Дейвид Уилкерсън

Захария 12:10 е обещаният късен дъжд, който трябва да предшества окончателното прибиране на реколтата. Господ търпеливо чака, докато излее Своя последен дъжд, защото той ще доведе до окончателното прибиране на реколтата!

„И, казва Господ: ‘Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да любите Господа вашия Бог и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа, тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му - и ранния и късния, за да събираш житото си, виното си и дървеното си масло’” (Второзаконие 11:13-14).

„И Господ ще ме избави от всяко зло дело и ще ме спаси и въведе в Небесното Си царство, на когото да бъде слава за вечни векове” (2 Тимотей 4:18). Думата „избави” тук означава „пази, защитава, огражда с плет”. Бог казва: „Ще те пазя, защитавам, ще те оградя с плет, така че дявола да не може да те докосне. Самият Аз ще те заведа в небесното Си царство!”

Вярваш или не, Петър каза, че ние трябва искрено да желаем края на настоящия свят. Може да кажеш: „Това звучи отвратително!” Въпреки това апостолът пише, че ние трябва да очакваме разпада на този зъл век: „като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!” (2 Петрово 3:12)

Ако си християнин, който е решил да гледа вярата отстрани, да ходи на църква само за да намери утеха – няма да срещнеш голяма съпротива от врага. Но ако си решен да живееш за Исус, ако имаш видение за наранените, изгубените и за Христовото тяло, Сатана ще стовари целия си арсенал върху теб. Пътешествието ти ще бъде пълно с изпитания и опасности, които ще разтърсят душата ти.

Може би се чудиш: „Господи, защо работата ми е толкова неприятна? Защо другите ме използват и забиват нож в гърба ми? Защо винаги се чувствам като аутсайдер? Кое не ми е наред?” Всичко ти е наред! Това е Божието дело! Той те прави да си погнусен и уморен от умиращия свят. Казва: „Не можеш да си отдаден твърде много на това да се „справиш” тук, защото всичко ще изгори. Насочи обичта си към горните неща – към новия свят, който идва!”

„Ето, възлюбени, пиша ви това второ писмо; и в тези двете събуждам чрез напомняне вашия чист разсъдък“ (2 Петрово 3:1). Посланието има за цел да събуди надежда у нас, да ни помогне да не пускаме котва в този свят. Ето го истинското значение на „събуждането на разсъдъка ни”: „И така, защото всичко това ще се разпадне...” (стих 11). Всичко, за което е привързано човечеството – което хората имат за скъпоценно; всичко, за което се трудят цял живот, за да запазят и да му се радват - ще се разпадне във внезапния огън!

Когато дойде Господният ден никой от изброените няма да бъде допуснат в този нов свят: „...страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци...” (Откровение 21:8). Всъщност, всички те :... ще бъдат в езерото, което гори с огън и сяра...” (същият стих).

Библията казва, че в последните времена ще се появят присмиватели, които се подиграват на посланието, че Исус Христос ще се върне, за да установи царство. Присмивателите казват: „Къде е Той? Не виждам никакво доказателство, че Исус ще се върне. Всичко си е такова, каквото си е било от началото!” Ако се опиташ да убедиш тези присмиватели, че Исус идва, за да пречисти земята с огън и да установи царство на вечна праведност, ще те нарекат луд. Мнозина днес се подиграват на самата идея за Второ пришествие. Но без да им мигне окото, същите тези присмиватели твърдят, че се задава „нов световен ред”!

Апостол Павел беше прекарал цял живот в служение когато отплава за Рим (Деяния 27). Този човек беше постигнал невероятни неща, а все още имаше горяща страст да даде живота си за Евангелието. Павел беше призован от Бог да бъде апостол и беше надзиравал църквите в Азия и в някои части на Европа. Но той беше също така и евангелизатор и апологет, който защитаваше каузата на Христос пред в съдилища и пред царе. Павел беше пожертвал всичко за да служи на водените от Духа мисии. Сега той каза: „Искам да занеса Евангелието до самия център на света. Имам видение за Рим, да проповядвам на самия Цезар!“

Ключовото послание към вярващите днес е, че Бог е предрешил бъдещето. Той знае точния момент, в който ще се завърне Исус. Последната скръб, съда и битката при Армагедон до едно са в календара Му. Бог, който контролира цялото небе и земя каза: "Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните: Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по–малко от нищо…" (Исая 40:15, 17).

