Дейвид Уилкерсън

В тези времена на изпитания и изкушения, Сатана идва при нас с лъжите си: "Сега си обграден и няма изход за теб. По-велики служители от теб са се отказвали при по-благоприятни обстоятелства от твоите. Твой ред е да се откажеш. Ти си поръженец, в противен случай не би минавал през това. Нещо не е наред с теб и Бог е крайно недоволен."

На кого даде мира си Исус? Може би си мислите: "Не съм достоен да живея в Христовия мир. Имам твърде много борби в живота си. Вярата ми е толкова слаба." Добре ще направите да обърнете внимание на хората, на които Исус даде мира си в началото. Никой от тях не беше достоен и нямаше право на този мир.

Каква е най-голямата Божия грижа по време на цялото това световно "разместване на пластовете"? Дали са събитията в Близкия Изток? Не. Библията ни казва, че Божият поглед е насочен към Неговите деца: "Ето, окото на Господа е върху ония, които Ме се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост" (Псалм 33:18)

Исус ни дава повече от една причина, поради която се нуждаем от мира Му. Христос каза на учениците си в Йоан 14:30: "защото иде князът на [този] свят." В какъв контекст каза това? Току що беше казал на дванадесетте: "Аз няма вече много да говоря с вас". (Йоан 14:30). След това обясни: "защото иде князът на [този] свят."

Може би в момента преживявате чудо, но просто не го забелязвате. Може би очаквате чудо. Може би сте обезкуражен, защото нещата изглеждат в застой. Не виждате никакви признаци за свръхестествената сила на Бог в живота си.

В древен Израел, Божият ковчег символизира Господната милост - мощна истина, която беше превъплътена в Христос. Трябва да приемем Неговата милост, да вярваме в спасителната кръв на Неговата милост и да бъдем спасени завинаги. Така че, ти можеш да се подиграваш на Закона, да се присмиваш на святостта, да мразиш всичко, което говори за Бог. Но когато се присмиваш и подиграваш на Божията милост - идва съд, при това скоро. Ако потъпкваш милостивата Му кръв, ще срещнеш ужасния Му гняв.

"Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия? (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи)." (Йоан 6:5-6). Исус извика Филип настрана и му каза: "Филипе, има хиляди хора тук. Всички те са гладни. Откъде да купим достатъчно хляб, за да ги нахраним? Какво мислиш, че трябва да направим?"

Голямото благословение става наше, когато сме поставени в небесни места. Какво е това благословение? Това е привилигията да бъдеш приет: "за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си" (Ефесяни 1:6). Гръцката дума за "приет" означава "много облагодетелстван". Смисълът е различен от английския, който би могъл да се преведе като "приет за задоволителен". Това означава нещо, което би могло да бъде понесено, предполагащо отношение на "мога да мина с него". Случаят с използваната от Павел тук дума не е такъв. В неговият случай, "приет" е използвано като "Бог ни е облагодетелствал изключително много. Ние сме много специални за Него, защото сме в Христос."

"И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това." (Матей 6:31-32)

Да прокламираш силата, която съдържа Христовото име не е някаква сложна, теологическа изповед. В библиотеката си имам книги, написани само на темата "имаето на Исус". Авторите на тези книгаи са ги написали за да помогнат на вярващите да разберат дълбокото значение, скрито в името на Христос. Някои от тези книги са толкова "дълбоки", че са напълно неразбираеми за читателя.

Божията цел за всяко едно от децата Му е да се предаде на властта и лидерството на Святия Дух: "Ако по Дух живеем, по Дух и да ходим." (Галатяни 5:25). С други думи - ако Той живее в теб, нека те ръководи!

Павел пише: "дайте място на Божия гняв" (Римляни 12:19). Това, което казва е: "Страдайте, когато сте огнетявани. Оставете го настрана и продължете. Оживейте в Духа." Както и да е, ако откажем да простим нанесените ни обиди, ще трябва д се изправим срещу следните последствия:

Най-голямата опасност, пред която се изправяме, е неспособността ни да видим Исус по време на трудности, а вместо това да виждаме призраци. В моменти на върховен страх, когато нощта е най-тъмна, а бурята най-жестока, Исус винаги се приближава към нас, за да ни разкрие Себе Си като Господ на потопа, Спасителя в бурята. "Господ седна Цар над Потопа; Да! Господ седна Цар до века." (Псалм 29:10)

Когато Адам съгреши, той опита да се скрие от Бог. Когато Петър се отрече от Христос, се страхуваше да Го погледне в очите. Когато Йона отказа да проповядва на Ниневия, страха му от Господното присъствие го завлече в океана.

Да познаваме и да вярваме в Божият характер, по начина, по който е разкрит в Имената Му, ни дава голяма защита срещу атаките на врага. Бог каза чрез Осия: "Людете ми загинаха от нямане знание." (Осия 4:6). Изводът от това е много силен. Бог ни казва, че имайки цялостно познание върху природата и характера Му, както е разкрит в Имената Му, е мощен щит срещу лъжите на Сатана.

Аз вярвам, че ако християнин има силата да живее свят живот, ако желае да даде всичко на Господ, но ако няма радост в благословението и свободата, обещани ни чрез живеещия вътре в нас Свят Дух, причината може да е само една. Тази причина е неверие. Точно както Исус не би могъл да извърши делата си там, където срещаше неверие, така и Духът не може да направи нищо в живота ни, ако таим неверие.

Матей ни казва, че Исус говори на народа в притчи: "Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше; за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”. (Матей 13:34-35)

Имам специално слово за тези, които са изправени пред невъзможни обстоятелствя. Възстановяването на вярата зависи от по-пълно откровение за любовта на небесния ни Баща към нас. "Господ твой Бог е всред тебе, Силният, който ще те спаси; Ще се развесели за тебе с радост, Ще се успокои в любовта си, Ще се весели за тебе с песни." (Софония 3:17). Ето ви страхотно откровение за постоянната Божия любов към нас!

Авраам не се поклати във вярата си. По-скоро беше "уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни." (Римляни 4:21). Той разбра, че Бог е в състояние да работи с нищото. Всъщност, нашият Господ създава неща от нищото. Помислете за описаното в Битие: Бог създаде света от нищото. Той създава само с една единствена дума. От нищото Той може да създаде чудеса за нас.

"Без да ослабне във вяра, той (Авраам) вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба." (Римляни 4:19) Същността на истинската вяра е описана в този стих. Бог току що беше обещал на Авраам, че ще му се роди син, такъв, от когото щяха да излязат много народи. Удивителното е, че Авраам не се изплаши от това обещание, въпреки че отдавна бе преминал възрастта. Напротив, когато Авраам прие това слово от Бог, на нас ни е се казва, че: "той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло... вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба."

"Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение". (Филипяни 4:6) Аз вярвам, че вяра, примесена с молитва, е отговора за всичко. Тук Павел казва "за всяко нещо", имайки предвид "молете се за всичко. И благодарете, че вашите молитви ще бъдат чути и ще им бъде отговорено." Казва ни се да се молим и че това трябва да е нашия пръв избор, а не да се молим, след като напразно сме опитали всичко останало. "Но първо търсете Божието царство" (Матей 6:33).

Това слово ми беше дадено от Святия Дух. То е за тези, които се нуждаят от отговор на молитва, които имат нужда от помощ в тежки времена и които са готови да трогнат сърцето на Бог според Словото Му: