Дейвид Уилкерсън

„А юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.” (Римляни 2:29)

Представете си се пред Божия трон сега. Стоите там без извинение, без алиби. Сатана е там като законния ви обвинител, четящ списъка с обвинения – места, събития, всеки срамен детайл. Обвинява ви в гордост, в това че не се молите, в алчност, в това че не сте верни. И сърцето ви е смазано, понеже трябва да признаете: „Да, така е. Направих всичко това!”

Исус каза: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка и се научете от Мен.” (Матей 11:28-29). Христос ни казва много ясно: „Не се опитвайте да ходите с мен докато душата ви не е в покой!”

Бог е обещал на народа Си славна, несравнима почивка, която включва мир и сигурност за душата. Господ даде тази чудесна почивка на децата на Израел. Това означаваше живот пълен с радост и победа, живот без страх, вина или осъждение. Но до времето на Христос никое поколение вярващи не беше ходило в това благословено обещание. Защо стана така? Библията казва ясно, че те никога не се сдобиха с обещаното, поради неверие. „И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.” (Евреи 3:19)

Битие ни казва, че колкото повече човек се умножаваше на земята, толкова по-яростен ставаше. „И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие. И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята.” (Битие 6:11-12)

„Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват. Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.” (Плачът на Еремия 3:22-23)

„Благословен да бъде онзи, който се уповава на ГОСПОДА и ГОСПОД е неговото упование. Ще бъде като дърво, насадено при вода, което пуска корените си при потока, и няма да види, когато дойде пек, а листът му ще зеленее; и няма да се безпокои в година на суша и няма да престане да дава плод.” (Еремия 17:7-8)

Никой никога не е виждал толкова свръхестествени дела колко Израел. Бог правеше чудо след чудо за тях, въпреки това всяко Негово дело оставаше народа точно толкова обезверен и невярващ, колкото и преди! Може да си помислите, че 10-те мора над Египет биха накарали израилтяните да повярват. Когато Египет беше измъчван от мухи, в лагера на Израел нямаше нито една муха. Когато Египет тънеше в абсолютна тъмнина, в Израел беше светло. Но нито едно от тези наказания не произведе вяра!

„След това цялото общество на израилевите синове тръгна от пустинята Син, като пътуванията им бяха според ГОСПОДНАТА заповед. И разположиха стан в Рафидим, където нямаше вода да пие народът... и народът роптаеше против Моисей, като казваше: Защо ни изведе от Египет? Да умориш от жажда и мен, и децата ми, и добитъка ми? Тогава Моисей извика към ГОСПОДА и каза: Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни!” (Изход 17:1-4)

„Има и такива, които излизат в морето с кораби, търгуват в големи води. Те виждат делата на ГОСПОДА и Неговите чудеса в дълбините. Той заповядва и вдига бурния вятър, който повдига вълните му. Издигат се до небесата, слизат в бездните, душата им се топи в бедствието. Люлеят се и се клатушкат като пиян и цялата им мъдрост им изневерява.” (Псалм 107:23-27)

„Той беше мъчен, но се унижи и не отвори устата Си. Като агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не издава глас, и Той не отвори устата Си.” (Исая 53:7)

„Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен?... Боже мой, душата ми е отпаднала в мен” (Псалм 42:5-6) Учените не са сигурни кой е автора на този псалм. Но със сигурност знаем, че нещо го притеснява. Душата му е дълбоко обезпокоена, а той не може да обясни защо!

Когато позволим на Исус да бъде Господ на всичко, когато оставим всичките си грижи на Него, когато Му вярваме напълно и си почиваме в любовта Му, вида ни трябва да претърпи голяма промяна. Лицето ни трябва да започне да излъчва тихо спокойствие. Библията ни дава много примери за това: когато Ана остави бремето си: „...лицето й вече не беше скръбно” (1 Царе 1:18)

Давид заяви смело: „Защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.” (Псалм 42:11). Той повтаря същото и в Псалм 43:5. Това е точния превод от оригиналния иврит на двата стиха е: „Бог е спасение на лицето ми!” Мисля, че тук Давид казва нещо важно. Виж, лицето ти е плакат, който показва какво се случва в сърцето ти. Всичката радост или бъркотия, които са в теб, се отразяват на твоето лице. Когато говоря за лице, аз говоря за изражението на лицето, езика на тялото, тона на гласа ти.

„Защото вие, братя, към свобода сте призовани; само че не използвайте свободата си като повод за угаждане на плътта, а си служете един на друг с любов.” (Галатяни 5:13)

„Понеже ГОСПОД, чието Име е Ревнив, е ревнив Бог.” (Изход 34:14) Да, ние можем да Го накараме да ревнува: „Или искаме да подбудим Господа към ревност?” (1 Коринтяни 10:22). Павел пита: „Казвате, че Го обичате. Дори се наричате с името Му. Но някой друг или нещо друго откраднало ли е сърцето ви?”

Не е достатъчно Исус да спечели сърцето ти. той трябва да се превърне в удовлетворението на твоето сърце! Но има много вярващи, които никога не са били удовлетворени от Него. Те се чувстват ту добре, ту зле, в зависимост от обстоятелствата. Невястата на Младоженеца не трябва да бъде такава. Не, невястата трябва да притежава известна красота, за да Го привлече: „И Царят ще пожелае красотата ти” (Псалм 45:11). Но коя е тази красота?

Посланието на Святия Дух към невястата в Псалм 45 беше: „Забрави и народа си, и бащиния си дом.” (стих 10). Тихият, малък гласец прошепваше: „Не е достатъчно просто да оставиш миналото си. Трябва също да забравиш всичко, да го изкараш от ума си – всичката стара любов и онова, което ти отвлича вниманието!”

„И видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си... Тогава дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, и ми говори, като каза: Ела, ще ти покажа невястата, жената на Агнето.” (Откровение 21:2, 9)