Човешките сърца се поддават на страха от онова, което се случва на земята (виж Лука 21:26). Дори посветени християни са повлияни от тази вълна на страх и тревога за бъдещето. Хората се страхуват, че кораба потъва. Човечеството копнее за сигурност. Всичко ли ви се струва страшно? Едно нещо е сигурно — всичко изглежда се разпада, доколкото човешкото око може да прецени. Дори и най–недоверчивия човек на земята, в честните си мигове, трябва да признае, че нещо апокалиптично се случва в света.

Няма значение колко несигурен става света, Божия народ може да си почива и да запази радостта си, понеже нашия Господ е обещал специална защита тогава когато имаме най-голяма нужда от нея. Бог нямаше ли спешен план за децата на Израел по време на световния глад? Той прати Йосиф пред тях в Египет и го издигна до министър председател. Той напълни складовете с толкова жито, че то беше достатъчно през целия глад, след което настани народа Си на крачка от складовете и ги храни обилно.

През януари, на всеки четири години, Америка въвежда президент в така наречената „най-силна длъжност на земята.” Неговият подпис е закон. Той командва най-силната армия в света. Но властта, която притежава е нищо в сравнение с властта, която Исус е дал на теб и мен!

„А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава“ (2 Коринтяни 3:18) На какъв невероятен Бог служим само. Той казва: „Когато дойдете в дома Ми в неделя за да се изпълните със славата Ми, тя няма да започне да преминава в понеделник. Няма да отслабне във вторник, така че да трябва да очаквате следващата неделя. Славата Ми живее у вас винаги и не преминава, а расте!“

Във всяко поколение има остатък, който тича след Исус със страст и благодарност? Вярвам, че самарянинът се завтече обратно към Исус, защото не беше обвързан с форми и ритуали (виж Лука 17:11-19). Той не трябваше да се „отучва” от всичко! Вижте, останалите девет души бяха отгледани като ортодоксални евреи, умовете им още от детство бяха обучени в ритуали и церемонии. Те все още бяха оковани в своята традиция. Но след като самарянинът видя цялата религиозна система, той извика: „Няма да го бъде!”

„Но, за свидетелство на тях, иди .. и се покажи на свещеника” (Лука 5:14). Тия прокажени имаха силно свидетелство за години напред. Те можеха да прекарат остатъка от живота си в това да разказват за това как Исус просто изговори слово и те бяха изцелени: „Преди бях прокажен! Бях съвсем сам, без никаква надежда - един мръсен, изгубен и умиращ човек. Тогава дойде Исус и ме очисти. Сега съм излекуван вече двадесет и пет години - хвала на името Му!”

След като се срещнаха с десетте прокажени (виж Лука 17:11-19), Исус и апостолите вероятно трябваше да хапнат нещо и бяха далеч нагоре по пътя извън селото. Но изведнъж чуха врява зад себе си. Когато се обърнаха, те видяха един човек, който тичаше към тях, крещеше и махаше с ръце! Един от учениците каза: „Това е един от онези десет прокажени от селото.” И като наближи, го чуха да вика: „Слава, слава на Исус! Прославям Те!”

Докато Исус минаваше между Самария и Галилея по пътя си към Ерусалим, Той приближи едно безименно село, извън което десетима прокажени живееха в ужасна мизерия и срам. Очевидно девет от тези прокажени бяха евреи, а един беше самарянин. По онова време евреите не са се докосвали до самаряните, камо ли да живеят с тях. Но очевидно общото бедстващо състояние на тези десет души ги събра в споделена нищета. Бидейки бездомни и отхвърлени, те бяха принудени да живеят в изолиран стан извън селото.

„Как да се изпълня с Божията слава?“ Мнозина в Старият Завет задаваха този въпрос, а Моисей направо извика със същите думи. Преводът на Библията „Кинг Джеймс“ предава най-точно мъката на Моисей: „Умолявам Те, покажи ми славата Си“ (Изход 33:18). Това „умоляване“ говори за молба, душевно стенание, израз на нужда, която трябва да бъде задоволена.