Дейвид Уилкерсън

* Това е последното послание на Дейвид Уилкерсън и е написано в деня на неговата смърт Да вярваш, когато всичко около теб сякаш се проваля - това наистина докосва Божието сърце и Бог приема тази жертва.В Йоан 20: 29- Исус казва на Тома: „Ти видя и повярва, но блажени са онези, които без да видят са повярвали”.

Нямам предвид, че тези християни, които се връщат назад към греховете на света са изпитвани. Не, тези вярващи претърпяват корабокрушение на тяхната вяра. Но Петър предупреди: "пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си." (2 Пет. 3:17). Петър предупреждава тези вярващи, които израстват в святост и следват Господ.

Нищо не отдава такава чест на Бог, както това да му вярваш, когато си изправен пред трудности. Колко бързо само забравяме чудесата и благословенията от миналото. В Псалм 106 виждаме Израел вперил поглед в невероятно чудо, когато Червено море смаза египетската армия, удавяйки войниците. "Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях. Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.". Следващите думи са: "Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му" (стих 113)

"Която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата" (Евреи 6:19) Котвата, за която говори този стих, е надеждата. Не надеждата на този зъл свят, а надеждата, базирана на Божията клетва да пазаи, благославя и управлява тези, които му вярват.

"Като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни" (Евреи 12:2) Ако ме попитате какво се случва в света в момента, бих отговори: Случва се всичко това, за което Исус ни предупреди, че ще се случи в последното време! Той ни предупреди, че сърцата на хората ще се изпълнят със страх от онова, което се случва в света. Предупреди ни за земетресения на разлини места, воюващи една срещу друга държави, етнически групи, воюващи с други етнически групи.

Давид ни дава ясна картина на отношението на Исус при предстояща буря. Той пророчески говори за Христос, казвайки: "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже той е отдясно ми, за да се не поклатя" (Деяния 2:25). Буквалният смисъл на казаното е: "Винаги бях в присъствието Му, гледайки лицето Му." Давид цитира Исус когато каза: "Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда." (Дяния 2:26)

Бог е загрижен дали неговите хора са с разклатена вяра - дали не ще му се доверят по време на криза. Възлюбени, най-лошият ни грях е нежеланието ни да повярваме, че Той ще изпълни онова, което е обещал. И това го наранява повече отколкото прелюбодеянията, разврата, злоупотребата с наркотици и алкохол или който и да е друг плътски грях.

Мартин Лутер, свидетелства в разгара на всичките си изпитания: "Господи, сега, когато си ми простил всичко, прави с мен каквото пожелаеш". Лутер вярваше, че Бог, който можа да изтрие всичките му грехове и да спаси душата му, със сигурност би могъл да се погрижи и за физическото му тяло и материални нужди.

"Прави да престанат войните..." (Псалм 46:9) Каква добра новина за всяко Божие дете, което е разбито и разкъсано от душевни войни. Войната в душата ми е Негова война и само Той може да я прекрати. Любящият ми Баща няма да позволи на плътта или на дявола да ме тероризират и да ме повалят. Войната ми е е ясно формулирана от Яков, който написа:

Когато ни боли, когато сме самотни, уплашени и победени от обстоятелства извън нашия контрол, ние бързо обръщаме гръб на източника ни на мир и победа и търсим някакви човешки начини и средства. Колко жалко! Знаем, че Бог все още е на трона Си, очакващ да го потърсим. Знаем, че отговорът на всяка наша нужда може да бъде даден само от Бог, насаме с Него. Дори бихме изповядали на нашите духовни приятели, че: Да, знам, че трябва да се моля! Знам, че Бог има отговора! Знам, че трябва да извикам в присъствието му!

Ние сме присаден клон в Лозата Христос (Римляни 11:17:19). Същата сила, която е у Него, действа и у нас. Същият Дух, който оживи Него, оживява и нас. На същото онова място, на което той седи - от дясно на Бог, седим и ние чрез вяра, в Духа. Как знаем, че греховете ни са простени ли? Само чрез вяра! Трябва да повярваме на Божието Слово относно това, и когато го направим, получаваме велик мир.

Паралитикът от Марк, 2-ра глава, беше опростен и чист в Божиите очи, но все още бе затворник на недъга си. Беше опростен от всичките си грехове, но все още слаб. Познаваше Христос като освободител, но не и като източник!

Кое е това нещо във нас, което привлича чудесната благодат, милост и прошка на Спасителя ни? Някакъв вид красота ли е, доброта ли, или пък сила? Или пък е някакъв наш потенциал? Не! Нашата огромна нужда и абсолютна безпомощност са тези, които привличат благодатта Му. Нашите слабости привличат силата Му. Безнадеждното ни положение е описано чрез случката с паралитика в Марк, глава 2: "Дохождат и донасят при Него един паралитик..." (Марк 2:3)

Когато казвам пълна вяра в Христос, нямам предвид само силата Му да спасява, ни и силата Му да пази. Трябва да вярваме в Духа Му за да ни пази и преобразява според Исусовия образ. Помислете за вашето свидетелство. Преди бяхте отчуждени, отрязани от Бог заради злите си дела. Какво добро дело направи ти, за да оправиш положението си пред Него. Никакво! Никой никога не е бил в състояние да спаси себе си.

"Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда." (Псалм 145:7) Не можем да отречем Божието право да Го хвалим за постиженията Му, но ние сме специално призвани да Го хвалим за добрината Му.

Шокиран съм от съвременната лудост в света. Държавни лидери са слепи за Божия закон. Необяснима е слепотата на толкова много политици и лидери. Опипват слепешката, както слепец води слепеца.

Днес попаднах на част от проповед от Уилям Бридж,  проповядвана през 17 век. Почувствах се воден да я споделя с вас. Говоря ви за тази вяра - да вярваш, че когато всичко около нас се срути и умре, това слави Бог, който спасява душата. Това е вярата, която спасява душата.

В Деяния, 9 глава, ние четем за мъж, наречен Савел от Тарс, един от най-вярващите мъже, които някога са живяли. Той можеше да се похвали "до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест." (Деяния 23:1). Но какво вършеше този вярващ мъж?

Трябва веднъж за винаги да разберем какво направи за нас Христос на кръста. Той завинаги премахна нещото, което бодеше святото Божие око, така че винаги да имаме право да стоим в присъствието Му. В Божиите очи ние сме приети и няма нито едно нещо в Неговото сърце срещу нас!