Дейвид Уилкерсън

В писмо до християните в Солун Павел говори за едно бъдещо събитие, което нарича „Господния ден“. Той пише: “А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта” (2 Солунци 2:1-3)

Иска ми се да можех да срещна Павел в последните, зрели дни от вървежа му с Господа. Щях да го попитам: "Братко, какво те пазеше от обезкуражаване, от отчаяние, от отказване? Ти беше постоянно атакуван, подтискан от всички страни." Вярвам, че Павел щеше да отговори, "Да, аз бях атакуван. Но това не можа да ме наскърби."

Аз съм сигурен, че в първите дни от вървежа си с Христос Павел претърпя ужасни времена. И като повечето от нас сигурно се е надявал, че ако само можеше да се довери достатъчно на Господа, той щеше да бъде защитен от всякакви неприятности.

от Гари Уилкерсън Бог каза на пророк Илия да пророкува, че в земята идваше глад. Това не е служение, което ще те направи много популярен, но Илия беше покорен на Господ. Бог го предпази и го изпрати до едно място до един поток наречен Херит. Това е хубаво име за поток, въпреки че не знаем дали беше толкова хубаво колкото звучи. Но не след дълго потокът пресъхна (виж 3 Царе 17:3-7). Всеки може да живее дълго без да се храни, но само след няколко дни без вода оставаш безжизнен. Представям си, че Илия започна да се тревожи когато водните му запаси свършиха

от Пастор Джим Симбала Пред повече от 100 години Чарлс Хадън Спърджън, великият британски пастор, каза в една проповед: „Състоянието на църквата може да бъде много точно измерено чрез молитвените й събрания.“ През първото ни молитвено събрание в четвъртък вечер в Бруклин Табернакъл, дойдоха 15-18 души. Нямах план, просто се изправих и поведох хората в песен и хваление. От това произлезе дълга молитва. Почувствах ново усещане за обединение и любов докато Бог сякаш ни зашиваше един за друг.

Стоиш ли под мощни проповеди, които любящо изобличават греха ти? Ако е така, позволяваш ли на това слово да те осъди? Или пък веднага се връщаш към похотта ти, без да скърбиш въобще? Ако отхвърляш предупрежденията на Святия Дух, ако непрекъснато не се покоряваш на Бог без да скърбиш въобще, значи си бил хванат за култа към Антихриста. Дяволът тихо ти помага да започнеш да участваш в служението на беззаконието му. И когато дойде обещаващият и вършещ чудеса Антихрист, ти ще се хванеш на лъжите му и ще бъдеш предаден на заблудата!

Из цялата Библия Бог ни показва ясно колко важно е за нас да се покоряваме на Словото Му. Виждаме един такъв пример в живота на цар Саул. Бог даде на Саул ясна заповед чрез пророк Самуил. Той заповяда на Саул: „Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.“ (1 Царе 15:3)

Злите хора винаги са били „лишени“ от истината, презирали са я, тъпкали са я, подигравали са й се. Наскоро видях пример за това в „Ню Йорк Поуст“ когато един писател заяви: „Науката вече измести вярата.“

„Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува...“ (2 Солунци 2:7). Гръцката дума, която използва той тук за беззаконие означава буквално „беззаконие“. Следователно, тайната е беззаконие, което означава, че цели множества ще действат без закон и задръжки.

от Гари Уилкерсън „... който сее щедро, щедро и ще пожъне.“ (2 Коринтяни 9:6) Преди няколко години служех като помощник пастор в Таймс Скуеър Чърч в Ню Йорк. Преди това, докато живеех в Тексас, си бях купил оригинални каубойски ботуши – бяха добри! Носех ги в офисът си когато вътре влезе един бездомен човек. Беше скитал на автостоп из цялата страна и се държеше странно.

