Дейвид Уилкерсън

Главите от 1-а до 6-а от Деяния описват едно от най-великите Божи дела в историята. Това е един невероятен цикъл от изпълнение с действие събития: мощно проповядване, масово обръщане към Бог, чудотворни изцерения. Всичко това беше изпълнението на Божествените обещания, които предсказа Исус. Преди да възкръсне Христос даде напътствия на учениците Си да чакат в Ерусалим за да получат „обещаното от Отец“. „И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.“ (Лука 24:49)

Бог поставя едно условие за присъствието Си в живота ни. Това условие се намира във 2 Летописи 15, в предишната глава цар Аса беше водил армиите на Юдея в голяма победа над едномилионната армия на Етиопия. Аса свидетелства, че Божието присъствие беше това, което разпръсна врага:

Защото Аз съм ГОСПОД, твоят Бог... и Аз те възлюбих... Не бой се, защото Аз съм с теб!” (Исая 43:1-5) Старозаветните истории за Авраам, Исус Навиев и целия Израел имат за цел да ни окуражат да търсим Бог за присъствието Му в нашия живот. Можем да благодарим на Бог за това, което направи присъствието Му тях, и че всеки от нас има мощно свидетелство за това, какво е направило Божието присъствие за нас – водило е живота ни, отваряло е врати, премествало е пречки, разтопявало е сърца, правило ни е безстрашни.

Помислете за тези старозаветни примери за благословенията, които донесе Божието присъствие в живота на последователите Си: Божието присъствие беше толкова очевидно в живота на Авраам, че дори езичниците около него виждаха разликата между неговия и техния живот: „... Авимелех... говори на Авраам и каза: Бог е с теб във всичко, което правиш” (Битие 21:22). Този езически цар казваше: „Аврааме, в теб има нещо различно. Бог те води, пази и благославя където и да отидеш!”

Библията ни дава безброй примери за това как Божието присъствие дава сили на децата Му да живеят за Него. Един от най-силните примери е в живота на Моисей. Той беше убеден, че без Божието присъствие в живота си, за него е безполезно да се опитва да направи каквото и да е. Когато говореше очи в очи с Господ, той казваше: „... Ако Твоето присъствие не дойде с мен, не ни извеждай оттук” (Изход 33:15). Той казваше: „Господи, ако не си с мен, няма да отида никъде. Няма да направя нито една крачка, докато не се уверия, че присъствието Ти е с мен!”

„Откупените на ГОСПОДА ще се върнат и ще дойдат в Сион с ликуване; вечна радост ще бъде на главата им, ще придобият веселие и радост, скръб и въздишане ще побягнат.“ (Исая 51:11) Отнасят ли се за твоя живот следните думи? Живот, радост, осъзнатост, радост, смелост, свобода? Можете ли да си представите да имате този вид радост в служението си към Христос? Как можете да придобиете такава подсилваща радост?

Библията казва: "Защото Бог ни е дал дух не от страх, а на сила, любов и себевладение." (2 Тимотей 1:7)

Старият Завет завършва със следното удивително пророчество на Малахия: „Ето, Аз ви изпращам пророк Илия, преди да дойде великият и страшен Ден на Господа. И той ще обърне сърцето на бащите към синовете и сърцето на синовете към бащите им, за да не дойда и да поразя земята с проклятие.” (Малахия 4:5-6)

Бог даде на Моисей възможно най-плашещата директива: „И ГОСПОД каза на Моисей: Иди, вдигни се оттук, ти и народът, който си извел от египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам. Ще изпратя пред теб ангел... Аз няма да вървя помежду ти -- защото си коравовратен народ -- да не би да те довърша по пътя.” (Изход 33:1-3)

Всички пророци видяха края на дните и пророкуваха за събирането на разделените святи хора, които ще имат голямо разбиране за Божието Слово. Даниил чу велики неща от Бог, но „не разбра” (Даниил 12:8). Но той видя един бъдещ ден, когато очистен, изпитан и проверен остатък ще разбере. Това е общество на последното време, които имат мъдрост и разбиране за Божиите неща. „Мнозина ще се очистят и избелят, и изпитат; а безбожните ще постъпват безбожно и никой от безбожните няма да разбере; но разумните ще разберат.” (Даниил 12:10)

Животът ни в Христос започва в благодат и ще завърши в благодат. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас – това е дар от Бога — не чрез дела, за да не се похвали никой.“ (Ефесяни 2:8-9) След като веднъж проумеем тази истина, живота ни ще бъде белязан от свобода, а не от робство; от радост, а не от умора; от удоволствие, а не от страх. Да прекараш време в Божието присъствие ще ти изглежда по-скоро като дар, отколкото като задължение. В крайна сметка Исус казва, че вече не сме Му слуги, а приятели.

