Отец знае
Исус ни призовава към този начин на живот – да не мислим за утре, а да положим бъдещето в ръцете Му. „И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло.“ (Матей 6:31-34)
Исус няма предвид, че не трябва да планираме бъдещето си или да не правим нищо за него. Той по-скоро просто казва: „Не се тревожете за утрешния ден.“ Като си помислим, по-голямата част от притесненията ни са свързано с това, което може да се случи утре. Ние непрестанно се измъчваме от две малки думички: „Ами ако?“
“Ами ако икономиката се срине и изгубя работата си? Как ще си платя ипотеката? Как ще оцелее семейството ми? Ами ако си изгубя здравните осигуровки? Ако се разболея или трябва да вляза в болница ще се разорим? Или пък ако изгубя вярата си в трудни времена?“ Всички ние имаме хиляди „ами ако“ притеснения.
Исус прекъсва нашите „ами ако“ и ни казва: „Небесният ти Отец знае как да се погрижи за теб.“ Христос ни казва: „Не трябва да се притесняваш. Баща ти знае, че имаш нужда от всички тези неща и никога няма да те изостави. Той е верен да те храни, облича и да се погрижи за всичките ти нужди.“
„Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях?... И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат – не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях.
Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци?“ (Матей 6:26, 28-30)
Ние с радост даваме цялото си минало на Господ, като Му прехвърляме миналите си грехове. Вярваме Му за опрощението на старите си провали, съмнения и страхове. Та, защо не направим така и с бъдещето си? Истината е, че повечето от нас сме се вкопчили в бъдещето си и си искаме правото да се придържаме за мечтите си. Правим плановете си независимо от Бог, след което Го молим да благослови и изпълни надеждите и желанията ни.
Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло.“ (Матей 6:31-34)
Исус няма предвид, че не трябва да планираме бъдещето си или да не правим нищо за него. Той по-скоро просто казва: „Не се тревожете за утрешния ден.“ Като си помислим, по-голямата част от притесненията ни са свързано с това, което може да се случи утре. Ние непрестанно се измъчваме от две малки думички: „Ами ако?“
“Ами ако икономиката се срине и изгубя работата си? Как ще си платя ипотеката? Как ще оцелее семейството ми? Ами ако си изгубя здравните осигуровки? Ако се разболея или трябва да вляза в болница ще се разорим? Или пък ако изгубя вярата си в трудни времена?“ Всички ние имаме хиляди „ами ако“ притеснения.
Исус прекъсва нашите „ами ако“ и ни казва: „Небесният ти Отец знае как да се погрижи за теб.“ Христос ни казва: „Не трябва да се притесняваш. Баща ти знае, че имаш нужда от всички тези неща и никога няма да те изостави. Той е верен да те храни, облича и да се погрижи за всичките ти нужди.“
„Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях?... И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат – не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях.
Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци?“ (Матей 6:26, 28-30)
Ние с радост даваме цялото си минало на Господ, като Му прехвърляме миналите си грехове. Вярваме Му за опрощението на старите си провали, съмнения и страхове. Та, защо не направим така и с бъдещето си? Истината е, че повечето от нас сме се вкопчили в бъдещето си и си искаме правото да се придържаме за мечтите си. Правим плановете си независимо от Бог, след което Го молим да благослови и изпълни надеждите и желанията ни.