Дейвид Уилкерсън

Псалм 45 ни дава красива картина за Христос и Неговата невяста. Скоро ще се има голяма сватба и автора „прелива” от екстаз и въодушевление: „Сърцето ми прелива от благо слово...” (Псалм 45:1) Псалмистът едва се сдържа! Той описва нещо, което вижда с окото на ума си – невероятна церемония, голям и славен Младоженец и красива невяста, облечена в злато!

„Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.” (Еклисиаст 7:10)

Павел писа: „...за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите” (2 Коринтяни 1:9). Смисълът е следния: „Бог ме докара до края на човешките ми сили, пред прага на смъртта. Това място беше толкова безнадеждно, че само Бога на възкресителната сила можеше да ме избави!”

Хора, които са преживели страдания, които са преминали през тях и са доказали, че Бог е верен, стават силни, меки и търпеливи. Те имат нежността на Христос. Обичам да съм сред такива хора! Те окуражават духа ми!

Апостол Павел каза: „(Господ) ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.(2 Коринтяни 1:4)

Изправени сме пред времена, в които думата „освобождение” ще получи съвсем ново значение! Преди християните считаха освобождението преди всичко като физическо изцерение, но скоро най-голямото освобождение ще бъде това от страха и ужаса!

Един добър начин да видиш дали обичаш, е да прегледаш как се грижиш за интересите на другите. Като пастор аз трябва да изработя непоклатимо видение за да правя това. Аз съм натоварен от Бог с призив да предизвикам хората си към действие и непреклонно да преследвам мисията, която Той ни е дал. Истината е, че аз мога да направя това по 2 начина: чрез собствените си амбиции – като се опитвам да постигна личните си цели; или да приема Христовото сърце и да приема мисията да обичам.

„И като свика дванадесетте, даде им сила „ (Лука 9:1) Исус даде сила на учениците Си не защото те бяха амбициозни, а защото бяха Негови. Да принадлежиш на Христос означава да получиш силата Му. Силата е родена от факта, че Му принадлежим. Това, че Му принадлежим, ни дава истинска сила.

„Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.” (Йов 9:21)

Никога не трябва да ходиш на църква без да се молиш: „Господи, дай ми ушите на Святия Дух, за да чуя. Помогни ми да чуя, разбера и приложа Словото Ти в живота ми!” Трябва да притежаваш слуха на Святия Дух толкова, колкото пастора трябва притежава езика на Святия Дух!

Движещата сила на давидовата църква беше пълната зависимост от Святия Дух. Ето какво отличава Давид: „Тогава Самуил взе рога с масло и го помаза сред братята му; и ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Давид от този ден и нататък...” (1 Царе 16:13)

„И Соломон, синът на Давид, се укрепи в царството си. И ГОСПОД, неговият Бог, беше с него и го възвеличи извънредно много.” (2 Летописи 1:1) Църквата на Исус Христос днес е много благословена и укрепена от Бог. Помага й се по всякакъв начин. Помислете за големите, красиви сгради, които се строят в страната. Помислете и за големите финансови благословения за църквата. Милиони долари се харчат за телевизия, книги, записи и касетки, мисии, колежи и всевъзможни църковни служения.

„Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.” (Римляни 8:38-39)

„И те ще погледнат на Мен, когото прободоха.” (Захария 12:10). В пророчеството на Захария виждам ново видение за кръста на Исус. В този момент Святия Дух прави точно това в Израел. Множества евреи се събират на Стената на плача, плачейки за техния Месия. Но скоро Бог ще премахне завесата и те ще познаят Исус такъв, какъвто е и ще плачат за това, че Го прободоха!

Един мисионер каза в църквата ни, че ще има голямо пробуждане по целия свят. При всички случаи „духът на политва” е свързан с последната жетва. Във Виетнам, Китай, Сърбия, Амазония, Африка и някои други места, Божия народ се моли горещо и страстно – с плач, търси лицето Му, разправя се с греха и се обръща към праведността.