Дейвид Уилкерсън

Хора често ни пишат следното: "Няма с кого да поговоря, с кого да споделя бремето си. Никой няма време да изслуша болката ми. Имам нужда от някого, пред когото да излея сърцето си." Цар Давид беше заобиколен от хора. Беше женен, имаше голямо семейство и много приятели. И въпреки всичко го чуваме да казва същото: При кого да отида?" В природата ни е да имаме нужда друго човешко същество, с лице, очи и уши, да ни изслуша и да ни посъветва.

Няма значение какво става с икономиката, няма значение пред каква криза сме изправени, няма значение каква скръб или проблем може да застанат на пътя ни - НАШИЯТ СВЯТ ГОСПОД НИ ВОДИ И СЕ ГРИЖИ ЗА НАС ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ.

Има един еврейски текст, който ме е благословил страшно много и ми се иска да го споделя със вас. "Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти. Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина." (Псалм 119:150-151)

Святият Дух ми е давал да разбера, че молитвите ми са безполезни, освен ако не са във вяра. Бих могъл да плача, постя, ходатайствам, да се измъчвам или да съм в "родилни мъки" по време на молитва и въпреки всичко това да не повлияе на Господ ни най-малко, освен ако не започна да върша всичко с обикновена детска вяра.

Препоръчвам ви да отделите време и да прочетете силното послание в Псалм 142 и 143, за да насърчите вярата си. Беше ми интересно през какво преминаваше Давид когато каза: „Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми.” (Псалм 142:3). Той повтаря тези думи във Псалм 143:4 „Защото духът ми до ден изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.” Всъщност, Давид казва на Бог: „Удавен съм в проблеми. Намирам се под атака от враговете ми. Унижен съм.” Той извика към Господ: „Внимавай на вика ми, защото съм много унижен... Изведи из тъмница душата ми.” (Псалм 142:6-7)

Причината, поради която пиша, е да ти припомня, че битката, в която си не е твоя, а Божия. Ако си Негово дете, можеш да бъдеш сигурен, че Сатана ще „ти е бесен”. Във 2 Летописи 20, огромно множество излезе срещу Божия народ. Цар Йосафат и хората му предадоха сърцата си на търсене на Господ и на пост. Царят извика молитва, с която много от нас сме се молили по време на нашите духовни пътувавания: „Тогава всред събранието дойде Господният Дух... казвайки, Не бойте се, нито да се уплашите... защото боят не е ваш, но Божий.” (2 Лет 20:14-15)

Голямата необходимост да сме търпеливи е повторена няколко пъти в книгата Евреи: „Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне... И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.” (Евреи 6:13-15) „да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.” (6:12)

Един ден Господ се яви на Авраам и му даде невероятна заповед: „Излез от страната си и от рода си, и от бащиния си дом и отиди в страната, която ще ти покажа”. (Битие 12:1) Какво невероятно нещо! Ненадейно Бог избра един мъж и му каза: „Искам да станеш и да вървиш, оставяйки всичко зад себе си – домът ти, роднините ти, дори отечеството ти. Искам да те изпратя някъде и ще те водя по пътя докато стигнеш там”.

За наше добро ни казава Бог да си спомняме. Споменът за наши предишни избавления ни помага да усилим вярата си за онова, през което преминаваме в момента. В криза ли си? Застрашен ли си от огромен проблем в къщи, в работата, или в семейството ти? Единственият начин да се изправиш срещу гигант е да направиш онова, което направи Давид – спомни си лъва и мечката. Спомняйки си Божията вярност в предишни негови кризи, Давид можа да се изправи срещу Голиат без страх.

Колко бързо забравяме големите Божии избавления в нашия живот! Колко лесно приемаме за даденост чудесата, които Той е извършил в живота ни! А Билията непрекъснато ни повтаря „Поменете избавленията си!”.

Някой, който чете това има нужда от докосване от Исус. Когато Господ служеше тук, на Земята, Той изцеряваше и възтановяваше измъчени хора докосвайки ги. Когато Исус докосна тъщата на Петър „треската я остави”. Той докосна капака на ковчега на мъртво дете и то се върна към живота. Докосна очите на слепи хора и те отново можеха да виждат. Докосна ухото на глух човек и внезапно той отново можеше да чува. Родители водеха децата си при Исус „за да Ги докосне”. Нежното му докосване промени всичко. Множества от хора водеха болните си и немощните си и Исус си направи труда да се пресегне и да докосне всеки един от тях и да ги изцери.

