Дейвид Уилкерсън

Царят на Сирия закара цялата си армия до Самария за да я обсади (виж 4 Царе 6:24). Сирийската армия стратегически прекъсна доставките на храна към Самария и съвсем скоро ситуацията в града стана отчайваща. Хората продаваха всичко каквото могат за малко храна. Царят на Самария беше ужасен от онова, което видя. Той обвини за всичко Елисей и изпрати хора да го убият. Когато пратениците пристигнаха, приятелите на Елисей го изведоха от дома му Тогава пратениците извикаха: „Елисей, царя каза: Ето, това зло е от ГОСПОДА. За какво още да се надявам на ГОСПОДА?“ (6:33). Той беше убеден, че Бог е изоставил Самария и че те трябваше да се спасяват сами.

Най-силната черта на истинската, спасителна вяра е желанието да се приближаваш по-близо до Него: "Защото и Христос един път пострада за греховете, праведния за неправедните, за да ни приведе при Бога..." (1 Петрово 3:18). Защо Исус пострада и умря? Защо ни оправда? Защо Неговата съвършена праведност е вменена на нас? За да може Той да ни приведе при Бога. Всичко това беше заради интимното общение с Отец.

Павел не каза, че има вяра докато не изостави всякакво упование на плътта. Той взе всичко, което знаеше — цялото си образование, самоувереност, способности, доктрини и ревност — и ги изхвърли като измет! Той говореше за вяра само след като беше казал, "Аз нямам упование в плътта"! Същото важи и за нас!

Нека ви дам същността на истинското послание за благодат: То не е едно разюздано евангелие — но онова, което учи на святост! "Защото Божията благодат, спасителна на всичките човеци се яви, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти, и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блаженната ни надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос" (Тит 2:11-13).

Аз вярвам, че оправданието чрез вяра е основната истина на християнството. Не можеш да познаеш истинската почивка и мир, докато не си убеден, че никога не можеш да бъдеш праведен в Божиите очи чрез собствените си праведни дела. Ако не разбираш съвършената праведност на Христос, която е твоя чрез вяра, ще водиш живот на труд и пот. Ще прекарваш дните си опитвайки се да угодиш на Бог чрез легалистични, безнадеждни опити да установиш собствената си праведност. Но истината е, че никога няма да можеш да занесеш никаква праведност пред Господ!

„Йосиф, като взе тялото... и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде.” (Матей 27:59-60) Исус току що беше разпънат на кръст и вече лежеше в гробницата. Когато огромният камък беше търколен, за да запечата входа й, всеки изпита тъгата на раздялата. Библията казва, че група жени, включително и Мария Магдалена, седяха от другата страна на гроба. Тези жени трябва да са били съкрушени. Почти мога да чуя гласовете им: „Какво ще стане сега, след като Исус си отиде? Как ще живеем?”

Важно е да разберем мотивите, от които извира покорството ни, понеже ако извора му не е чист, всичко което излиза ще бъде омърсено. Тъжната истина е, че много християни в тези последни дни се покоряват на Бог само защото се страхуват да не отидат в ада. Страхуват се от гнева на Баща си! Покорството им към Него е само „според закона”. Нямат истинско желание да Му угодят!

„И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя не падна, защото беше основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането й беше голямо.” (Матей 7:24-27)

Когато спящо дете трябва да се събуди, любящия родителят го хваща детето през рамената и нежно го разтърсва. Ако детето не се събуди веднага, разтърсването става малко по-твърдо и сериозно, понеже родителя знае, че детето му ще пострада ако не се събуди. Точно това прави Бог в момента – с Америка и със света! Отначало Той ни разтърси много нежно. Но трусовете вече станаха жестоки, понеже все още не е успял да ни събуди.

Книгата на Данаил споменава няколко облаги за онези, които са с покаяно сърце. Всъщност, за всеки, който признае греха си, Бог извършва чудеса! Една от облагите е ново и по-ясно видение за Исус Христос Прочетете какво се случи след като Данаил се покая в Данаил 9:

Моят приятел Ерик имаше много тежко детство. Баща му непрестанно му казваш: „Не ставаш за нищо и никога няма да постигнеш нищо.” Когато Ерик порасна, той започна да взима наркотици. „Бях ужасно пристрастен – казва той. – Смесвах всевъзможни неща, които можеха да ме убият. Бях ужасен дори и като наркоман. Иглата ми се чупеше или пък оставах без пари за да подхранвам навика си. Чувствах се като абсолютно пропаднал човек.”