си от преди това. Когато Давид се изправи пред Голиат, той си припомни старите си победи, за да изгради вярата си. Той си припомни: „А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото, аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах. Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Бог.“ (1 Царе 17:34-36)

Книгата Числа съдържа тъжен пример за пропилени страдания. Петте дъщери на един човек на име Салпаад отидоха при Моисей да го помолят за място в Обещаната земя с думите: „Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове” (Числа 27:3). Тези жени казваха: „Когато всички въстанаха срещу теб с Корей, баща ни не беше един от тях. Той не се разбунтува, но умря в греховете си.”

„А желая да знаете, братя, че това, което се случи с мен, спомогна още повече за успеха на благовестието” (Филипяни 1:12). Когато Павел написа това, той беше възрастен човек и имаше години опит зад гърба си. По време на едно от най-тежките изпитания в живота си, той се обърна от сърце към приятелите си.

Святият Дух призовава църквата към действие и ние трябва да знаем какъв вид вяра да използваме или какво да предприемем. Ако започнеш да размахваш меча си, да предизвикваш нещата със собствените си сили и да казваш: „Аз ще се погрижа за тази бъркотия“, ще нараниш другите и себе си.