Святият Дух ме подтикна да прочета Изход, 12 глава, която описва излизането на Израел от Египет. Двете страни и трегера на вратата на всеки израелски дом бяха намази с кръв от агне. По този начин Божият народ бе предпазен от преминаващият ангел на смъртта. Когато дойде денят, множества Израилтяни излязоха от робство – 600 000 мъже, плюс жените и децата. „И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всички войнства Господни излязоха из Египетската земя.” (Изход 12:41)

Вяра - работи най-добре накрая, и колкото повече работи, толкова по-добре. Защото вярата работи чрез опит и колкото повече работи, толкова повече опит трупа. И колкото повече опит трупа, толкова по-силна става. И така, вярата работи най-добре накрая.

Исус ни казва: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” (Йоан 5:24) Гръцката дума, която Исус използва тук за „осъждане” е „съд”. Той всъщност казва: „Ако вярваш в мен, няма да отидеш на съд, но ще преминеш от смъртта в живота.”

Ако си объркан, страдаш, или пък изпитваш болка, може би е защото Бог работи за теб по Неговия си начин. Най-често суверната работа на Бог открива план, известен само на Него. Той работи чрез страданието на Неговите хора. Чудо скоро ще последва объркването. Изучавай Библията си и ще откриеш този модел в живота на всички Божии хора. Във всички случаи когато Бог започва да изпълнява обещанието си, изглежда като че покрива ще се срути.

Петър казва: „(Ние) които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време. „ (1 Пет. 1:5) В този стих виждам пророчество, което казва, че в това последно време, Бог още веднъж ще открие силата си да опази народа си.

Старозаветните светии познаваха Бог по начин, за който ние, новозаветните, знаем много малко. Те го познаваха като Господа на силите! Повече от 200 пъти в Стария завет, от Самуил до Малахия, Бог е наречен по този начин. Четем, че "Давид ставаше по-велик и по-велик, защото Господа на силите беше с него." Великото име може да се прочете многократно в Псалмите:

Вълнуваща старозаветна история във 4 Царе, глава 6, илюстрира какво означава да бъдеш пазен от Божията сила. Венадад, цар на Сирия, обяви война на Израел и излезе срещу тях с огромна армия. Докато армията му напредваше, той често привикваше своя военен министър в дома си, за да планират стратегията за следващия ден. Но пророк Елисей непрекъснато изпращаше детайлно слово до царя на Израел, информирайки го за всеки ход на вражеската кавалерия. Всъщност, в няколко случая Израел избегна поражение поради предупрежденията на Елисей.

Черни облаци, проливен дъжд и студен вятър пронизваха шатрата, на мястото, където тялото на баща ми щеше да бъде положено в земята. Но тези, които стояха покрай гроба му след прекрасното погребение, бяха спокойни и дори радостни, знаейки, че Дейвид Уилкерсън бе изминал жизнения си път и бе оставил наследство от милиони напълно променени човепки животи. Нашето семейство, близки приятели и служители, пяхме "Скоро, много скоро ще видим Царя! Там няма да има смърт, ще видим Царя!" Знаейки, че жилото на смъртта е загубило силата си, ние се радвахме.

От Гари Уилкерсън Преди да отиде при Господ, баща ми, Дейвид Уилкерсън, написа много дневници и непубликувани материали. За нас е чест, че имаме възможност да продължим да споделяме тези неща съ вас, чрез този блог. Преди да почине, той ме помоли да се присъединя към него в писането на Newsletters и тези ежедневни посвещения, които публикуваме тук, така че ще понякога ще четете и мои неща. Поел съм отговорността да бъда президент на World Challenge и съм ви благодарен за молитвите за благодат да прължа делото на Исус, което баща ми започна.

След като Словото ни казва, че Бог спира войни, е добавено следното: "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог..." (Псалм 46:10) Еврейската дума за "млъкнете" е рафаа, което означава да: спреш нещо, да оставиш нещо на мира, да отслабнеш, немощен. Коренът на думата е рафа, което означава да се възстановиш и да бъдеш напълно излекуван от лекар.

Любящ съпруг и баща, предан дядо. Приятел на отхвърлните и оскърбените. Безстрашен свидетел на спасителната Христова сила. Пламенен Божии глас за църквата. Нежен защитник на вдовици, сираци и бедни. И духовен баща на поколение след поколение от мизерстващи до власт имащи, от възрастни до младежи, от близки и роднини до непознати от всяка сфера на живота.