от Пастор Картър Конлон Човешкият страх се подпалва от грешната ни природа. Всичко започна когато Сатана вече не беше доволен от това да е просто хвалител в небето, а искаше на него да му се покланят. Тази похот в сърцето му го накара да помисли себе си за нещо повече от това, което Бог имаше за него. Когато отиде при Адам и Ева в Едемската градина той пося същата тази паднала природа в човешката раса – желанието да живеем и мислим независими от Бог, като в крайна сметка желаем да бъдем Бог.

Ако твоята пречка е амбицираност, Бог може да отвори пред теб една изключителна възможност. Може да бъде дори най-големият и амбициозен проект на живота ти. И Бог ще те допусне да се възползваш от нея докато си мислиш, "Това е! Най-после получих своя голям шанс."

Апостолът също казва "защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци" (1 Коринтяни 4:9).

Благочестивия апостол Павел беше пълен със Святия Дух, знания и откровения. Той се молеше усърдно и ходеше всеки ден в интимно общение с Исус. При все това, той призна, че беше постоянно нараняван, клеветен, мразен, обиждан. Говореха клюки по негов адрес, нападаха характера му, опозоряваха името му.

Апостол Павел пише, "Защото ние живите винаги сме предавани на смърт, за да се яви и живота на Исус в нашата смъртна плът" (2 Коринтяни 4:11). Когато Павел казва, "Защото ние живите...," той повтаря думите на Исус от Откровение 1:18: "Ето живея..." Павел говори тук за Християни - тези, които уповават на Христос и имат Неговия живот пребъдващ у тях. Въпреки това, какво всъщност казва Павел относно нас в този стих? Той ни казва, че ние също сме били предадени на смърт!

от Гари Уилкерсън Бог иска да те благослови. Той иска да подобри брака и духовния ти живот. Иска да бъдеш мъдър и да разбираш, да взимаш правилни решения, които да носят благословение в живота ти. Обаче трябва да бъдем внимателни с Божите благословения. Не защото Той ни благославя, а с това какво правим с благословенията Му. Много от нас получават благословения от Бог, но след това ги превръщаме в нещо егоистично.

от Пастор Клод Хауд Дълбоко вярвам, че греха на неверието е сред най-опустошителните в съвременното християнство. Неверието ни поставя в духовен сън и го прави бавно и полека, неумолимо, година след година, докато приемем неприемливото.

Когато Исус беше положен мъртъв в гроба, Сатана и неговите орди ликуваха. Те си мислеха, че бяха спечелили окончателна победа. Но през цялото време Божият предопределен план беше в действие - един план за възкресенски живот! Господ изпрати Своя Святи Дух долу в самите недра на смъртта. И там Духът съживи Исусовото тяло, възкресявайки Го от смъртта. После нашият благословен Спасител излезе от гроба направо през огромния камък. И Той се върна с това свидетелство:

В деня на Петдесятница апостол Петър заяви пред множествата в Ерусалим, "...Исуса Назарянина ...предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте" (Деяния 2:22-23). Какво имаше впредвид Петър, казвайки това? Един Гръцки речник превежда думите му по следния начин: "Исус беше оставен на враговете, предаден на смърт според определения Божий план."

Ако се чудите защо продължавате да падате - защо продължавате да се чувствате слаби и безсилни, вършейки точно това, което мразите - това е така, защото вероятно не сте се доверили напълно на Божиите славни обещания. Бог изрече всички тези обещания на Авраам - обещания да бъде негов щит, да бъде негова награда, да го защитава от всичките му врагове, дори да извършва за него чудеса, каквото беше раждането на син в неговата старост. Авраам повярва тези обещания - и Бог каза, че вярата му бе вменена за праведност.

Днес на света има много изказвания, анализиращи защо хората са толкова объркани и нещастни. Но те не са нещо повече от куп объркани становища. Истината е, че никой, който истински обича Исус Христос няма да бъде измъчван от възможна загуба на материални неща. По-скоро той ще бъде обезпокоен от неприятности в духовната сфера!