Множество Християни стават всяка сутрин, само за да се изправят отново срещу неописуеми проблеми - физическа болка, емоционални страдания, финансови трудности. Мнозина до такава степен са заобиколени от нещастие, че се тревожат, "Всичко това е твърде много, за да го понеса. Моите проблеми всеки момент ще ме победят. Вече нямам силата да се боря с тези неща. Как въобще ще се справя?"

Апостол Павел извика към Бог, "Господи, моля те, избави ме от този трън в моята плът!" Но Господ му отговори, "...Доволно ти е моята благодат..." (2 Коринтяни 12:9). Бог каза на слугата си, "Павле, ти ще трябва да живееш с този трън. Но всред твоята болка, аз ще ти дам цялата благодат, от която се нуждаеш. Аз имам неизчерпаемо снабдяване за теб!"

Христос каза на учениците си, "А сега отивам при оногова, който ме е пратил... Няма да ви оставя неутешени (букв. от англ.) (Йоан 16:5, 14:18). Понякога може да се чувстваш както учениците се почувстваха по-късно - че си съвсем сам и че Бог вече не действа в живота ти. Вече не виждаш нито едно доказателство за Неговата грижа. И Сатана те лъже, че Божият Дух те е изоставил за известно време.

Моисей нареди на Израел: "Да се не уплашиш от тях; да помниш добре що направи Господ твоя Бог на Фараона и на всичките Египтяни... знаменията и чудесата, силната ръка и издигнатата мишница, с които Господ твоя Бог те изведе. Така ще направи Господ твоя Бог на всичките племена, от които ти се плашиш" (Второзаконие 7:18-19).

Помислете за това, което ни казва Бог за молитвата. Първо ни се казва: „Търсете ГОСПОДА, докато може да бъде намерен; призовавайте Го, докато е близо.“ (Исая 55:6). След това Библията казва: „няма никой разумен, няма кой да търси Бога.“ (Римляни 3:11). В Библията се казва, че няма да търсим Бог както трябва.

Събуждаш ли се всеки ден с терзание относно повтаряща се похот или навик? Живееш ли в тормоз, мислейки си, "Това ужасно нещо е все още живо в мен?" Бог знае всичко за греха, пребиваващ в сърцето ти. И той знае колко много го мразиш и как си плакал поради него. Сега той иска ти да чуеш тези думи: “ГОСПОД е сила моя и щит мой. На Него се упова сърцето ми и ми се помогна” (Псалм 28:7)

"Да не се уплашиш от тях..." (Второзаконие 7:18). За Израел "тях" представляваха многобройните, добре-въоръжени разярени народи, които срещнаха в обещаната земя. За нас днес, "тях" представляват всеки проблем, беда, и съкрушителна трудност срещу която се изправяме в живота.

Дявола има стратегия да измами вярващите е да ги накара да се съмняват в Божията вярност да отговаря на молитвите им. Сатана би искал да ни накара да повярваме, че Бог е запушил ушите си за нашия вик и ни е оставил да правим нещата сами.

Йосафат, царя на Юда, бе на път за дома след като беше прекарал известно време с Ахав, злия цар на Израел. Господ изпрати един пророк да го посрещне с следните остри думи: "Ииуй, Ананиевия син излезе да го посрещне, и рече на цар Йосафат: На нечестивия ли помагаш, и тия, които мразят Господа обичаш? За това, гняв от Господа има върху тебе" (2 Летописи 19:2).

„Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ (Матей 11:28). Исус не отправя покана тук, Той ни казва – заповядва ни – да отидем при Него защото само Той дава почивката, от която се нуждае душата ни.