Дейвид Уилкерсън

Имаше един млад шотландски пастор – Робърт Мъри Мак Чейн, който почина на 29 години. Преди смъртта си той предизвика голямо пробуждане в църквата си. Прочетох един цитат от този Божии мъж – той казва: „Най-голямата нужда на хората ми е моята собствена святост.” Имаме достатъчно сладкодумни проповедници, свръх изобилие от харизматични индивиди, повече от достатъчно на брой високо квалифицирани лидери. Това, от което имаме нужда, са святи Божии хора. Хората имат нужда да видят нещо повече от умения да служат у лидерите си, те имат нужда да видят свято сърце.

"А всичко, което не става от убеждение е грях. (Римляни 14:23)

Научавам нещо чудесно за Святия Дух. Той има едно изключително качество: Не Му харесва да говори за Себе Си. Той не прави от Себе Си основния обект на нашето внимание.

Веднъж прекарах цяла седмица плачейки пред Господ, плачех към Него за послание на утеха и надежда за всички вярващи, които изпитват болка и пишат до нашето служение. Докато работя в Ню Йорк с наркомани, алкохолици и бездомни, аз се моля: "Господи, накъдето и да се обърна виждам болка, нещастие, скръб и проблеми. Какво послание бих могъл да дам на тези хора, които имат толкова ужасни нужди? Какво е словото ти за тях? Ти със сигурност си загрижен за тези скъпоценни хора. Със сигурност кпнееш да им дадеш слово, което да ги освободи."

Повечето от нас са напълно запознати, че греха е в основата на всичките ни проблеми. Знаем, че греха причинява страх, вина и депресия. Знаем, че ни ограбва от духовния кураж и жизненост. Но онова, което не знаем, е как да победим "греха, който толкова лесно ни сплита". (вж. Евреи 12:1)

В Данаил 3, Цар Навуходоносор издигна огромна златна статуя, висока 27 метра и повика всеки лидер от голямата си империя на церемония по посвещаването. Когато те пристигнаха, Навуходоносор заповяда те да се поклонят пред статуята и да я хвалят, а ако отхвърлеха заповедта, трябваше да умрат.

Аз не давам финансови съвети, но поддържам връзка със съветника, на когото може да се разчита най-много! По всеки въпрос, който има на каквато и да е тема, моят доверен съветник има отговор. Той е със служението ни от самото начало. Когато преместихме офисите си отново в Ню Йорк, той дойде с нас. И той е ръководил всяка сделка с недвижими имоти, която сме правили тук. Той ни помогна да купим театър "Марк Хилинджър" на Бродуей, който е с историческо значение, където сега Таймс Скуеър Чърч провежда събранията си.

На пророк Езекил му беше дадено невероятно видение. Библията казва, че Божията ръка го заведе до много висока планина, където му се яви човек „чийто изглед бе като изглед на мед” (Езекил 30:3) Разбира се, човекът беше самия Христос. Той заведе Езекил до Божия дом където даде на пророка удивително видение за бъдещето на Божия народ. То разкри какво щеше да стане с Божието тяло когато наближеше последното време. „Тогава ме върна при вратата на дома; и, ето, вода извираше изпод прага на дома към изток...” (Езекил 47:1)

Моисей беше на мнение, както и ного от нас днес, че съществуваше само един начан, по който той можеше да стои в победата. Той непрекъснато обюуваше с Господ: "И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си" (Изход 33:11). Вярвам, че тайната на светостта е много проста: Стой блозо до Исус! Продължавай да гледаш лицето Му докато не станеш като картината, която виждаш.

"За да позная Него, силата на Неговото възкресение, и обещанието в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите" (Филипяни 3:10-11) Това, което ще кажа, може да ви изненада. а именно, че във възкресението на Исус Христос става дума само за сила. Като казвам това, нямам предвид само Божествената сила, която възкреси Исус от мъртвите. Разбира се, този вид сила е абсолютно чудотворна и би могла да дойде само от Бог.

Когато любовта ни е съгласувана с Божието Слово - когато приемем Неговата любов към нас и се обичаме един друг безусловно, ние живеем без страх. Тогава сме в състояние да живеем "тук и сега" както живя Христос и смело да се изправим пред Него в деня на съда.

Множество християни, между които и някои пастори, са ми казвали, че са постоянно измъчвани от стари грехове. Те ми казват: "Брат Дейв, само ако знаеш какво направих веднъж, как съгреших, ще разбереш защо съм отчаян. Греховете ми все още ми тежат и непрекъснато се боря с вината си. Вярвам, че Господ ми е простил, че кръвта Му е достатъчна за да покрие греховете ми, но нямам мира, който идва след това знание."

В Таймс Скуеър Чърч ръкопляскайки пеем следната песен: Изпрати го при нас, Господи, изпрати го при нас. Господи, нека Святия Дух доиде при нас. Нуждаем се от Него, Господи, изпрати го при нас.

Разказът за блудния син е толкова известен, че няма да ви разказвам историята с подробности. Искам да кажа, че тя не е преди всичко за изгубен син. По-скоро е за радостта на бащата. В притчата за блудния син със сигурност става дума за завръщане (Лука 15:11-31), но не е само за това, че сина най-после се завърна у дома. Тя е за това кое задържа сина у дома. Тя е за благодадт, прошка и възстановяване. Прочетете отново историята и ще видите, че тя не свършва когато сина се завръща и това е показателно.

Бог ни показва как да живеем без страх: "В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха..." (1 Йоан 4:18). С две думи - ако живеем в страх, не сме наясно със съвършената любов. Йоан не казва: "Съвършената любов към Бог изпъжда страха.", както и не говори за непоколебима или зряла християнска любов, както някои предполагат. Не там започва съвършената любов за истинските вярващи.

"И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят." (1 Йоан4:16-17)

Исус нарича Святия Дух "Утешителят". Добре е да познаваме Святия Дух като утешител, но е добре и да знаем как ни утешава Той, за да можем да разграничим коя утеха е от плътта и коя от Духа. Помислете за брат, който е съсипан от самота. Той се моли за утеха от Святия Дух и очаква тази утеха да дойде като чувство. Всъщност, той си я представя като внезапно дихание от небето, като духовна упойка за душата.

Святият Дух дойде за да ни води в живот на молитва. "Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самия Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания" (Римляни 8:26)

Победоносна църква се издига в момента - излизаща от големите изпитания на вярата. Тази църква на последното време изплува от дългите дни на страдания и огнени пещи. Святият Дух се е заел да доведе хората си до място на абсолютна съкрушеност. Води ги до откровение за немощ в собствената им плът за да им покаже, че Той е силен. Хората Му са ръба на собствените си сили, инатливата им воля е смазана, а женалието им трябва да бъде само "Да бъде Твоята воля". И чрез тези неща те стават напълно зависими от Господ.

Страхотният духовен спад, който следва след истинска планина от опит с благословения или победи е нормален за всеки последовател на Исус. Можем да наречем това преживяване "сухи периоди", но те изглеждат като дълбоко гмуркане в духовна тъмнина - потапяне в големи изпитания, след като сме познали специалното докосване на Бог.

В Матей 24 глава, Исус използва притча за да ни каже как да да се подготовим за завръщането Му. "Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде. Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си; за да им дава храна навреме? Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.