от Гари Уилкерсън „И в твоето (на Иаак) потомство ще се благославят всичките народи на земята, понеже Авраам послуша гласа Ми и опази поръченията Ми“ (Битие 26:4-5) “Послуша“ е ключовата дума в този пасаж, защото послушанието носи благословения. Взимаш крачка на вяра и казваш: „Господи, това е трудно и дори не съм сигурен, че мога да го направя.“ Но навлизаш в него и казваш: „Господи, ще се покоря“ и когато направиш това, небесните прозорци ще се отворят за теб. Благодатта ни дава сили да направим онова, което Бог ни призовава.

от Картър Конлон Във дните когато бях полицай в Канада, законът беше такъв, че се считаше за престъпление да направиш нещо, което би навредило на друг човек, но и това да не направиш нещо, когато знаеш, че ще навредиш на някого, също беше престъпление. Помислете за това за момент в светлината на броя на хората в събранието ни, които ще загинат без Бог. Толкова много хора живеят с илюзията, че човечеството може да преследва собствените си цели, да следва собствените си разсъждения и все пак да е в състояние да достигне до някакъв утопичен край. Но в същност краят, който очаква онези, които изберат да живеят без Бог, е край с такъв ужас, че умовете ни дори не могат да започнат да го разбират.

от Джим Симбала При завръщането си от едно кратко, отморяващо пътешествие, аз поздравих хората от събранието ни с нещо важно, което имах в сърцето ми. “Братя и сестри – започнах аз – наистина чувствам, че чух от Бог за бъдещето на нашата църква. Докато отсъствах виках към Бог да ни помогне, да ми помогне да разбера какво иска най-вече от нас Той. И вярвам, че чух отговора.

Господният план за нас винаги е бил прост. Той е казал, "Не трябва да се страхувате от никоя сила, която идва срещу вас. Аз ще действам като ваш защитник във всяко време. Ако просто се доверите на Моите заветни обещания, оставяйки себе си в Моята грижа чрез вяра, Аз ще бъда всемогъщ Бог за вас. Аз ще победя всички ваши врагове и ще ги покоря пред вас. Вие ще бъдете победоносни, повече от победители - живеейки дните си в мир, без никакъв страх!"

Има победа за нас над всички тези неща, които измъчват умовете ни. Тя се крие в завета, който Бог направи преди много години с Авраам и неговото потомство: "Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят; За да покаже милост към бащите ни, И да спомни святия Свой завет, Клетвата, с която се закле на Авраама, Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, Да Му служим без страх, В святост и правда пред Него, през всичките си дни" (Лука 1: 71-75).

Вярвам, че ние можем да разберем истинското си духовно състояние от това, колко се безпокоим за най-незначителния ни грях пред нашия Господ. Някои Християни скърбят единствено поради това, което те считат за "големи грехове" - прелюбодейство, наркомания, пиянство, ругаене. Но истинският духовен човек знае, че никой грях не е малък в Божиите очи. И за това той скърби всеки път, когато клюкари, говори мръсни шеги или е имал продължителна нечиста мисъл. Той знае, че тези неща идват от сърцето му, центъра на неговото същество.

Измъчван ум е такъв, който страда от постоянна неудовлетвореност. Той е обременен, объркан, неспокоен, останал без всякаква утеха или мир. Той се тормози за бъдещето и миналото, както и за сегашните обстоятелства. Аз съм убеден, че днес има повече измъчвани умове от всяко друго предишно поколение.

В книгата Деяния има 28 глави, но в продължение на векове Бог пише следващата глава чрез десетки хиляди Свои ученици. Имената им не са Филип или Табита, или Тимотей. Не, днес те имат имена като Джени, Джими и Джонатан. Джени, червенокоса австралийка, посещава църквата ни в Колорадо спрингс. Тя има най веселия смях, който можете да си представите и е луда за Евангелието. Всеки ден тя и мъжа й виждат как Божията сила се движи в живота на хората, с които се срещат.